Решение № 17 от 17.01.2023, Административен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

17 гр.Русе, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:

Ивайло Йосифов при участието на секретаря Наталия Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 496 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК.

Образувано е по жалба от М.Г.Н. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) изх. № 01-6500/709#3 от 20.10.2022 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с който е установено държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019 г. във връзка с подадените от Н. заявления за подпомагане с УИН 18/200516/73893, УИН 18/090617/79254, УИН 18/170518/83360 и УИН 18/080519/86444 в размер на 6 074,56 лева, на основание чл. 15, ал.

3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. В жалбата се излагат подробни съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително издаване на оспорения акт по различен ред от предвидения. Жалбоподателят твърди, че приложимият ред е този по ЗУСЕФСУ, а не чрез издаване на акт за установявана на публично държавно вземане. Твърди, че актът не е мотивиран, включително и в частта по отношение на определяне на сумата, подлежаща на възстановяване. Съображенията са доразвити в представени в определения от съда срок писмени бележки.Моли съда да постанови решение, с което актът да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата – заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност и моли съда тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните в по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

М.Г.Н. е регистриран земеделски производител с УРН 212858 в ИСАК. С Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. изх.№ 02-180-6500/3197 от 08.12.2016 г. (л. 33-35 от преписката) Н. е одобрен за участие по тази мярка с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2016 г.

С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 г., изх. № 01-6500/709 от 22.02.2022 г. (л.л.

27-28 от преписката) ДФЗ – Разплащателна агенция (РА) е прекратил биологичния ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Биологично растениевъдство“ на М.Г.Н. на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и т. 5 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. (Наредба № 4/2015 г.). Актът е съобщен на жалбоподателя на 07.03.2022 г. (по пощата, чрез член на домакинството – л. 29 от преписката). По делото няма данни за оспорване на акта за прекратяване на биологичния ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“, поради което съдът приема, че той е влязъл в законна сила и следователно е породил съответните правни последици. По делото не е спорно между страните, че биологичният ангажимент на жалбоподателя по мярка 11 е прекратен с влязъл в сила административен акт към датата на откриване на производството по издаване на оспорвания АУПДВ. Не се спори също така, че прекратяването е извършено поради това, че жалбоподателят не е изпълнил изискванията на чл. 33, ал. 1, т.

2 и т. 3 от Наредба № 4/2015 г., тъй като не е получил и представил в ДФЗ до 30 октомври на петата година от ангажимента, т.е. до 2020 г., сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологично производство, както и че договорът на жалбоподателя с контролиращото лице по мярка 11 „Маком Сертифициране“ ООД е прекратен на 05.04.2020 г.

Спор не е налице и относно размера на изплатената на Н. субсидия по мярка 11 относно поетия през 2016 г. ангажимент. На жалбоподателя е изплатена сума в размер на 3 339,57 лв. през първата година от ангажимента за кампания 2016 и сумата 2734,99 лв. – през втората година от ангажимента за кампания 2017. За кампания 2018 г. и 20019 г. суми не са изплащани по подадените от Н. заявления за подпомагане през тези години. Това се установява и от съдържащите се в приобщената по делото административна преписка справки (л. 7-12 от преписката).

Общата изплатена сума по направление „Биологично растениевъдство“, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 6 074,56 лв.

Началото на административното производство, приключило с оспорения АУПДВ, е поставено с писмо изх. № 01-6500/709#1 от 18.08.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (л. 15-16 от преписката). Същото изпратено до жалбоподателя, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, за да го информира, че въз основа на влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ по отношение на него се открива производство по издаване на АУПДВ. В писмото е посочено, че ангажиментът по мярка 11 „Биологично земеделие“ е прекратен по две причини – на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и т. 5 от Наредба № 4/2015 г. като в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4/2015 г. жалбоподателят следва да възстанови 100% от 6 074,56 лв., т.е. 6 074,56 лв. и едновременно с това в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, б. „в“ от Наредба № 4/2015 г. следва да възстанови 20% от 6 074,56 лв. или сумата от 1 214,91 лв. Указано му е, че в 7-дневен срок от получаване на писмото има право да върне доброволно недължимо платената сума в размер на 6 074,56 лв. без начислени лихви върху нея. На жалбоподателя е предоставена възможност в 7-дневен срок да представи в ДФЗ своите възражения и допълнителни доказателства, във връзка с констатациите с които последният не е съгласен. Това писмо е получено от жалбоподателя по пощата на 05.09.2022 г.

(л.18 от преписката).

С писмо вх. № 01-6500/709#2 от 13.09.2022 г., той е възразил, че в изпратеното му уведомително писмо са посочени две различни суми за възстановяване от него – 100% и 20% от получената субсидия по мярка 11 без да става ясно каква точно сума и на какво основание се претендира ДФЗ за връщане. Н. посочил също така, че доколкото ангажиментът му е прекратен на петата година, то е неприложим чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4/2015 г.

На 20.10.2022 г. е издаден оспореният АУПДВ, с който, на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т.

1 от Наредба № 4/2015 г., е установено публично държавно вземане в размер на 6 074,56 лв., представляващо 100% от общата изплатена на жалбоподателя сума по мярка 11 за кампании 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., поради прекратяване на ангажимента по мярката (л. 1-3 от преписката). АУПДВ има съдържание идентично с писмото по чл. 26, ал. 1 от АПК (включително две различни суми на две различни основания). По отношение на наведените от жалбоподателя възражения административният орган е посочил, че обръща внимание на обстоятелството, че тъй като ангажиментът е прекратен по две причини, една от които предполага възстановяване в размер на 100% от изплатеното финансово подпомагане, а другата 20% то „ДФЗ ограничава размера на дължимото възстановяване до 100% от реално изплатените суми“. АУПДВ е редовно връчен лично на жалбоподателя на 26.10.2022 г. (л. 3 от преписката). Жалба срещу акта е депозирана пред АдмС – Русе на 09.11.2022 г.

(л. 3 от делото).

Въз основа на изложените фактически установявания съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от оспорването и в законоустановения срок до компетентния да я разгледа съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, действащ при спазване на материалните предели на правомощията си, в рамките на предоставената му от Изпълнителния директор със Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. (л. 4-5 от преписката) делегирана власт. С тази заповед, на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4, 5, предложение първо, във връзка с ал. 6 от ЗПЗП, чл.

10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на Владислава Илиева Казакова – заместник-изпълнителен директор, изброени правомощия, включително посоченото в т. 3 от заповедта – да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и меки по директните плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В правната норма на чл. 1 от цитираната Наредба № 5 от 27.02.2009 г. е предвидено, че със същата се уреждат условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по изброени схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП), включително посочената в т. 28 Мярка 11 „Биологично земеделие“ (Мярка 11). Изложеното обосновава извод, че оспореният АУАПДВ е издаден от компетентен орган. Този въпрос не е и спорен между страните.

Актът за установяване на публично държавно вземане, предмет на настоящото съдебно производство, е издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл.

162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Едновременно с това с новосъздадените ал. 6 и ал. 7 на чл. 27 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) е регламентирано, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния кодекс. Към настоящия момент нормата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП е изменена (изм., бр.

102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) и постановява, че актовете за установяване на публично държавно вземане се издават по реда на АПК. Следва да се отбележи, че всъщност дори и преди цитираното изменение на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, редът за издаване на АУПДВ също е по АПК, тъй като съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.

Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран.

В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения акт, от фактическа страна административният орган се е позовал на влезлия в сила акт за прекратяване на биологичния ангажимент на жалбоподателя по мярка 11 и посочените в него основания за прекратяване както и на размера на изплатените на жалбоподателя суми за подпомагане по тази мярка. От правна страна административният орган се е аргументирал с разпоредбите от една страна на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл.