Решение № 968 от 15.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. Бургас, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20242100501620 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: 030269049 със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1504, ул. “Княз Ал. Дондуков“ № 68 против постановление изх.№ 24470/13.09.2024г. по изпълнително дело № 20248030401567, с което ЧСИ Таня Маджарова е отказала да намали приетото от нея адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева за осъществено от адвокат Радева процесуално представителство на взискателя И. А. Г..

Жалбоподателят твърди, че постановлението е неправилно.

Изложено е оплакване, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, тъй като изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Сочи се, че застрахователите са нормативно задължени да поддържат технически резерви, част от които е финансов резерв за предстоящи плащания на застрахователни обезщетения по всяка доброволно или съдебно заявена претенция, поради според жалбоподателя събирането на вземането по изпълнителното дело е обезпечено. В тази връзка изтъква, че в случай на неплатежоспособност, задълженията на дружеството по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са гарантирани от Обезпечителен фонд, администриран от Гаранционен фонд. Затова счита, че процесното вземане е събираемо и то в кратък срок.

Сочи се, че процесуалните действия, извършени от пълномощника на взискателя се изчерпват с образуване на делото и с евентуален дежурен запор върху банковите му сметки, без допълнителни искания за насочване на изпълнението към конкретно имущество. Счита, че това е така, тъй като събираемостта на задължението е лесна и гарантирана от закона.

Поради това намира, че възнаграждението на процесуалния представител на взискателя трябва да се определи само за образуване на изпълнителното дело в размера по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. без да се приема възнаграждение за движение на делото по чл.10, т.2 от Наредбата. В подкрепа на твърдението си, „Дженерали Застраховане“ АД цитира съдебна практика на ВКС и решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С – 438/2022г., според което при определяне на адвокатското възнаграждение, нормите на ЗА, препращащи към 1

Наредба №1/2004г. за МРАВ не съответстват на правото на ЕС, поради което не следва да се прилагат.

Жалбоподателят иска от съда да намали спорното адвокатско възнаграждение и да му присъди извършените по настоящото дело разноски /държавна такса, такси по ТТРЗЧСИ, юрисконсултско възнаграждение/.

Ответникът И. А. Г., представляван от адв.Димитринка Радева, е представил писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер по Наредба № 1/09.07.2024г. и е формирано като сбор от възнаграждението по чл.10, ал.1, т.1 (200 лева) – за образуване на изпълнително дело и от възнаграждението по чл.10, ал.1, т.2 (450 лева) – за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по делото с цел удовлетворяване на паричното вземане – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредбата. По повод оплакването за липса на фактическа е правна сложност на делото ответникът изтъква съображения, че длъжникът е имал възможност да се освободи от отговорността за разноски като плати задължението си след получаването на поканата за доброволно изпълнение, но той не е сторил това. Сочи се, че често в практиката в много случаи запорът е наложен върху банкова сметка, по която има множество други предхождащи запори и взискателите изпитват не малко затруднения при удовлетворяване на паричното вземане именно от длъжници- застрахователни дружества.

Това налага ново проучване на имущественото състояние на длъжника, което не само забавя погасяването на дълга, но понякога прегражда пътя за удовлетворяване на взискателите за дълго време. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

По делото са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които ЧСИ Таня Маджарова е изложила извършените изпълнителни действия и изразява становище за неоснователност на жалбата. Според ЧСИ адвокатското възнаграждение е в съответствие с чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:

Жалбата е подадена от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Подадена е в законоустановения срок по чл. 436, ал.1 ГПК /съобщението е връчено на 16.09.2024г., жалбата е постъпила в кантората на ЧСИ на 30.09.2024г./ и е допустима. Ето защо същата следва да се разгледа по същество.

От фактическа страна се установява следното:

Изпълнително дело № 1567/2024г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова е образувано на 22.08.2022г. по молба на взискателя И. А. Г., представляван от адв.Димитринка Радева от БАК, въз основа на изпълнителен лист № 175/21.08.2024г., издаден по гр.д.№ 2065/2022г. на БОС. От него е видно, че длъжникът „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: 030269049 е осъден да заплати на И. А. Г., ЕГН: ********** от *** сумата от 3016,55 лв., представляваща разноски за разглеждане на делото пред първата инстанция и сумата от 2761,18 лв., представляваща разноски за въззивна инстанция.

В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за изпращане покана за доброволно изпълнение на длъжника, като са му възложени правомощия по чл.18 от ЗЧСИ. Направено е искане за събиране на разноските в изпълнителното дело. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно.

С постановление от 22.08.2024г. ЧСИ Таня Маджарова е разпоредила да се образува изпълнително дело, да се извърши справка по чл.191 от ДОПК и такава за имущественото състояние на длъжника и да се връчи покана за доброволно на длъжника. С постановлението, ЧСИ най- общо е посочил, че приема направените от взискателя разноски, като не ги е конкретизирал по вид и размер.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на задълженията по изпълнителното дело в размер на 7119,99 лв., включващи: главница в размер на 5777,73 лв.

/неолихвяеми вземания/, разноски по изпълнителното дело 650 лева и такси по тарифата към 2

ЗЧСИ в размер на … лв. /не се чете/. Поканата е връчена на застрахователното дружество на 28.08.2024г.

На 09.09.2024г. „Дженерали Застраховане“ АД е подало молба до ЧСИ за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение. В молбата са посочени доводите, които са изложени и в настоящото производство- че вземането е лесно събираемо и в кратък срок, тъй като застрахователят е нормативно задължен да поддържа финансов резерв, който обезпечава изпълнението на задължението му, поради което не е необходимо взискателят да извършва проверка на имуществото му и да насочва изпълнението върху индивидуално определено индивидуализирано имущество. Въз основа на тези твърдения, дружеството – длъжник намира, че адвокатското възнаграждение трябва да бъде редуцирано на 200 лева, колкото е минималното възнаграждение по чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2024г. за образуване на изпълнителното дело. Позовава се на решение СЕС от 25.01.2024г. по дело С – 438/2022г. и подчертава, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност.

На 12.09.2024г. по изпълнителното дело е постъпила молба от пълномощника на взискателя с искане незабавно да бъдат предприети изпълнителни действия по налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в конкретно посочени банки, тъй като срокът за доброволно изпълнение е изтекъл, а плащане не е постъпило.

На 12.09.2024г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до ОББ АД и УниКредит Булбанк АД.

С постановление изх.№ 24470/13.09.2024г., ЧСИ Таня Маджарова е постановила отказ да намали приетия адвокатски хонорар, по съображения, че с молбата за образуване на делото са й възложени всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ и са спазени разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ.

Видно от приложеното уведомление от УниКредит Булбанк АД до ЧСИ, запорът е наложен на 16.09.2024г., като сумата е била заплатена изцяло. Установява се също, че върху същата сметка са наложени запори и от други съдебни изпълнители.

На 24.09.2024г. пълномощникът на взискателя е посочил сметки, по които да бъдат преведени сумите. На същата дата ЧСИ е вдигнал наложените запори.

При така установената фактическа обстановка, като съобрази доводите на страните и закона, Бургаският окръжен съд приема, че жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК „разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени“.

Според чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Цитираната правна норма намира приложение в изпълнителния процес, в който смисъл е определение № 403/01.12.2008г., постановено от ВКС по ч. гр. д. № 1762/2008г., V ГО. С решение от 25.01.2024г., постановено по дело С-438/22, Съдът на Европейския съюз приема, че ако националната правна уредба за минималните адвокатски възнаграждения противоречи на чл.101, §1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.

В настоящия случай, първият спорен въпрос е относно обемът на предоставената правна помощ по изпълнителното дело и дали трябва да се присъди възнаграждение само за образуването му. Настоящият съдебен състав приема, че в случая адвокатското възнаграждение се дължи както за образуването на изпълнителното дело, така и за извършените от пълномощника действия в хода на изпълнителното производство. От представените доказателства се установява, че длъжникът е поканен да изпълни доброволно 3 задължението си на 28.08.2024г., но не е сторил това до изтичането на срока за доброволно изпълнение на 11.09.2024г., въпреки че твърди, че разполага с необходимите финансови ресурси. По тази причина незабавно, след изтичането на срока за доброволно изпълнение, процесуалният представител на взискателя е поискал от ЧСИ да пристъпи към действия за принудително удовлетворяване на вземането чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Изпълнителното дело не е прекратено или приключило в срока за доброволно изпълнение, а плащането е настъпило едва след наложения по искане на процесуалния представител на взискателя запор.От изложеното следва, че извършените от пълномощника на взискателя действия по изпълнителното дело са както по неговото образуване, така и във връзка с осъществяване на изпълнението. За тези действия Наредба №1/2004г. на ВАдвС за МРАВ предвижда заплащане на отделно адвокатско възнаграждение.

Вторият спорен въпрос по делото е за размера на адвокатското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира, че платеното от взискателя на пълномощника му възнаграждение в размер на 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и на 450 лв. за процесуално представителство до приключване или прекратяване на изпълнителното дело, са определени в минималните размери според Наредба №1/2004г. на ВАдвС, като същите съответстват на обема, фактическата и правна сложност на конкретното дело.

Обстоятелството, че вземането на взискателя е обезпечено от Гаранционния фонд, не променя този извод. Целта на принудителното изпълнение не е да се гарантира, а да се удовлетвори възможно най- бързо вземането на взискателя, а това не е сторено доброволно от длъжника, което е наложило последващите изпълнителни действия.