Решение № 133 от 17.04.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Стара Загора, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20255500500880 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба /въззивна искова молба/ от П. Т. К. от гр.С.З. срещу Решение № 124/18.11.2025г. постановено по гр.д.№ 592 по описа на РС Раднево за 2025г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от П. Т. К. срещу Рудник „Т.-*“, клон на „М.М.-и.“ ЕАД, с.Т., *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване за незаконно на наложеното със заповед №37 от 13.08.2025т. на управителя на рудника, дисциплинарно наказание „уволнение“ на въззивника П. Т. К., за отмяна на заповедта и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ в отдел „ФСО“ при рудник „Т.-*“.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения по цитираните във въззивната жалба членове и алинеи от Кодекса на труда, които въззивника твърди, че не е нарушавал. Твърди също, че не нарушавал и Правилника за вътрешния трудов ред и „Етичния кодекс“ на „М.М.-и.“ ЕАДР., но не е взето в първата инстанция нищо от това, което е написал, а е взето тенденциозно мнението на бившия му работодател.

Въззивникът посочва, че има и друго заведено съдебно дело по този повод, което той е поскал да бъде спряно, тъй като за едно нарушение се налага едно наказание.

Моли съда за отмяна на Заповед № 37/13.08.2025г. на Управителя на Рудник „Т.-*“, клон на „М.М.-и.“ ЕАД, с.Т., *** и възстановяването му на 1 длъжността „Счетоводител“ в Рудник „Т.-*“, с.Т., отдел „Финансовосчетоводен.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна Рудник „Т.-*“, клон на „М.М.-и.“ ЕАД, с.Т., ***. Не правят искане за събиране на доказателства.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна.

Въззивникът П. Т. К. - редовно и своевременно призован, явява се лично пред въззивния съд, който моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение на РС-Раднево като неправилно и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ТЕЦ “Марица Изток” ЕАД гр. Р., *** - редовно и своевременно призовани, по делото се явява юриск. Вълчев, която заема становище, че решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва изцяло да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това, по съображения изложени в съдебно заседание по съществото на делото и в депозираната по делото писмена защита от датата 04.02.2026 год.

Съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка пред двете съдебни инстанции.

Предявени са обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 от КТ - за отмяна на заповед за прекратяването на трудовото правоотношение с въззивника П. Т. К., за възстановяването на заеманата предишна работа.

Въззивникът поддържа становището си, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като не са налице мотивите в процесната заповед за уволнение, а именно, че не е нарушавал вменените му задължения от заеманата и изпълняваната от него работа като „счетоводител”, за да бъде дисциплинарно уволнен по чл. 330, ал.2, т.6 от КТ и същевременно с това, че представените от него доказателства били приложими в случая, тъй като работодателят не бил извършил необходимата процедура по неговото уволнение при прекратяване на трудовия му договор.

Не е спорно обстоятелството, че въззивникът П. Т. К. е бил в трудово 2 правоотношение с въззиваемия ТЕЦ “Марица Изток” ЕАД гр. Р. въз основа на валидно сключения трудов договор с ответника за изпълнението на длъжността „счетоводител“ в отдел ФСО; С издадената заповед под № 37/13.08.2025 г. на управителя на ответника се прекратява трудовото правоотношение на въззивника на основание дисциплинарно уволнение с основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с чл.188, ал.1, т.3 и вр. чл.190, ал.1, т.4, предл.1 от КТ.

Първостепенният съд приема, че уволнението със Заповед под № 37/13.08.2025 год., считано от 13.08.2025 год. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е законосъобразно поради това, че съдът е разгледал всички факти и възражения срещу процесната Заповед, посочени в исковата молба на въззивника и които най-условно биха могли да се групират както следва: липсата на мотиви на заповедта /чл. 195 КТ/, неспазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание /чл. 194 КТ/, нарушена закрила по чл.

333 КТ, оспорване по същество на твърдените нарушения на трудовата дисциплина.

По отношение на първото въведено с исковата молба и съответно с въззивната жалба твърдение за незаконосъобразност на заповедта /липса на мотиви по чл. 195 КТ/, въззивният съд възприема следното:

Заповедта е съставена в изискуемата от закона писмена форма и е посочен като нарушител именно ищецът и жалбопадател П. Т. К.. В оспорената заповед са изложени в изключително подробен вид достатъчно обстоятелства относно вменените на въззивника нарушения на трудовата дисциплина чрез техните фактически и правни описания, нарушените норми и правила /правилник и заповеди/, датата на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина /за начисляване в периода от 01.06.2025 г. до 12.06.2025 г. удръжки от трудово възнаграждение на М.Ч. в размер на 110 лв. и на Д.К. в размер на 220 лв., съответно начисляване на същите суми в полза на въззивника П. К., както и използване на обидни думи и квалификации в депозирани две писма от 23.06.2025 г. и 25.06.2025 г./, т.е. заповедта е мотивирана съобразно формалните изисквания на закона. С оспорената заповед е вменено на въззивника нарушение на трудовата дисциплина с конкретно посочени фактически твърдения и в какво се състоят тези нарушения. Това описание на нарушенията е точно и ясно, като не поставя никакви съмнение за какви нарушения на трудовата дисциплина е санкциониран дисциплинарно ищецът. И поради това съдът намира за неоснователно въведеното от въззивника твърдение, че обжалваната заповед няма мотиви. За пълнота ще се посочи, че в заповедта са посочени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, наложеното наказание и законните текстове, въз основа на които е наложено същото.

С оглед на горното и ясно е описано в заповедта кога са извършени нарушенията, кога са констатирани и по какъв начин, с което не се възпрепятства по никакъв проверката за спазване на преклузивните срокове по 3 чл. 194 КТ, а напротив има достатъчно обстоятелства за извършване на тази проверка.

Посочените в заповедта обстоятелства са достатъчни, както за осъществяване на защитата от страна на въззивника срещу нея, така и за проверка от съда на нейната законосъобразност (в този смисъл Решение № 322 от 07.12.2012 год. на ВКС по гр.д. №

278/2011 г., III г.о.; Решение №

432 от 07.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 65/2011 г., IV г.о.; Решение № 126 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1060/2012 г., III. г.о.; Решение № 205 от 04.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г., IV г.о.; Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 999/2009 г., IV г.о.).

Поради всичко изложено до тук съдът намира, че не е допуснато нарушение на нормата на чл. 195 КТ при ангажиране на дисциплинарната отговорност на въззивника.

По отношение на въведеното с исковата молба и въззивна жалба твърдение за незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на преклузивните срокове /чл. 194 КТ/:

Съгласно специалната и императивна норма на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по- късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.

Според ал. 3 на тази норма сроковете не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка, а според ал. 4 и през времето от подаване на искането до получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда в случаите по чл. 333, ал. 1.

Оспорената заповед следва да се счита за връчена на въззивника на 13.08.2025 г., когато е бил уведомен за същата, но той лично е избрал да не се подпише за нейното връчване. За тази цел в заповедта са се подписали двамата свидетели И.М. и Д.Т., които са били разпитани като свидетели в процеса и са потвърдили категорично тези обстоятелства.

Относно преклузивният двумесечен срок по чл. 194, ал. 1 КТ следва да се посочи, че за първи път на 13.06.2025 г. св. Д.Т.К. е забелязала липсата на паричните средства при начисленията във фиша за работна заплата, за което е отишла в счетоводството да получи отговор за какво са тези удръжки.

Фишовете за работна заплата се изготвят в периода от 1-до до 12-то число и се раздават на служителите от 13-то число насетне. Няма спор между страните /и въззивника в исковата молба, както и ответникът в заповедта за уволнение и отговора, посочват, че удръжките за предходен месец се разнасят до 12-то число на текущ месец/. Няма как преди този срок да се приключат фишовете и да се раздадат на служителите. Няма как и преди раздаване на служителя и констатиране на удръжката от него /както е в случая/ да се хване извършената удръжка от трудовото възнаграждение. Затова срокът по чл. 194, ал. 1 КТ започва да тече минимум от 13.06.2025 г. в случая, а заповедта за уволнение е издадена на 13.08.2025 г., тоест изцяло в двумесечният срок. За пълнота обаче ще се отбележи, че в случая срокът не е започнал да тече на датата 13.06.2025 4 год., а по-късно, защото на 13.06.2025 г. е сигнализирана удръжката от служителя Д.К., но на по-късен етап е открито нарушението по надлежния ред, чрез възлагане на проверка със заповед на изпълнителния директор, извършване на проверката и констатиране на нарушението в протокол от 26.06.25 г. /стр. 174-175 от делото/, констатирано конкретно в т. 3 от протокола и предложено за изпращане на управителя на рудника за предприемане на последващи действия. За още по-голяма пълнота ще се посочи признанието на факта от страна на въззивника, че е бил в платен годишен отпуск за периода от 29.05.2025 г. до 12.06.2025 г., през който срок съгласно ал. 3 на чл. 194 КТ не тече срока за налагане на дисциплинарно наказание. Тоест ищецът се е върнал на работа на 13.06.2025 г., от който срок както се посочи по-горе най-рано може да започне да тече преклузивният срок. Поради изложеното съдът намира, че преклузивният срок за налагане на дисциплинарното наказание е спазен, а възражението на въззивника в обратен смисъл е неоснователно.

По отношение на въведено с исковата молба и с въззивната жалба твърдение и съответно оплакване за неспазването на процедурата по искане на обяснения /по чл. 193 от КТ/:

Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Това задължение на работодателя е абсолютно и ако работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество /ал. 2/.

На въззивника са искани обяснения на датата 20.06.2025 г. по реда на чл.

193 КТ /виж писмото на л.108/ относно извършените от въззивника неправомерни действия в програмен продукт „Tereza“ преди приключване на месец май 2025 г., а ищецът е дал обяснения по имейл с писмо вх. № 11032 от 25.06.2025 г. /л.109-111/ по реда на чл. 193 КТ, поради което е спазена тази разпоредба и няма нарушение на процедурата по искане на обяснения. Видно е от уводната част на уволнителната заповед, че тези обяснения на въззивника са цитирани и приети от дисциплинарно наказващия орган, тоест последният е изслушал и приел исканите от въззивника обяснения по реда на чл. 193 КТ.