Решение № 260003 от 29.01.2021, Районен съд - Козлодуй
- Съд
- Районен съд - Козлодуй
- Дело
- Административно наказателно дело 106/2020
- Вид
- Решение № 260003
- Подписан
- 29.01.2021
- В сила
- 14.07.2021
- Състав
- БОРИСЛАВ МЕТОДИЕВ МЕТОДИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.189е, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189е, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189е, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1, т.1 · Закон за пътищата
- чл.10, ал.2 · Закон за пътищата
Р Е Ш Е Н И Е № … гр.Козлодуй, 29 януари 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, трети състав в открито съдебно заседание на 14.01.2021 г. /четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев при секретаря Галина Дикова, като разгледа докладваното от съдията Б.Методиев административно наказателно дело № 106 по описа на РС-Козлодуй за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство e по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по повод жалба на В.И.Д. с ЕГН:********** *** против Наказателно постановление № 010391/23.03.2020г. на Началник отдел „К. и п.“ в Н. Т. У. към А. „П. И.“ гр.С., с което за нарушение на чл.139, ал.6 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание §21б, ал.1, от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като твърди, че е заплатил предвидена в закона компенсаторна такса в 14-дневния срок. Поради това моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.П.Д. ***, като поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – административно-наказващият орган се представлява от юрисконсулт К. М., която поддържа издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.10.2019г., служителите на Н. Т. у. сектор „Контрол и правоприлагане“ в гр.М. св.Г.Ч.Б., св.Г.Н.М. и св.Т.И.Т. били на работа, когато по второкласен път II-11, при километър 90+441, в посока с.Х.-гр.К. спират за проверка тежкотоварен автомобил марка „С.“, модел „R420 LA 4×2 MNA“, с общо техническа допустима максимална маса 20100 кг. с рег. №********, управляван от В.И.Д.. При извършена проверка с техническо средство в електронната система за събиране на пътни такси с контролно устройство МЕУ049 е установено, че управляваният от Д. автомобил не е имал заплатена винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа. Поради това на водача В.И.Д., за извършено нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП, св.Г.Ч.Б. съставя акт за установяване на административно нарушение №010391 от 10.10.2019г., за това че на 10.10.2019г. около 16:04 часа по път II-11, при километър 90+441, в посока с.Х.-гр.К. е управлявал ППС с рег. №********, товарен автомобил марка „С.“, модел „R420 LA 4×2 MNA“, с общо техническа допустима максимална маса 20100 кг., собственост на „УниКредит Лизинг“ клон В. Т. ЕАД, без заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Водачът е подписал акта, като не е направил възражения. На същия е връчен екземпляр от съставения му АУАН.
На 15.10.2019г. от името на ЕТ „Н.-Н. К.-С. К.“ в полза на А. „П. И.“ е заплатена сумата от 175 лева, като основание за превода е посочен АУАН №010931 от 10.10.2019г.. Също така по-надолу в самото преводно нареждане на „Банка ДСК“ е отбелязан като номер на документа, по който се плаща - „010391 от 10.10.2019г.“
От представените по делото Трудов договор
№9/12.10.2018г. и Заповед №12/11.11.2019г., се установява, че жалбоподателят В.И.Д., за времето от 12.10.2018г. до 11.11.2019г. е работил при ЕТ“Н. Н. К. С. К.“ гр.Велико Търново на длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение №010391 от 10.10.2019г. е издадено Наказателно постановление №010391 от 23.03.2020г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Н. Т. У. към А. „П. И.“ гр.С. против В.И.Д., затова, че на 10.10.2019г. около 16:04 часа в качеството си на водач е управлявал пътно превозно средство с регистрационен №********, вид товарен автомобил марка „С.“, модел „R420 LA 4×2 MNA“, с общо техническа допустима максимална маса 20100 кг., по републикански път II-11, посока Х.-К., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото пътно превозно средство не е заплатена винетна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. С това наказателно постановление на жалбоподателя за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, на основание §21б, ал.1, от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.
По делото, разпитани като свидетели са служителите на Н. Т. У. сектор „К. и п.“ в гр.М. св.Г.Ч.Б., св.Г.Н.М. и св.Т.И.Т..
Показанията на разпитаните по делото свидетели са едностранни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като от тях се установява, че жалбоподателят В.И.Д. е управлявал посоченото в АУАН и наказателното постановление МПС без заплатена винетна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Поради това, съдът ги кредитира с доверие.
Изискан и приет по делото е АУАН №0010931 от 29.12.2019г., съставен на лице с имена К. Л., за извършено нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП, а именно че управлява лек автомобил без заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. В писмо вх. №2746/28.07.2020г. от А. „П. И.“ гр.С. е посочено, че по цитирания АУАН №0010931 от 29.12.2019г., има заплатена компенсаторна такса от ЕТ „Н.-Н. К.-С. К.“. Отразено е, че като основание за плащане е записано „АУАН 010931 от 10.10.2019г.“.
Посочено е, че осчетоводяването на извършените плащания се извършва автоматично с програма, като тя не обвързва датите на плащането, като автоматично извършва привързванията и се води от номера на акта, вписан като основание.
Горната фактическа обстановка се установява от приложената административнонаказателна преписка, показанията на разпитаните свидетели и приетите Писмо вх.
№2746/28.07.2020г. от А. „П. И.“ и Писмо вх. №261349 от 30.11.2020г. от А. „П. И.“ с приложен към него АУАН №0010931 от 29.12.2019г. и фактура №00000000000000001993 от 29.12.2019г..
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат изискуемото съдържание и необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са допуснати процесуални нарушения при съставянето им. Спазени са правилата за съставянето на акта за установяване на административно нарушение, като същият е съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване на деянието – Г. Н. М. и Т.И.Т., съгласно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Впоследствие, наказателното постановление е издадено от компетентното за това лице – Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Н. Т. У. към А. „П. И.“ гр.С., упълномощен със Заповед №РД-11-1423 от 02.12.2019г. на Председателя на Управителния съвет на А. „П. И.“ в съответния
6-месечен срок от съставянето на акта, съгласно чл.34 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП, изисква водачът на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
В чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата е предвидено, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние - такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; и че заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.
Не се спори между страните, а и от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят В.И.Д. на 10.10.2019г. около 16:04 часа в качеството си на водач е управлявал пътно превозно средство с регистрационен №********, вид товарен автомобил марка „С.“, модел „R420 LA 4×2 MNA“, с общо техническа допустима максимална маса 20100 кг., по републикански път II-11, посока Х.-К., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото пътно превозно средство не е била заплатена изискуемата винетна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.
Нормата на чл.10, ал.2 от Закона за пътищата предоставя възможност на водача на превозното средство, неговият собственик или трето лице при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.
Таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, според разпоредбата на чл.189е, ал.3 от ЗДвП, може да бъде заплатена при извършване на самата проверка на водача на моторното превозно средство или в 14 дни от връчване на акта за установяване на административно нарушение.
По делото безспорно е установено, че на
10.10.2019г., непосредствено след съставянето на акта за установяване на административно нарушение на жалбоподателя е връчен препис от същия, в който акт изрично било указано на водача, че може да се възползва от възможността по чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП – да заплати в 14-дневен срок от връчването на акта компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 175 лева, като в платежното нареждане задължително да посочи номера на АУАН. Именно от този момент е започнал да тече и предвидения в закона 14-дневен срок за заплащане на компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата. Преди да изтече, посоченият 14-дневен срок на 25.10.2019г., на 15.10.2019г. по сметка на А. „П. И.“ е постъпило плащане на сумата от 175 лева, с наредител ЕТ „Н.-Н. К.-С. К.“. Това обстоятелство се установява от приетата по делото вносна бележка на „Б. ДСК“, където като основание за превод е посочено АУАН №010931 от 10.10.2019г..
В същата вносна бележка е посочено и като номер на документа, по който се плаща – „010391 от 10.10.2019г..
В действителност разпоредбата на чл.189е, ал.4 от ЗДвП изиска в случаите при които се заплаща компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП, след връчване на акта за установяване на административно нарушение, нарушителят да посочи в платежното нареждане номера на този акт. В настоящия случай е допусната техническа грешка при изписването в платежното нареждане номера на акта за установяване на административно нарушение. По надолу обаче в същото това платежно нареждане, в графата „номер на документа по който се плаща“ е изписан правилно номерът на акта за установяване на административно нарушение – „010391 от 10.10.2019г.“.
Административно-наказващият орган не спори, че е извършено такова плащане, както и че преведената сума е осчетоводена, но под АУАН №010931 от 10.10.2019г.. Твърди се, че осчетоводяването на плащанията се извършва автоматично с програма, като тя не обвързва датите на плащането и автоматично извършва привързванията и се води от номера на акта, вписан като основание. Сочи се, че в конкретния случай платец по АУАН-а е ЕТ“Н.-Н. К.-С. К.“, който не фигурира в АУАН №010391 от 10.10.2019г., а същия е вписан като водач В.И.Д., а като собственик „Уникредит лизинг – клон В.Т.“ЕАД. Поради това, се счита, че административно-наказващият орган не е могъл да установи, че се плаща по спорния акт, тъй като нито в основанието е посочен коректния номер на АУАН, нито като задължени лица са посочени имената на собственика и/или водача на ППС.
Разпечатката съдържа 38 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71c92918-35c6-40a4-9611-4e701de90888