Решение № 4378 от 08.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4378 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100506838 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20210211/29.09.2020 г., постановено по гр. д. № 5428/2020 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 76 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Б. Г. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Б. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1./ сумата от 4 656,43 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 04.12.2016 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2019 г. до 13.03.2020 г., а след това от 08.04.2020 г. до окончателното ù изплащане, като искът е отхвърлен за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 4 890,09 лева, както и за периода м. 05.2016 г. – 03.12.2016 г., като погасен по давност; 2./ сумата от 408,85 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. – 22.11.2019 г., като искът е отхвърлен за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 461,53 лева, като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответницата Д. Б. Г. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 93,10 лева – разноски, сторени в заповедното производство, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 860,15 лева – разноски, сторени в първоинстанционното исково производство, съобразно уважената част от иска.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

С Определение № 20237247/28.10.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, са оставени без уважение искания на ответницата, направени чрез адвокат К.Б., за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, в която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата Д. Б. Г.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната част.

Конкретно се твърди, че по делото не е доказано съществуването на облигационно правоотношение между ищеца и ответницата с предмет доставянето на топлинна енергия до 1 процесния недвижим имот с оглед липсата на представени писмени доказателства за притежавани от последната вещни права върху същия. На следващо място, въззивницата счита заявените претенции за недоказани, доколкото по делото не е установено реалното доставяне на топлинна енергия. В тази насока поддържа, че вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е работило само по едностранно съставени от ищеца документи, които не доказват реално предоставена услуга. Сочи неоснователност на претенцията за заплащане на цена на услугата за дялово разпределение поради предявяването от нелегитимирана страна. Оспорва основателността и на претенциите за мораторна лихва при съображения за липса на оправена до ответницата покана за плащане на задълженията за доставена ТЕ и цена на услугата за дялово разпределение. При тези аргументи моли за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго решение, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Претендират се разноски за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не взема становище по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите, в които предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Б. Г. установителни искове са отхвърлени.

Срещу Определение № 20237247/28.10.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, са депозирани 2 броя частни жалби от ответницата Д. Б. Г. и упълномощените от нея Адвокатско съдружие „Б.Л.“ и Адвокатско съдружие „Б.К.“, чрез адвокат К.Б. /съобразно Определение № 4713/24.05.2022 г. по ч. гр. д. № 3207/2022 г. на СГС/. Излагат се подробни съображения за неправилност на определението, с което са оставени без уважение исканията за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане на сторените разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции. Прави се искане за уважаване на исканията на ответницата за присъждане на разноските в заповедното и исковото производство съобразно отхвърлената част от исковете.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е приложено заповедно дело № 70166/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 76 състав, от което се установява, че на 04.12.2019 г.

„Топлофикация София“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Б. Г. за следните суми: 4 827,36 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода м. 05.2016 г. – м. 04.2019 г.; 450,42 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. – 22.11.2019 г.; 62,73 лева – главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода м. 11.2016 г. – м. 04.2019 г.; 11,11 лева – лихва за периода 31.12.2016 г. – 22.11.2019 г. В т. 12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през периода м. 05.2016 г. – м. 04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ.

****, абонатен № 175148. Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 12.12.2019 г. по ч. гр. д. № 70166/2019 г. по описа Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 76 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски: 107,03 лева – държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед за изпълнение. Оспорва съществуването на облигационно отношение 2 между него и заявителя и реалната доставка на ТЕ до процесния имот. Позовава се на изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С определение от 14.06.2020 г., като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД.

По делото е представен Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 189, дело № 10556/1993 г. на нотариус В.А., видно от който на 11.05.1993 г. С.А.П. е прехвърлила на своята дъщеря Д. Б. Г. притежаваните от нея ¾ идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 28, с адрес: гр. София, ж. к. ****.

По делото е представено решение от 19.04.1999 г. по гр. дело № 7081/1997 г. по описа на СРС, 33 състав, с което е развален сключеният между С.А.П. и Д. Б. Г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане относно ¾ идеални части от процесния недвижим имот. Видно от отбелязване върху решението, същото е влязло в сила на 04.05.1999 г. Въз основа на съдебното решение е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по силата на съдебно решение за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 28, том I , рег. № 538, дело 215/1999 г., от 05.10.1999 г.

По делото е извършена справка в НБДН, видно от която С.А.П. е починала на 11.09.2014 г., като е оставила за свои наследници по закон следните лица: Д. Б. Б. – дъщеря, В.С.Г. – син.

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 29.07.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж. к. ****, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на ТЕ в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка за ап. № 28, абонатен № 175148, е посочено лицето С.А.П., срещу което е положен саморъчен подпис.

На 08.08.2022 г. е сключен договор между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж. к. ****, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от "Топлофикация София" ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № У 94/01.11.2007 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.

По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са приети съобщения към фактура № 0096683438/31.07.2018 г. за отоплителен сезон 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. на обща стойност 807,86 лева с вкл. ДДС, фактура № 0081916513/31.07.2017 г. за отоплителен сезон 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. на обща стойност 1 371,81 лева с вкл. ДДС, фактура № 0106494754/31.07.2019 г. за отоплителен сезон 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. на обща стойност 2 612,28 лева с вкл. ДДС, и извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за абонатен № 175148 със задължения за периода м.11.2016 г. - м.08.2019 г. в общ размер на 5 351,62 лева, от които 4 890,09 лева – главница, и 461,53 лева – лихви.

В производството пред СРС е изслушано и прието заключението на вещо лице инж.

Н.М. по допуснатата съдебно – техническа експертиза /СТЕ/. Експертното заключение е изготвено въз основа на приложени по делото, а и на допълнително изискани от ищцовото дружество, фирмата за топлинно счетоводство и ТР „София Изток“ документи. От 3 последното се установява, че общият топломер в абонатната станция в жилищната сграда, находяща се в гр. София, ж. к. ****, вх. 4, се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на т. н. "терминал" се снема показанието на топломера в 0:00 ч. на първо число на месеца. Топлозахранването на вх. 3, бл. 313 се осъществява с две абонатни станции. Отчетената енергия, след приспадане на технологичните разходи, което в случая е направено според експерта, се разпределя между потребителите. Топлинното счетоводството в сградата – ЕС се осъществява от „Техем Сървисис“ ЕООД. Процесният период включва три отчетни периода, за два от които потребителят на ТЕ не е осигурил достъп за отчет – за период 2016/2017 г. и за период 2018 г. – 2019 г., поради което за същите са съставени протоколи за неосигурен достъп по реда и е начислена ТЕ по служебен разход на максимална мощност на радиаторите по реда на т.6.7. от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.