Решение № 1948 от 25.07.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7209/2022
- Вид
- Решение № 1948
- Подписан
- 25.07.2022
- В сила
- 25.07.2022
- Състав
- Татяна Димитрова, Михаил Александров Малчев, Божидар Иванов Стаевски
Цитирани разпоредби
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 1 - ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 1 - ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 1 - ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 1 - ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 517, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 517, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 79, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1948 гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско дело № 20221100507209 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 - ал. 4 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на длъжника Р. Н. Ф., действаща чрез пълномощника й адв.
С.С.Г., против постановление за разноски, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) в частта на начислена пропорционалната такса за извършване на въвод във владение на недвижим имот в размер на 288,54 лева с ДДС и начислените обикновени такси и разноски в полза на частния съдебен изпълнител в размер на 221,50 лева, по изп. дело № 20228390400182 по описа на частен съдебен изпълнител И.М.-К..
В жалбата се посочва, че поканата за доброволно изпълнение е получена от Р.Ф. на 03.06.2022 г., като още преди да е получена, ЧСИ е наложил запор на банковата сметка на Р.Ф. и е събрал всички посочени в поканата суми, в т.ч. присъдени по изпълнителния лист и определени разноски по изпълнението. В поканата, Р.Ф. е поканена в двуседмичен срок да предаде владението на взискателите на по 5/24 идеални части от апартамент № 5, находящ се в гр. София, район Лозенец, ул. ****. На 14.06.2022 г. в срока за доброволно изпълнение, упълномощен представител на Р.Ф. за извършване на доброволното изпълнение, е предал ключовете от процесния имот. В тази насока се заявява, че незаконосъобразно, преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, ЧСИ е начислил и събрал такса за извършване на изпълнително действие въвод във владение. Оспорват се и начислените обикновени такси и разноски в полза на частния съдебен изпълнител в размер на 221,50 лева с твърдения, че същите са недължими.
От взискателя по изпълнението не е постъпило писмено възражение в срока по чл.
1
436, ал. 3 ГПК.
В мотивите към обжалваните изпълнителни действия на ЧСИ И.М.-К. се поддържа, че жалбата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата жалба и материалите по делото, намира следното от фактическа страна:
Процесното изпълнително дело е образувано на 04.04.2022 г. при частен съдебен изпълнител И.М.-К. по молба на взискателите В.Г.Б. и Р.Г.Г., представлявани по изп. дело от адв. Е.В., срещу длъжника Р.Н. Ф.. Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 29.03.2022 г. и изпълнителен лист от 29.03.2022 г., издадени от Софийски районен съд, 143 състав, въз основа на решение от 16.07.2018 г. по гр. дело № 45743/2016г. по описа на СРС, потвърдено изцяло с решение от 07.01.2020 г. по в. гр. дело № 154/202019 г. по описа на Софийски градски съд, последното недопуснато до касация с определение от 16.02.2022 г. по гр. дело № 2127/2020г. по описа на ВКС. Предмет на това изпълнително делото са: 1. въвод във владение на всеки един от взискателите на по 5/24 идеални части (общо 10/24 идеални части) от следния недвижим имот, а именно: апартамент № 5, находящ се в град София, район Лозенец, улица „****, с обща площ без тарасата 68,55 кв.м., заедно със прилежащите: зимнично помещение с площ от 3,26 кв.м. и таванско помещение с площ от 14,71 кв. м.; 2. заплащане на парична сума в размер на 7 464,51 лева присъдени съдебни разноски по гр. дело.
Видно от покана за доброволно изпълнение с изх. №5377/11.05.2022 г. е, че същата на 03.06.2022 г. е връчена на длъжника, като едновременно с изпращане на покана за доброволно изпълнение са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД.
Безспорно е между страните, че на 26.04.2022 г. по делото е постъпило пълно плащане на дължимите парични суми от наложения запор върху банкови сметки на длъжника.
Видно е от съставен протокол от 14.06.2022 г. за доброволното изпълнение, че на 14.06.2022 г. длъжникът е предал на съдебния изпълнител 2 бр. ключове от процесния апартамент.
С молба от същата дата от 14.06.2022 г. длъжникът е поиска от съдебният изпълнител да му възстанови събраната пропорционална такса за въвод във владение на недв. имот в размер на 288.54 лева с ДДС, тъй като длъжникът е изпълнил задължението си да предаде владението на идеални части от процесния недв. имот в срока за доброволно изпълнение.
Молбата на длъжника за възстановяване на събраната пропорционална такса за въвод във владение е оставена от съдебния изпълнител без уважение с разпореждане от 14.06.2022 г., тъй като задължението за предаване на идеални части от гореописания недв. имот е изпълнено от длъжника след образуването на изпълнителното дело, в който случай събраната пропорционална такса в полза на частния съдебен изпълнител е за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК.
2
На 17.06.2022г. е постъпила процесната жалба от длъжника срещу постановлението за разноски, материализирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 5377/11.05.2022 г. в частта му относно:1/ начислената пропорционална такса за извършване на въвод във владение на недв. имот в размер на 288.54 лева с ДДС и 2/ начислените обикновени такси и разноски в полза на частния съдебен изпълнител в размер на 221,50 лева, която жалба е администрирана от съдебния изпълнител по реда на чл. 435 и следв. от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в едноседмичния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК, от лице, което има право и интерес от обжалване – длъжника в изпълнителното производство, и срещу подлежащ на атакуване акт на съдебния изпълнител, в който по смисъла на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК са определени разноски по изпълнението. В този смисъл са и задължителните разяснения, съдържащи се в т. 2 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по тълк. д.
№3/2015г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следното:
Съгласно нормата на чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда и 3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
От тази норма следва, че длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в изброените в същата хипотези. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. В конкретния случай длъжникът е изпълнил задълженията си по изпълнителните листове след образуване на процесното изпълнително производство, поради което дължи съответните такса и разноски. Само по себе си обаче авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ таксите по изпълнението се събират за „извършване на изпълнителни действия" и за "извършване на други действия", като размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с Тарифа на МС на РБ - ТТРЗЧСИ.
Нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ предвижда, че за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече екземпляра, в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и разноски и размера на получената предплата.
3
В разглеждания случай основателно е възражението на длъжника, че неправилно в постановлението за разноски, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение, е включена сумата от 288,54 лева с ДДС по т. 22 от ТТРЗЧСИ - такса за въвеждане във владение на недвижим имот. Както към момента на връчване на ПДИ на длъжника по изпълнението, така и в последствие реално не е бил извършен въвод във владение, тъй като то е предадено доброволно. Ето защо, макар посочената такса да е включена в постановлението за разноски, тя е включена под условие, и че същата не се дължи ако в срока за доброволно изпълнение длъжникът изпълни задължението си да предаде процесния недвижим имот. Факт е, че след връчване на ПДИ, в срока за доброволно изпълнение той е изпълнил задълженията си, поради което не се е стигнало до извършването на фактически въвод във владение на взискателя от страна на ЧСИ. В крайна сметка не е налице извършено принудително изпълнение - принудително въвеждане във владение на взискателя и отстраняване на досегашния му държател - длъжник по изпълнението. Поради изложеното като краен резултат се налага извода, че тези разноски по т. 22 от Тарифата реално не са дължими и не следва да бъдат включени като разноски за взискателя.
По отношение на другите разноски включен в постановлението за разноски, инкорпорирано в ПДИ, за които са заявени възражения и доводи за незаконосъобразност на акта на ЧСИ, съставът на СГС приема следното:
С тълкувателно решение № 3/2015 г. ОСГТК, ВКС, е възприето разрешението, че по своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.
Тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи. Прието е още, че в тежест на длъжника не може да бъде възложена отговорността за извършените от взискателя във връзка с нереализиран изпълнителен способ разноски.
Същите следва да останат в тежест на извършилия ги, като в тази връзка са и т. 6 и т. 11 от ТР № 2/26.02.2015 година, постановено по т. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай съставът на съда приема за установено, че действително дължими от длъжника са следните суми: 24,00 лева с ДДС за образуване на изп. дело (т. 1 от ТТРЗЧСИ); 24,00 лева с ДДС за връчване на покана за доброволно изпълнение; 18,00 лева с ДДС за налагане на 1 бр. запори на банкови сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД (т.9 от ТТРЗЧСИ); 6,00 лева с ДДС за извършване на справка за банкови сметки на длъжника (т.3 от ТТРЗЧСИ); 2,50 лева - разноски за платена д. такса в полза на БНБ (т.31 4 от ТТРЗЧСИ); 6,00 лева - пощенски разноски (т.31 от ТТРЗЧСИ); 24,00 лева за връчване на 1 бр. съобщения на „Първа инвестиционна банка“ АД за вдигане на наложени запори на сметки(т.5 от ТТРЗЧСИ) и 3,00 лева за разноски за банкови преводи за плащания на събрани суми по сметката на взискателя /т.31 от ТТРЗЧСИ/.
Безспорно е в производството, че запорът на вземания по банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД не се е отразил върху погасяване на задължението към взискателя, доколкото същите са изплатени чрез запора на банковите сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД. Този способ по отношение на сметките в „Банка ДСК“ АД е останал нереализиран в производството. С оглед последното, таксите, дължими към съдебния изпълнител за неговото налагане и за връчване на съобщение за вдигането му общо в размер на 42 лева, следва да останат в тежест на взискателя по изпълнението.
Разпечатката съдържа 41 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71c9bd9d-bab1-4462-a454-aa5bc3048b1f