Решение № 618 от 05.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. Благоевград, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20251200500038 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Депозирана е пред съда въззивна жалба от П. Г. Г., ЕГН **********, ***, чрез пълномощника адв. А. Б., насочена срещу Решение № 90065/28.07.2027г., постановено по гражданско дело № 891/2021г. по описа на РС Благоевград.

С въззивната жалба са изведени оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради противоречието му с материалния закон. Навeдени са доводи че обжалваното решение на РС Благоевград е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се от въззивния съд, същото да бъде отменено изцяло.

Оспорва се с въззивната жалба като неправилен и необоснован от събраните доказателства, изводът на първоинстанционния съд, че в полза на Г. като прокурист на ЕТ не са били предоставени права за сключване на сделки сам със себе си, включително на запис на заповед, както и че липсва съгласие на ЕТ за това. Излагат се доводи, че Прокурата е учредена и вписана през 2004г. с Решение № 2329 от 03.08.2004г. по ф.д. № 1007/1994г. по описа на ОС Благоевград. Поддържа се, че от тогава и до 2017г., Г. е управлявал и представлявал търговеца, като всички действия във връзка с търговската дейност са осъществявани от него. Затова той е имал не само съгласие от страна на Я., но и одобрение на извършеното от прокуриста. Нещо повече - тези задължения са включени в сумите, които Я. е осчетоводила като задължения на ЕТ към трети лица в размер на общо 215 1

000лв., с което от страна на същата е направено признание и потвърждаване на сделката по смисъла на чл. 301 ТЗ. Твърди се с въззивната жалба, че поради допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да допусне назначаването на допълнителна експертиза за изследване на изрично посочени въпроси, един от които касае и задълженията, включени в сумата от 215 000лв., осчетоводена като други задължения на ЕТ, този въпрос e останал неустановен по делото. Следователно неизясняването на делото от фактическа страна, в това число наличието на признание и потвърждаване на извършените действия от Г. по съставяне на записа на заповед, е последица от допуснатите от съда процесуални нарушения, а не от бездействието на страната.

Застъпва се становище, че във връзка с горното PC не е взел предвид, че в текста на чл. 8 от договора за прокура не е предвидена форма за предоставяне на съгласието на търговеца.

Сочи се, че доказването на това съгласие може да става с всички доказателствени средства, едно от които е именно експертизата, която да изследва счетоводните документи, както и свидетелите, които са поискани от ищеца.

Във връзка с оплакването за допуснати процесуални нарушения, поддържа се с въззивната жалба че първоинстанционният съд не е извършил тълкуване волята на страните по договора за прокура по смисъла на чл. 20 ЗЗД. Ако се приеме за вярно становището на съда, че израза „своя сметка“ в текста на чл. 8 от договора следва да се разбира като „в своя полза“ или „със себе си“, то тогава е следвало да обсъди и останалата част на същия текст, в която се забраняват сделки и „за чужда сметка“. При влагане на едно и също тълкуване на думата „сметка“ като „полза“, то би се стигнало до забрана за прокуриста за сключване на сделки както в своя полза, така и в чужда полза. Поддържа се от въззивната страна, че всяка една двустранна сделка е в полза и на трето лице, доколкото по всяка една такава сделка има и права, и задължения и за двете страни. Ако с текста на чл. 8 от договора за прокура се вложи смисъла, посочен от РС Благоевград, то той би забранил на практика прокуриста да извършва каквито и да било сделки, а от там - това би влязло в противоречие както с текста на чл. 22 от ТЗ, така и с текста на останалата част от договора /чл. 2, чл. 3 т. 4, 5, 8 и др./, с който на практика се възлага пълно управление на ЕТ и осъществяване на всички видове сделки във връзка с дейността му. Смисъла на прокурата е именно предоставяне права за управление, в това число представителство при сключване на сделки, което би се забранило напълно при тълкуването, направено от първоинстанционния съд на оспореният текст на чл.

8 от договора.

Излагат се доводи от пълномощника на жалбоподателя, че противно на горното и ако в израза „сметка“ се вложи именно понятие свързано с лице, поемащо разноските /сметката/, то не би се стигнало до подобно противоречие, каквото се посочи и по-горе. Забраната на чл.

8 в този смисъл би звучала като забрана сделките да се извършват чрез разход на прокуриста или на трето лице, което е напълно различно от смисъла, вложен от PC и не би довел до противоречие нито с останалата част от договора, нито с текста на чл. 22 от ТЗ.

Оспорва се с въззивната жалба, че неправилно съставът на първоинстанционния съд е приел за неоснователно възражението за нищожност на клауза от договора за прокура - чл. 8 от 2 същия, поради противоречието и със закона. Застъпва се становище, че след като целта на прокурата е именно заместване на търговеца по повод на дейността му, то недопустимо е ограничаване извършването на всякакви сделки. Безспорно в предмета на дейност на търговеца се съдържа сключването на сделки и изключването на същите с текста на чл. 8 на практика прави невъзможна дейността на прокуриста, а от там и дейността на търговеца, като дори покупката на материали за дейността на ЕТ представлява по естеството си сключване на сделка и ако се приеме, че те са изключени от правата на прокуриста /както в своя, така и в чужда сметка според формулировката/, то ЕТ изобщо не би могъл да действа по какъвто и да било начин чрез прокуриста. Това противоречи на института на прокурата и респ. е в противоречие на закона, а от там и клаузата е нищожна. Изтъква се, че в случая не се ограничават част от правата на прокуриста, а на практика всички негови права, което е недопустимо от гледна точка на института на прокурата, а именно - представителство пред всички лица.

Твърди се, че с оглед на изложеното и като не е тълкувал действителната воля на страните при сключване на договора за прокура, районният съд е допуснал процесуално нарушение, което от своя страна е довело и до формиране на неправилни правни изводи в насока липса на представителна власт за сключване на процесната сделка - запис на заповед.

Предвид изложеното иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно решението по гр.д. № 891/2021г. на Районен съд Благоевград и да присъди разноските за двете инстанции.

В предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от адв. Ц. Р., като пълномощник на ЕТ „САТУРН- Р. Я.“, ЕИК 811168904, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Сергей Румянцев“ № 1, с който се оспорва депозираната въззивна жалба, като се иска от състава на ОС Благоевград да остави същата без уважение като неоснователна. Поддържа се от въззиваемата страна, че решението на РС Благоевград е правилно и законосъобразно, като същото следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

В писмения отговор се застъпва становището, че първоинстанционния съд правилно е възприел фактическата обстановка и е стигнал до верни правни изводи, след като е анализирал подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства в съответствие с процесуалния закон.

Излагат се доводи от процесуалния представител на ЕТ, че макар да не става ясно от обстоятелствената част на исковата претенция, но видно от приложения към ч.гр.д. № 196/2021г. по описа на РС Благоевград- оригинал на запис на заповед, негов издател е ищецът П. Г., който е издал процесния запис на заповед от една страна като прокурист на едноличен търговец ЕТ „Сатурн- Р. Г.“ в полза на физическото лице П. Г. Г.. Така на практика ищецът Г. е договарял сам със себе си, издавайки процесната заповед и то за сумата от 10 000 лева. Сочи се с отговора на въззивната жалба, че ищецът П. Г. Г. и собственика на ответника ЕТ- Р. Б. Я., са били в брак до 2017г., когато с Решение № 4405/29.05.2017г., постановено по гр. д. № 566/2017г. по описа на РС Благоевград, брака им е 3 бил прекратен.

Сочи се още че със заявление по образец Б1 с вх. № 20080915095414, ответникът е вписал в Търговския регистър по партидата на търговеца ЕТ „Сатурн - Р. Г.“- П. Г. Г. като прокурист.

За целта е вписан и подписаният с нотариална заверка на подписите от 02.08.2008г. договор за търговски управител /прокурист/. Съгласно този договор и предвид семейната им обвързаност и липса на каквито и да било користни цели по това време, П. Г. е приел да управлява търговеца като прокурист без възнаграждение /арг. чл. 1 от договора/. Съгласно договора за управление, чието съдържание е напълно в унисон с изискванията на ТЗ, Г. е имал ясно разписани права като прокурист, посочени в чл. 3 от него, съобразно обичайната дейност на търговеца. Съгласно чл. 8 от подписания договор за управление /прокурист/ от 02.08.2004г., прокуристът е длъжен да не извършва търговски сделки за своя или за чужда сметка. Предвидено е и изключение на това правило в ал. 2, даващо право на такива сделки в полза на прокуриста, но само със съгласието на търговеца. Със заявление по образец Б1 с вх. № 20170418122151 ищецът Г. е заличен като прокурист.

Твърди се с отговора на въззивната жалба, че нито до датата на заличаването му като прокурист, нито след това П. Г. е уведомявал ответника- ЕТ „Сатурн- Р. Г.“, че в качеството си на прокурист на ЕТ, е издал в своя полза три записи на заповед, една от които е и процесната по настоящото дело. Нещо повече- установява се по делото, че ответникът не е уведомяван както от П. Г. за тези задължения, нито за основанията за тях, така и от счетоводството на ЕТ, че търговецът има такива задължения спрямо Г..

Поддържа се от въззиваемата страна, че в хода на производството се установява, че ответникът не е уведомяван за този запис на заповед преди м. февруари 2021г.. нито е давал съгласие за задължението, което е поел от името на едноличния търговец П. Г. като негов прокурист. Такъв документ липсва в книгите на търговеца, липсва в счетоводството на търговеца, както не е осчетоводяван като задължение към Г..

Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че такова задължение в размера на посочената в представения запис на заповед не е отразявано в ГФО, не е осчетоводявано и никой не знае за него. Между страните по настоящото дело няма сключени търговски сделки, договори или договорни отношения, които да са били осчетоводени при ответника- ЕТ и които да са били свързани с предоставени стоки, извършени услуги, заеми или други активи. В счетоводството на ответника няма счетоводни записвания, свързани с представения запис на заповед, визираните в него суми и не съществува осчетоводено вземане, нито задължение в размер на 10 000 лв. към ищеца П. Г..

Сочи се с отговора на въззивната жалба, че в тази насока са и изводите от комплексната експертиза, приета по делото. И с това доказатествено средство, по искане на ищеца в РС Благоевград, ищецът не е успял да докаже основателността на иска си. Напротив, изводите на вещите лица изцяло споделят възраженията на ответника за неоснователност на претенцията.

Поддържа се от въззиваемата страна, че видно от съдържанието на приложения към 4 писмения отговор на исковата молба- договор с нотариална заверка на подписите от 02.08.2004г, за търговски управител /прокурист/ е, че П. Г. Г. като прокурист е бил овластен от ЕТ „Сатурн - Р. Я.“ с извършването на действия, свързани с осъществяване на представителство, ръководство и контрол на дейността на дружеството, действия по стопанисване и опазване на имуществото на търговеца, сключване на сделки, свързани с търговската дейност на търговеца, представителство в трудовите правоотношения на търговеца с трети лица, наети на работа, контрол на приходите и разходите, действия, съобразени със стопанския интерес на търговеца, да получава и разполага със средства на търговеца, необходими за търговското управление.