Решение № 4735 от 19.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4735 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110162233 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А Г. А. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

Предявени са за разглеждане установителни искове против ответника „Кредисимо“ ЕАД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 2886416/15.12.2023 г. поради противоречие със закона. В условията на евентуалност е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 4 от договора поради накърняване на добрите нрави.

Предявени за разглеждане са и установителни искове против ответника „Ай Тръст“ ЕООД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство към договор за заем № 2886416/15.12.2023 г. поради противоречие със закона, евентуално накърняване на добрите нрави и кумулативно предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева, частично от 52,08 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за предоставяне на поръчителство към договор за заем № 2886416/15.12.2023 г.

Ищецът А. Г. А. твърди, че на 15.12.2023 г. сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за паричен заем № 2886416. По силата на договора му била предоставена сумата от 300,00 лева при годишен лихвен процент от 40,00 % и годишен процент на разходите – 49,42 %. Периодът на револвиране бил 16 дни. Сочи, че във връзка с чл. 4 от договора за паричен заем сключил с втория ответник - „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство към договор за заем № 2886416/15.12.2023 г., по силата на който следвало да заплати на дружеството сумата от 52,08 лева, представляваща възнаграждение за гаранта, чието заплащане било разсрочено. Сочи, че двете дружества са свързани лица, като дружеството – кредитор бил собственик на капитала на дружеството – поръчител.

1

Сочи, че съгласно чл. 4 от договора, сключен с „Кредисимо“ ЕАД следвало да осигури обезпечение под формата на: банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – поръчител. Била реализирана втората възможност, поради което бил сключен договорът с ответника „Ай Тръст“ ЕООД.

Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта представлявала част от ГПР на кредита, което не било включено и така годишният процент на разходите ставал над 100 %. Намира, че договорът противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем.

Евентуално счита, че в случай че не се установи нищожност на договора в неговата цялост, то моли съда да установи нищожността на чл. 4 от договора, предвиждащ задължение на заемателя да осигури обезпечение на кредита. Счита, че с оглед предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция е сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което е свързано с него и на чийто капитал е едноличен собственик, а именно – „Ай Тръст“ ЕООД. Ето защо намира и сключения с втория ответник договор за поръчителство за нищожен. Счита, че същият противоречи както на императивни разпоредби на ЗЗД относно предоставянето на поръчителството, така и на добрите нрави. Сочи, че уговорената като възнаграждение за поръчителя сума е в прекомерно висок размер – твърди да е уговорено почти сумата от отпуснатия заем да се заплати като възнаграждение на поръчителя.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните договори за заем и поръчителство. В условията на евентуалност по отношение на иска за установяване недействителност на договора за паричен заем, моли съда да установи нищожността на чл. 4 от договора. Кумулативно предявява и иск за осъждането на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да му заплати сумата от 5 лева, частично от 52,08 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за предоставяне на поръчителство към договор за заем № 2886416/15.12.2023 г. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание от 06.03.2025 г. съдът е допуснал на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата от 52,08 лева, представляваща пълната претенция на ищеца, вместо първоначално предявен частичен размер от 5 лева.

В срочно постъпили отговори ответниците оспорват както допустимостта, така и основателността на предявените искове. Считат, че ищецът няма правен интерес от предявяване на установителни искове за прогласяване нищожността на договорите.

Считат, че процесните договори отговарят на изискванията на закона, като не водят до накърняване на добрите нрави. Излагат подробни съображения. По отношение на договора за паричен заем се твърди, че отговаря на изискванията на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице и не следва да бъде част от ГРП. Сочи, че същото не представлява общ разход по кредита по смисъла на закона. Признава се фактът, че възнаграждението за поръчител не е част от процесния ГПР, като в случай че същият бъде включен, то ще се достигне до превишаване на максимално допустимия по закон размер. По отношение на договора с поръчителя се признава факта на погасяване на претендираната сума от 5 лева. Развиват се съображения относно начина и процедурата, която се следва за сключването на договора с поръчителя, както и че кредиторът не е наясно какво е уговореното 2 възнаграждение за поръчителя, което следва да бъде заплатено от кредитополучателя.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения, молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че: ищецът и ответниците са страни по процесните договор за потребителски кредит № 2886416/15.12.2023 г. и договор за предоставяне на поръчителство към него; че уговореното възнаграждение за поръчител не е част от формирания ГПР по договора за заем; че включването на възнаграждението за поръчител при формирането на ГПР би довело до превишаване на максимално допустимия в закона размер; че ищецът е заплатил в полза на дружеството – поръчител претендираната сума от 5 лева, като част от сумата от 52,08 лева, представляваща заплащане на възнаграждение за поръчител.

Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 06.03.2025 г. без възражения от страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Същите се установяват и от приетите по делото договор за потребителски кредит № 2886416/15.12.2023 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство към него от 15.12.2023 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. Към всеки от тях е приложено Приложоение № 1; приети по делото са и приложимите Общи условия.

По силата на сключения договор за договор за потребителски кредит № 2886416/15.12.2023 г. заемодателят „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 300 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок от 16 дни, с посочена падежна дата 30.12.2023 г. Видно е, че е уговорена една погасителна вноска в размер на 305,33 лева. Уговореният ГПР бил в размер на 49,42 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 40. Между страните не се спори, че сумата е била предоставена на кредитополучателя.

Видно от договора за предоставяне на поръчителство от 15.12.2023, същият е сключен във връзка с договора за потребителски кредит № 2886416/15.12.2023 г. между „Кредисимо“ ЕАД и Алексанъдр Г. А.. Ответникът по договора за предоставяне на поръчителство - „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да отговаря за задълженията по договора за потребителски кредит пред кредитора солидарно с поръчителя /чл. 1, ал. 1 от договора/. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Ай Тръст“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 52,08 лева, платима от потребителя на датата на падежа по договора за кредит /чл. 1, ал. 2 от договора за поръчителство и Приложение № 1 към него/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем и на договора за предоставяне на гаранция:

В тежест на ищеца по предявените главни искове с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД / и с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во и 3-то ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД/, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответниците са възникнали облигационни отношения по договор за 3 потребителски кредит № 2886416/15.12.2023 г. и договор за поръчителство от 15.12.2023 г., сключен във връзка с договора за потребителски кредит, както и че първият от тях противоречи на закона, а вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка, респ. накърнява добрите нрави.

На първо място, съдът намира, че процесните договори са потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем от е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесните договори се подчиняват на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД е заемодателят „Крпедисимо“ ЕАД. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.