Решение № 3268 от 14.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6303/2025
- Вид
- Решение № 3268
- Подписан
- 14.05.2026
- Състав
- Любомир Василев, Мария Валентинова Атанасова, Димитър Куртев Демирев
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
- чл.232, ал. 2, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 238, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.75, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.75, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 15 · Семеен кодекс
- чл. 24, ал. 2 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3268 гр. София, 14.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Д. К. Демирев
Мария В. Атанасова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100506303 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6303/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И. Ч., гражданин на Франция, роден на **** г., със съдебен адрес: гр. София, бул. ****, офис 1 срещу решение №2776 от 19.02.2025 г по гр.дело №39581/23 г на СРС , 85 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника да се осъди А. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. **** да му заплати на основание чл.232, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 228 ЗЗД сумата от 16 800 лв. – наемна цена по Договор за наем от 01.05.2019 г. за ползването на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. София, район „Слатина“, ул. **** ; през периода от 16.06.2021 г. до 16.06.2023 г.; и евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 800 лв. – обезщетение за ползване на посочения имот без основание за периода от 16.06.2021 г. до 16.06.2023 г ; както и въззивникът е осъден да заплати на А. А. С. сумата от 3500 лв разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Главният иск за наемни цени е доказан по основание и размер . Озадачаващо е защо договорът за наем от 28.04.2023 г е сключен със съпругата на ответника и то след проведен телефонен разговор и покана , че имотът трябва да се освободи . Сключване на договор с пълномощник лишава ищеца от ползване на имота . Не трябва да се кредитира декларация от Д.С. за потвърждаване на пълномощно на С. и за одобряване на отчети на пълномощника . Липсва добросъвестно 1 плащане на наемната цена от ответника на пълномощника С. , а последният не е бил упълномощен да получава наемни цени . Плащанията по банков път са в занижен размер и едва по-късно са представени разписки за остатъка . Свидетелката С.а установява , че ответникът е бил уведомен , че трябва да сключи договор с ищеца и да му заплаща лично наема , а действията на пълномощника и ответника са недобросъвестни .
Въззиваемата страна не е подал писмен отговор на въззивната жалба . В становище от 08.05.2026 г и в о.с.з оспорва жалбата . Счита , че са налице валидни наемни отношения с въззивника и наемните суми са заплатени по сметка на П.С. . Д. Ч. е разполагал с пълномощно от въззивника и от майка си да отдава имота по наем . В хипотеза на чл.75 ал.2 ЗЗД може да се плати и на лице , което не е пълномощник на кредитора . И.Х. има договор за наем на имота от 28.04.2023 г.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.03.2025 г и е обжалвано в срок на 31.03.2025 г /по ел. поща/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като в случая такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че безспорно и ненуждаещо се от доказване е сключването между ищеца /действащ чрез пълномощника П.С./ в качеството на наемодател и ответника в качеството на наемател на договор за наем от 01.05.2019 г. за процесния имот; предаване на имота от ищеца на ответника; обстоятелството, че ищецът и съпругата му Д.
Ч.а са собственици на процесния имот през исковия период. От договора за наем от 01.05.2019 г. е видно, че за наемодател той е подписан от П.И.С., а за наематели – от ответника и от И.Т.Х..
От Удостоверение за сключен граждански брак се изяснява, че на 12.12.2021 г. С. и Х. са сключили граждански брак, след което тя е приела фамилното име С.а.
От пълномощно със заверка на подписите с изх. № 2118/21.07.2015 г. на Консулската служба при Посолството на Република България в Париж се установява, че П.И.С. е упълномощен от ищеца и от Д. И.ова Ч.а в качеството им на собственици на процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност да извършва с него всякакви действия по обикновено управление, в това число да сключва договори за наем при цени и условия, каквито прецени, и да ги представлява пред всякакви физически и юридически лица, държавни и общински органи, в това число наематели, във връзка с управлението на имота.
2
Съгласно чл.2 от Договора за наем от 01.05.2019 г. наемната цена е в размер на 150 лв. месечно, а според чл. 3 тя се заплаща до 15-о число на месеца по банков път по следната банкова сметка: IBAN ****, като страните не спорят, че банковата сметка е на С..
С протоколно определение от 21.11.2024 г докладът на СРС е допълнен, като е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че договорената месечна цена за процесния имот по договор за наем от 01.05.2019 г. е в размер на 700 лв.
Същевременно от Анекс от 30.11.2022 г. към договор за наем от 01.05.2019 г. е видно, че С. и пълномощникът С. са изразили съгласие за увеличаване на наемната цена от 150 лв. на 200 лв., считано от 01.01.2023 г., а в открито заседание на 21.11.2024 г. ответникът изрично признава неизгодния за него факт, че с Анекс от 01.03.2023 г. наемната цена е увеличена на 800 лв., считано от м. 03.2023 г.
В чл. 6 от договора за наем от 01.05.2019 г. е уговорено, че той е безсрочен и се прекратява, както следва: с 1-месечно писмено предизвестие от всяка страна; по взаимно съгласие на двете страни; с писмено уведомление от страна на наемодателя до наемателя при неплащане на наемната цена в размер на една месечна вноска, като в този случай договорът се прекратява до датата на получаване на уведомлението от страна на наемателя.
Установява се от банковото извлечение на л. 78 – 90 от делото пред СРС, че С. е извършвал плащания на наем по банков път от банковата си сметка в „УниКредит Булбанк“ АД по посочената в Договора за наем от 01.05.2019 г. банкова сметка, както следва: на 02.06.2021 г.
– наем за м. 06.2021 г. в размер на 300 лв. /чрез два превода на суми от по 150 лв./; на 02.07.2021 г. – наем за м. 07.2021 г. в размер на 150 лв.; на 02.08.2021 г. – наем за м. 08.2021 г. в размер на 150 лв.; на 02.09.2021 г. – наем за м. 09.2021 г. в размер на 150 лв.; на 05.10.2021 г. – наем за м. 10.2021 г. в размер на 150 лв.; на 03.11.2021 г. – наем за м. 11.2021 г. в размер на 150 лв.; на 02.12.2021 г. – наем за м. 12.2021 г. в размер на 150 лв.; на 29.12.2021 г. – наем за м. 01.2022 г. в размер на 150 лв.; на 04.02.2022 г. – наем за м. 02.2022 г. в размер на 150 лв.; на 02.03.2022 г. – наем за м. 03.2022 г. в размер на 150 лв.; на 05.04.2022 г. – наем за м. 04.2022 г. в размер на 150 лв.; на 05.05.2022 г. – наем за м. 05.2022 г. в размер на 150 лв.
Видно е от преводните нареждания на л. 91 – 102 от делото пред СРС ответникът е извършвал и следните плащания по банков път от банковата си сметка в „Алианц Банк България“ по посочената в Договора за наем от 01.05.2019 г. банкова сметка, а именно: на 04.07.2022 г. – наем за м. 07.2022 г. в размер на 150 лв.; на 03.08.2022 г. – наем за м. 08.2022 г. в размер на 150 лв.; на 01.09.2022 г. – наем за м. 09.2022 г. в размер на 150 лв.; на 29.09.2022 г. – наем за м. 10.2022 г. в размер на 150 лв.; на 28.10.2022 г. – наем за м. 11.2022 г. в размер на 150 лв.; на 28.11.2022 г. – наем за м. 12.2022 г. в размер на 150 лв.; на 23.12.2022 г. – наем за м. 01.2023 г. в размер на 200 лв.; на 27.01.2023 г. – наем за м. 02.2023 г. в размер на 200 лв.; на 28.02.2023 г. – наем за м. 03.2023 г. в размер на 200 лв.; на 28.03.2023 г. – наем за м. 04.2023 г. в размер на 200 лв.; на 02.05.2023 г. – наем за м. 05.2023 г. в размер на 800 лв.; на 26.05.2023 г. – наем за м. 06.2023 г. в размер на 800 лв.
От разписките за наем на л. 130 – 150 от делото пред СРС се изяснява, че С. е заплащал на С. в брой и следните суми: на 06.06.2021 г. – наем за м. 06.2021 г. в размер на 550 лв.; наем 3 за м. 07.2021 г. в размер на 550 лв.; на 17.08.2021 г. – наем за м. 08.2021 г. в размер на 550 лв.; на 05.09.2021 г. – наем за м. 09.2021 г. в размер на 550 лв.; на 06.10.2021 г. – наем за м.
10.2021 г. в размер на 550 лв.; на 04.11.2021 г. – наем за м. 11.2021 г. в размер на 550 лв.; на 08.12.2021 г. – наем за м. 12.2021 г. в размер на 550 лв.; на 09.01.2022 г. – наем за м. 01.2022 г. в размер на 550 лв.; на 05.02.2022 г. – наем за м. 02.2022 г. в размер на 550 лв.; на 08.03.2022 г. – наем за м. 03.2022 г. в размер на 550 лв.; на 05.04.2022 г. – наем за м. 04.2022 г. в размер на 550 лв.; на 07.05.2022 г. – наем за м. 05.2022 г. в размер на 550 лв.; на 03.06.2022 г. – наем за м. 06.2022 г. в размер на 550 лв.; на 05.07.2022 г. – наем за м. 07.2022 г. в размер на 550 лв.; на 03.08.2022 г. – наем за м. 08.2022 г. в размер на 550 лв.; на 05.09.2022 г. – наем за м. 09.2022 г. в размер на 550 лв.; на 05.10.2022 г. – наем за м. 10.2022 г. в размер на 550 лв.; на 05.11.2022 г. – наем за 11.2022 г. в размер на 550 лв.; на 05.12.2022 г.
– наем за м. 12.2022 г. в размер на 550 лв.; на 05.01.2023 г. – наем за м. 01.2023 г. в размер на 600 лв.; на 05.02.2023 г. – наем за м. 02.2023 г. в размер на 600 лв.; на 05.03.2023 г. – наем за м. 03.2023 г. в размер на 600 лв.; на 05.04.2023 г. – наем за м. 04.2023 г. в размер на 600 лв.
Плащанията на наема за 2022 г. са обективирани и в съставения от С. и получен от ищеца /доколкото той също го представя по делото/ отчет на приходите и разходите за 2022 г., като посочените в него приходи от наем по дати, номера на разписки и размер на платените суми съответстват на данните в горепосочените платежни документи.
С декларация от 25.02.2023 г. Д. И.ова Ч.а е потвърдила пълномощното от 2015 г., дадено на С., за стопанисване на имота й на ул. **** в гр. София, одобрила е годишните му отчети и действията му и е изразила желание за запазването на С. като наемател.
На 28.04.2023 г. е сключен между И. и Д. Ч.и в качеството на наемодатели, действащи чрез пълномощника Д. Ч., и И.Т. С.а в качеството на наемател Договор за наем, вписан в СВ – София с вх. рег. № 28654/02.05.2023 г., акт № 181, том 6, дело № 21533, имотна партида № 57796, по силата на който наемодателите са предоставили на наемателя за временно и възмездно ползване процесния имот, считано от 28.04.2023 г., срещу наемна цена в размер на 800 лв. месечно, платима до 10-о число на месеца по банков път по следната банкова сметка в „Юробанк“ АД: IBAN ****, с титуляр П.И.С..
От пълномощно със заверка на подписа с изх. № 1678/2010 г. на Консулската служба при Посолството на Република България в Париж и Пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 12128/16.04.2010 г. на нотариус с рег. № 310 на НК се изяснява, че Д. и И.
Ч.и са упълномощили сина си Д. Ч. във връзка с имота, намиращ се в гр. София, ул.
****, да извършва всякакви правни действия, включително да ги представлява пред всякакви трети физически и юридически лица, като извършва всички необходими действия и взема всякакви решения без ограничения.
С Определение № 39733/02.10.2024 г на СРС е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване също така и получаването от ответника през м. 05.2023 г. или м. 06.2023 г. на представената с исковата молба нотариална покана. Касае се за Нотариална покана от 04.05.2023 г., с която И. Ч. е уведомил С., че пълномощията на С., дадени му с 4
Пълномощно от 21.07.2015 г. за управление на процесния имот, собственост на Ч. и съпругата му, са прекратени. Наред с това ответникът е поканен да напусне жилището заедно с членовете на семейството си до 16.06.2023 г. и да предаде владението и ключовете на адв. С.З. или на трето посочено от него или от И. Ч. лице, защото между тях липсва наемно правоотношение от датата на получаване на поканата, както и да заплаща на И. Ч. обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на 1200 лв., комунални разходи и лихва за забава върху просрочените суми за всеки месец, през който ще използва имота до напускането му.
Разпечатката съдържа 40 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71c776c6-5029-4d17-8b3a-a3baa0951ff6