Решение № 3535 от 10.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3535 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330116219 по описа за 2025 година намира следното:

Предявени са от Т. А. Б. против „Профи Кредит България“ обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на недействителността на клаузата за заплащане на възнаградителна лихва и клаузата, уреждаща заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, по сключен между страните договор за заем № *** година.

Ищецът Т. Б. твърди, че с ответника са сключили горепосочения договор за потребителски кредит, съгласно който му бил предоставен финасов ресурс в размер на 2000 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 41% и годишен процент на разходите от 49,18%. В договора било уговорено да се заплати от кредитополучателя възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, които допълнителни услуги съставлявали действия по управление и усвояване на кредита. Понеже възнаграждението за допълнителните услуги било раздход по кредита, то следвало да се вземе предвид при изчисляване на посочения в договора за кредит размер на годишния процент на разходите, а понеже това не било сторено в конкретния случай, целият договор се явявал недействителен поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочените като недействителни клаузи не могли да съществуват при недействителността на целия договор, поради което се предявяват настоящите искове.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, с който се взема становище за 1 неоснователност на претенцията. Ответникът не оспорва сключването на договора за кредит с твърдяното от ищеца съдържание, нито оспорва, че в същия е било уговорено предоставянето на услугите „Фаст“ и „Флекси“, за които кредитополучателят е следвало да заплати възнаграждение. Излага обаче подробни съображения за това, че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ съставлявали самостоятелни допълнителни услуги и възнаграждението за тях не би следвало да се включва в годишния процент на разходите по кредита. Поради това счита, че договорът, респективно всички негови клаузи, не са недействителни и моли претенциите да се отхвърлят.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Между страните не са спорни обстоятелствата, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит № ***година, в който са били включени уговорки за заплащане на възнаграждение от кредитополучателя за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, чието съдържание също не е спорно между страните; че възнаграждението за услугите „Фаст“ и „Флекси“ не е включено в годишния процент на разходите по кредита. Тези обстоятелства документално се потвърждават представените по делото договор за кредит, погасителен план, ОУ и СЕФ към него.

По правото:

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небА.а финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителят-ищец се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят, респ. съдът следи служебно за спазване на императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Съдържанието на уговорения пакет от допълнителни услуги, е уредено в представения договор за потребителски кредит и ОУ към него. Същинските допълнителни услуги, за които кредиторът има право да събира отделни такси по изрична разпоредба на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, по аргумент за противното от ал. 2 на същата разпоредба, представляват единствено услуги с предмет, различен от действия по усвояване и управление на кредита. Като съобрази описанието на всяка една от услугите „Фаст“ и „Флекси“, уредени в процесния договор за кредит, съдът намира, че те съставляват действия по усвояване (напр. приоритетно разглеждане) и управление (напр. отлагане на вноски, промяна на падеж) на кредита. Възнаграждението за тези услуги не се дължи на самостоятелно основание, а съставлява разход по кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите 2 разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора и за допълнителни услуги), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Като съобрази изложеното по-горе, съдът намира, че възнаграждението, уговорено за посочените услуги, следва да бъде включено при изчисляването на ГПР. В този смисъл е произнасянето на СЕС по дело С714/2022 от 21.03.2024 г., а именно: „Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.“

Не е спорно между страните, че горното не е сторено. Следователно, посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния, което съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В този смисъл продължава горецитираното решение на СЕС: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива (касае се до Директива 2008/48 на ЕП и Съвета) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“ Нарушението на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит (чл. 22 от ЗПК). След като договорът не произвежда действие като недействителен, то отделните негови клаузи не могат да съществуват самостоятелно. Поради това и исковете следва да бъдат уважени.

По разноските:

С оглед изхода от спора на Т. Б. следва да се присъдят разноските за производството, изчерпващи се в държавна такса в размер на 64,84 евро. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на г-н Б.. Настоящият състав намира, че 3 съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 200 евро, които следва да се присъдят на процесуалния представител.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ клаузата за заплащане на възнаградителна лихва и клаузата, уреждаща заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, по сключен между Т. А. Б., ЕГН **********, и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, договор за заем № ***година.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 , да заплати на Т. А. Б., ЕГН **********, парична сума в размер на 64,84 евро /шестдесет и четири евро и осемдесет и четири евроцента/, представляваща разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 , да заплати на адв. К. Й. К. от ПАК, личен № **, с адрес на кантората: гр.****, парична сума в размер на 200 евро /двеста евро/, представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4