Решение № 3600 от 28.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3600 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно гражданско дело № 20251100507883 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК

Образувано е по въззивна жалба № 153325 от 30.04.2025 г. от С. В. В., ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Я., срещу решение рег.

№ 5375 от 26.03.2025 г., постановено по гр. дело № 15200/2024 г. по описа на СРС, 85-и състав, с което епредявеният от С. В. В. срещу К. А. И. иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 25 000 лв., представляваща главница по договор за заем от 20.03.2020 г.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, тъй като по делото било безспорно доказано сключването на договор за заем по чл. 240, ал. 1 ЗЗД чрез извършен банков превод на сумата от 25 000 лв. с посочено основание „заем“. Поддържа се, че липсват доказателства от ответника за друго основание на превода или за твърдяно „връщане на заем“, а съдът неправилно е игнорирал доказателствената стойност на банковите документи и нотариалната покана.

Навеждат се и оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в непризоваване на ответника по месторабота по реда на чл. 49 ГПК, въпреки че ищецът е посочил адрес, на който ответникът е бил реално открит.

Според въззивника това е ограничило възможността за лично участие на ответника в процеса и за изясняване на фактите по делото. Жалбоподателят счита, че от събраните доказателства се установяват предоставянето на 1 сумата, основанието „заем“ и настъпилата изискуемост на вземането след отправената нотариална покана, поради което иска отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

В откритото съдебно заседание заявява, че поддържа жалбата.

Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК. Представя писмена защита в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. А. И., ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Д.. В него са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено.

В откритото съдебно заседание заявява, че поддържа подадения отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД от С. В.

В. срещу К. А. И. за сумата от 25 000 лв., представляваща главница по договор за заем от 20.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2024 г. до окончателното плащане.

Първоинстанционният съд е приел, че за уважаване на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на валидно сключен договор за заем между страните, реалното предаване на заемната сума и изискуемостта на вземането. Съдът е посочил, че договорът за заем е реален и неформален договор, който възниква с постигане на съгласие и предаване на сумата.

От представените по делото банково извлечение и удостоверение от „Банка ДСК“ ЕАД съдът е установил, че на 20.03.2020 г. ищецът е превел по банков път на ответника сумата от 25 000 лв., като в платежното нареждане е било вписано основание „заем“. Съдът обаче е приел, че това обстоятелство само по себе си не доказва категорично съществуването на договор за заем между страните, нито че именно ищецът е предоставил заем на ответника.

Според съда вписаното основание за превода представлява едностранно твърдение на ищеца за изгоден за него факт, което няма самостоятелна доказателствена стойност и подлежи на доказване по общия ред. Съдът е приел, че ищецът не е ангажирал други доказателства относно постигнато съгласие между страните за заемното правоотношение и неговото съдържание, въпреки дадените му указания с доклада по делото.

Поради недоказаност на основния факт, че сумата е предадена въз основа на договор за заем, съдът е приел, че ищецът не е изпълнил 2 доказателствената си тежест, поради което е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

По предмета на въззивно обжалване:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Въззивната инстанция приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че решението на първоинстанционният съд е правилно като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от СРС. Фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

През въззивния съд не е повдигнат спор, а и се установява от приетите писмени доказателства – извлечение от банковата сметка на ищеца С. В. от 20.03.2020 г. и удостоверение изх. № 14-ИСК-00188/1/ от 09.01.2025 г. от „Банка ДСК“ АД, че на 20.03.2020 г. по банковата сметка на ответника К. И. е постъпил превод в размер на 25 000 лева от банковата сметка на ищеца, с основание на превода – „заем“.

Съобразно с трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 50272/15.12.2022 г., постановено по гр. д. № 873/2022 г. на ВКС, I V Г.О. поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора като при иск за връщане на дадена в заем сума са допустими всички доказателствени средства за това какви правни и фактически действия са извършили страните във връзка с извършеното плащане, но със свидетели не може да се доказва извършването на волеизявления, които изграждат фактическия състав на договор на стойност над 5 000 лева, освен ако 3 ответникът е дал изрично съгласие за това. В тежест на ищеца е да докаже не само получаването на заема, но също и постигнатото съгласие за връщането й, което не може да стане със свидетелски показания. Конкретният случай попада именно под тази хипотеза. От приетите по делото писмени доказателства - извлечението от банковата сметка на ищеца от 20.03.2020 г. и удостоверението с изх. № 14-ИСК-00188/1/ от 09.01.2025 г. от „Банка ДСК“ АД, не установяват при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал.

1 ГПК наличието на сключен договор за заем, а именно на това договорно основание се претендира плащане на процесната сума. С оглед на това, основанието на иска остава недоказано, респективно искът следва да бъде отхвърлен.

Наред с изложеното, следва да се отбележи, че възраженията относно евентуално ненадлежно представителство или нарушено право на участие в процеса са лични процесуални права на страната, чиито интереси се твърди да са засегнати. Поради това единствено ответникът би могъл да релевира оплаквания за ненадлежното си призоваване или представителство, респективно за ограничаване правото му на защита. В случая подобни възражения не са наведени от самия ответник. Напротив, във въззивното производство същият участва чрез надлежно упълномощен адвокат, с което фактически е потвърдил извършените до момента процесуални действия и е упражнил правото си на защита. Ищецът не разполага с процесуална легитимация да черпи права от евентуално нарушение на чуждо право на защита, още по-малко да иска отмяна на решението на това основание.

Съгласно принципите на гражданския процес пороците при призоваването и представителството са относителни процесуални нарушения, които могат да бъдат релевирани само от страната, в чийто интерес са установени съответните процесуални гаранции. След като ответникът не оспорва надлежността на представителството си и участва в процеса чрез упълномощен процесуален представител, възраженията на въззивника в тази насока се явяват неоснователни.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на делото, въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски, но такива не се претендират.

На основание чл. 4 и чл. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/, всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г. Съобразно с правилата за превалутиране, съдържащи се в чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, 1 евро = 1,95583 лв./.

4

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 5375 от 26.03.2025 г., постановено по гр. дело № 15200/2024 г. по описа на СРС, 85-и състав.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщението, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5