Решение № 1042 от 13.08.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000501891 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 294 ГПК, като делото е върнато от ВКС с решение № 414 от 26 юни 2024г. по гр. д. № 3076/2023г. на ВКС, III ГО, за ново разглеждане от въззивния съд поради необходимостта от извършването на указани в решението на ВКС съдопроизводствени действия.

С решение № 266652 от 24 ноември 2021г. по гр. д. № 12055/2019г.

Софийски градски съд, 15 състав е обявил за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, сключения на 03.05.2017г. между К. Й. Ж., ЕГН ********** (починала на ******** г.), наследена от наследниците по закон: М. П. Б., ЕГН **********, С. В. Т., ЕГН **********, Е. П. С., ЕГН **********, пълно запретена, действаща чрез настойник М. М.

С., ЕГН **********, Д. С. Д., ЕГН ********** и Т. К. Х., ЕГН ********** (в качеството им на продавачи) и П. И. П., ЕГН ********** (в качеството й на купувач), предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: апартамент № 31 (тридесет и едно) с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, в жилищна сграда - бл. *, 1 вх. *, ет. *, изградена върху общинска земя, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 44,78 кв. м., при съседи по документ за собственост: изток - градинка, запад - стълбище, север апартамент, юг - апартамент, ведно с прилежащото към апартамента избено помещение № 18 (осемнадесет) с площ от 2,23 кв. м., при съседи на избеното помещение: изток - градинка, запад - коридор, север - общо помещение, юг мазе № 14, заедно с 2,111% идеални части от правото на строеж върху общинската земя - поземлен имот с идентификатор *** и толкова идеални части от общите части на вход 7 на сградата с идентификатор ***, който недвижим имот е подробно индивидуализиран в Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост на 18.12.1997 г. между Столична община, р-н „Младост“ и К. Й. Ж., ЕГН ********** ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ П. И. П., ЕГН ********** заплати на ответниците М. П. Б., ЕГН **********, С. В. Т., ЕГН **********, Е. П. С., ЕГН **********, пълно запретена, действаща чрез настойник М. М. С., ЕГН **********, Д. С. Д., ЕГН ********** и Т. К. Х., ЕГН ********** сумата от общо 66498 лева (съобразно на припадащите се идеални части на съответния ответник от наследството на К. Ж.) в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение, вкл. чрез прихващане на платените от ищцата за сметка на съответния ответник задължения към държавата, като е указал на ищцата, че на основание чл. 362, ал. 2 ГПК, ако не изпълни задължението си по чл. 362, ал. 1 ГПК, първоинстанционният съд, по искане на ответниците, обезсилва решението. С решението си съдът е осъдил на основание чл. 364, ал. 1 и 2 от ГПК, вр. чл.

45, ал. 1, из. 1 ЗМДТ и чл. 87, изр. 2 ЗННД ищцата да заплати по сметка на Столична община, р-н „Младост“ сумата от 595,49 лева, представляваща местен данък за придобиване на имота, както и да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 239,30 лева – такса съгласно Тарифата за нотариалните такси, за които суми е постановил служебно да се впише възбрана върху гореописания имот; дал е на ищцата, на основание чл. 115, ал.

2 от ЗС, 6-месечен срок за отбелязване на решението и й е указал, на основание чл. 364, ал. 2 ГПК и чл. 115, ал. 4 ЗС, че до представяне на доказателства, че дължимите разноски, данъци и такси по прехвърляне на имота са платени, както и че ответниците нямат непогасени публични държавни и общински вземания съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК /за което на 2 ищеца, при поискване да бъде издадено съдебно удостоверение/, заверен препис от решението няма да бъде издаден. С решение, постановено по реда на чл. 247 ГПК, № 260411/03.02.2022г., съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като е посочил, че след диспозитива по чл. 374, ал. 1 и 2 ГПК се чете и възлага на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в тежест на ищцата сторените за първоинстанционното разглеждане на делото държавна такса и разноски. С определение по чл. 248 ГПК № 261550/08.03.2022г. решението, така както е поправено, е изменено в частта за разноските и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците без Е. С., пълно запретена, представлявана от настойника си М. С., са осъдени да заплатят на ищцата 8 720 лв. –разноски, в т.ч. и за обезпечение на иска.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника Д. Д. срещу решението по гр. д. № 12055/2019г. на СГС, ГО. С доводи, че обжалваното решение е неправилно и изводимо от тях искане за отмяната му, жалбоподателят сочи, че са налице пречки за обявяването на предварителния договор, съставен в два различни екземпляра, за окончателен, в т.ч. поради здравословното състояние на продавачката, а и поради „обективна бариера“ – поради липса на пълните данни за лицето и неговите наследници в удостоверението за наследници със собствено име „М.“, роден преди 1893г., чието бащино и фамилно име би следвало да е Ж. М..

Ищцата П. П. е оспорила въззивната жалба с доводите, релевирани в нея.

Срещу определението на съда по чл. 248 ГПК са подадени и частни жалби от ответника Д. Д., Т. Х. и М. Б., с които се иска отмяната му.

Насрещната страна ищцата П. П. е оспорила и частните жалби.

За постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че предварителният договор от 03.05.2017г., сключен между К. Й. Ж., починала на ********г., и П. И. П., за продажба на собствения на обещателката имот, съдържа съществените елементи на договора за продажба. За да приеме, че К.

Й. Ж. е могла да разбира и ръководи постъпките си, съдът е възприел заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, съгласно което, макар че тя е била в тежко здравословно състояние, няма доказателства за деменция, психоза или тежък психоорганичен синдром, състояние на обърканост и дезориентация, които да се счетат като основание за нарушени 3 базисни психични годности, като тези изводи кореспондират на показанията на помощник- нотариуса, извършил процесното нотариално удостоверяване; съдът е приел и, че невъзможност за разбиране и ръководене на постъпките у обещателката не може да се извлече и от самата сделка, а разликата в срока на сключването на окончателен договор, налична в представените по делото екземпляри от договора, не засяга действителността му, нито разликата в банковата сметка. Съдът е формирал краен правен извод, че договорът следва да бъде обявен за окончателен с доплащане на сумата 66 498 лв.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, и с оглед указанията на ВКС при новото разглеждане на делото, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно.

Процесният предварителен договор от 03.05.2017г. – източник на твърдяното потестативно право, чието обявяване за окончателен се иска, съдържа вместо подпис на обещателката К. Й. Ж. /родена на ********г. и починала на ********г./, собственик на предмета на договора, който ще бъде прехвърлен /принадлежността на правото на собственост не е спорно на настоящия етап от производството, установимо и от договор за продажба на жилище по реда на ЗОС/ срещу продажна цена в размер на 78 233 лв., апартамент № 31, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, в жилищна сграда - бл. *, вх. *, ет. *, изградена върху общинска земя, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 44,78 кв. м, ведно с прилежащото към апартамента избено помещение № 18 с площ от 2,23 кв. м, заедно с 2,111% идеални части от правото на строеж върху общинската земя и толкова идеални части от общите части на вход 7, - отпечатък от палец на дясната ръка, както е удостоверено от помощник – нотариуса; той е удостоверил и подписа на купувача – ищец П. П., освен полагането на отпечатък от палеца на дясната ръка на обещателката, като нотариалното удостоверяване е извършено извън нотариалната кантора в клиника „Торакс“. Отпечатък е поставен на всяка от 7-те страници от договора, както и подпис на купувачката. Като причина за полагането на отпечатък нотариусът е отбелязал поради „претърпяно заболяване“; такава причина нотариусът е посочил и за неполагането на подпис, а вместо това поставяне на отпечатък от 4 палеца на дясната ръка в предхождащо нотариалното удостоверяване на предварителния договор - нотариално удостоверяване също в клиника „Торакс“ на подпис на К. Ж. под пълномощно, чието съдържание е и удостоверено, с което Ж. е упълномощила ответницата М. П. Б. „да продаде, дари, прехвърли или се разпореди както намери за добре, на когото сама прецени, при цена и условия каквито договори собствения й имот – апартамент № 31, да подписва предварителен договор, да я представлява пред юридически , физически лица, нотариус и да подпише нотариален акт, да получи продажната цена….“. Удостоверяване на полагането на пръстов отпечатък е извършено в клиника „Торакс“ /където К. Ж. е била приета на 26.04.2027г., видно от представената по делото медицинска документация/ и на 05.05.2027г. от същия помощник – нотариус, с което К. Ж. е упълномощила ответницата М. П. Б. да я представлява и пред „Банка ДСК“ ЕАД като открива банкови сметки на нейно име, оперира неограничено с всичките й сметки като внася, тегли ….подписва и получава документи и пари“ вместо нея.

Екземпляр от предварителен договор, сключен между К. Й. Ж. – продавач и ищцата П. И. П., е представен и от ответника Д.. В него вместо подпис на продавача също е поставен отпечатък на всяка страница включително и накрая на текста, като установимо с просто око е, че полагането на отпечатък е на място, различно от мястото в другия екземпляр, като е удостоверено от помощник – нотариус със същото нотариално удостоверяване /и то със същия регистрационен номер - 2715/, че полагането на пръстов отпечатък от дясната ръка е поради „претърпяно заболяване“. В този договор срокът за сключване на окончателен договор е до 47 дни, както е вписано ръкописно, а в този, представен от ищцата, срокът е до „70 дни“, написано с печатен текст, въпреки че и в двата договора задължението на страните е да се явят в конкретна нотариална кантора на 19.06.2017г.; във втория обсъден екземпляр от договора е посочен и номер на банковата сметка, а над ръкописното отбелязване на срока /на датата/, до който следва да се плати задатъка - „ до 05.05.2017“, в екземпляра, представен от ищцата, е положен подпис на нотариуса /който е потвърдил това удостоверяване при разпита си/, какъвто не е положен над този срок в екземпляра, представен от ответника; в екземпляра, представен от ответника, над датата „19.06.2017“ е положен подпис и печат на нотариуса, каквито не са положени в екземпляра от договора, представен от ищцата.

5

От ответниците М. Б., Т. Х. и Д. Д. са оспорили иска, а Е. С., поставена под пълно запрещение, представлявана от настойника си, е признала иска. В свое становище от 15.03.2021г. ищцата, противопоставяйки се на становище на ответника Д. Д. по иска, е посочила по отношение на състоянието на обещателката /продавача/, че по делото няма медицински данни за „рязко обездвижване, при което тя не може да държи химикалката“.

В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 ГПК, ответницата М. Б. е посочила, че е присъствала на подписването на предварителния договор в клиника „Торакс“; с К., която било в съзнание, разговарял помощникнотариусът Т.; посочила е, че преди „изповядване“ на предварителния договор, й било представено пълномощно /с което й учредена представителна власт/ „да продаде имота“ на когото прецени, но не знае защо било „създадено“ това пълномощно. Обяснила е и, че съседка на К. е предложила да се грижи за нея срещу прехвърляне на жилището, но К. отказала категорично, а самата тя не можела да поеме грижи за К., тъй като й се родили внуци.