Решение № 2171 от 25.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2171 гр. Бургас, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20232120102273 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на "СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ........................, седалище и адрес управление: .................................., представлявано от управителя Н. П. П., чрез пълномощника С. К. - юрисконсулт, срещу И.

В. В., ЕГН ********** с адрес: ..............................., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от общо 200 лева /двеста лева/ главница по Договор за паричен заем № .............., сключен на 26.04.2022г.; сумата от 10,01 лева /десет лева и 1 стотинка/ - договорна лихва за периода от 26.04.2022 г. до 10.06.2022 г.; сумата от 23,60 лева /двадесет и три лева и 60 стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 01.08.2022г. до 01.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГКП – 23.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението, като за същите суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1077/2023г. на БРС.

В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения, основаващи се на договор за паричен заем № .............., сключен на 26.04.2022г., чрез електронната платформа на кредитора, по силата на който длъжникът получил сума в размер на 200 лева. Крайният срок за погасяване на задължението, ведно с уговорената възнаградителна лихва, е настъпил на 10.06.2022г., като задължението не е било погасено.Ангажирани са писмени доказателства.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Оспорва се съществуването на облигационно правоотношение и получаването на сумата от ищеца. Направено е възражение за неравноправност на клаузите на потребителския договор за кредит. Ангажирани са писмени доказателства.

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ал., 1 във вр.

1 чл. 240 ЗЗД - по отношение на претендираните главница и възнаградителна лихва и чл. 86 ал.1 ЗЗД по отношение на претендираната лихва за забава.

По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 1077/2023 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за процесните суми.

С оглед хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът намира предявения установителен иск за допустим.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото договор за паричен заем Кредирект № .............. от 26.04.2022 г. се установява, че между страните е уговорено заемодателят „СИТИ КЕШ“ ООД да предостави на получателя сумата от 200 лева, която е следвало да бъде върната на една месечна вноска в срок до 10.06.2022 г., ведно с възнаградителна лихва в размер на 10,01 лева. Съгласно договора годишният процент на разходите /ГПР/ е определен на 48. 61 %, а годишния лихвен процент /ГЛП/ - 40. 05 %.

По делото е представен т. нар. "лог файл", от който не е оспорен и от който се установяват извършените от заемателя действия посредством интернет платформата на кредитора, въведените лични данни в базата на заемодателя, както и че кредитът е усвоен като ответникът е получил сумата от 200 лева на каса на "Easypay" на 26.04.2022 г., за което е издадена разписка № ...................., а плащането е отбелязано като получено.

Представена е с отговора на искова молба и служебна бележка, издадена от работодателя на ответника, от която се установява, че същият е назначен на трудов договор в ............................... на длъжност ................................... и в периода 25.03.2023г.

–

06.05.2023г. ответникът е бил командирован да пътува в чужбина.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В случая несъмнено се установи съществуването на облигационно отношение между „Сити кеш“ ООД и ответника по сключен договор за паричен заем. В тази връзка следва да се отбележи, че не може да се приеме за достатъчно доказателство представената от ответника служебна бележка, с която той се домогва да докаже, че по време на сключване на договора не се е намирал на територията на Република България. На първо място посоченият в бележката период – от 25.03.2023г. до 06.05.2023г. е различен от датата на сключване на договора – 26.04.2022г. На следващо място, договорът за кредит е сключен от разстояние, което се установява от текста на документа. Действително представените общи условия, стандартен европейски формуляр и погасителен план, не носят подписа на никоя от страните, но от представения по делото "лог файл“ се установява хронологията на кореспонденцията между ответника и ищцовото дружество по повод сключване на процесния договор. Видно от документа е че съдържа достатъчен обем лични данни на ответника, от което следва еднозначен извод, че именно той е провел съответната кореспонденция по сключване на договора с ищеца. От документа се установява, че на 26.04.2022г. заемната сума в размер на 200 лева е изплатена на ответника на каса на Изипей и същият я е получил, за което е издадена разписка № ..................

Страни по процесния договор са потребител /физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност/ и кредитор /всяко физическо или юридическо лице, което предоставя 2 или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност/. Следователно възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата действителност, като съдът има служебно задължение да следи за спазването на императивния материален закон. С разпоредбата на чл. 22 ЗПК са въведени императивни изисквания по отношение на формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност. В настоящия случай представеният погасителен план съдържа необходимата информация за размера на главницата, лихвата и другите плащания включени в единствената погасителната вноска, а възнаградителната лихва по кредита от 40.05% на годишна база е в рамките на законоустановения праг от 50 % за общия размер на разходите по кредита. Не е допуснато и нарушение на клаузата на чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК . За заемателя е ясно какъв е размерът на дължима лихва за целия период на договора, както и какъв е размерът на общите плащания, които ще направи за целия срок на договора. Предвид изложеното, съдът намира, че договорът за заем не съдържа неравноправни клаузи, нито страда от пороци, водещи до неговата недействителност.

По изложените аргументи, съдът приема предявените искове за основателни и доказани.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски, възлизащи на 275 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Основателно е възражението на ответната страна за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца. При съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото като база за определяне на дължимите разноски за юрисконсултското възнаграждение, съдът приема сумата от 150 лв., определени съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. НЗПП. В тежест на ответника следва бъдат поставени и направените разноски по ч.гр.д. №1077/2023г. по описа на БРС, възлизащи на 39,15 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. В. В., ЕГН **********, с адрес:

..............................., че в полза на "СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ........................, седалище и адрес управление: .................................., представлявано от управителя Н. П. П., съществува вземане за сумата в размер на 200 лева (двеста лева), представляваща главница по сключения между страните Договор за паричен заем Кредирект № ............../26.04.2022 год., сумата от 10,01 лева (десет лева и 1 стотинка), представляваща договорна лихва за периода от 26.04.2022 г. до 10.06.2022 г.; сумата от 23,60 лева (двадесет и три лева и 60 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 01.08.2022г. до 01.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 23.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1077 от 2023 г. по описа на Бургаски районен съд.

ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, с адрес: ..............................., да заплати на "СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ........................, седалище и адрес управление: .................................., представлявано от управителя Н. П. П., сумата от 275 лв. (двеста седемдесет и пет лева), представляващи направените по делото разноски и сумата от 39,15 лв. (тридесет и девет 3 лева и 15 стотинки) – разноски по ч.гр. д. № 1077 / 2023 г. по описа на РС - Бургас.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4