Решение № 377 от 17.02.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Бургас, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120105956 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по извършване на делбата.

С Решение № 420 от 27.02.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато да се извърши съдебна делба между М. Х. К., К. П. К. и Г. Х. Х. , на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сгра-да с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, *****, който обект се намира на седми етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение – друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназна-чение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива: 1, с площ 101.59 кв. м., ведно с прилежащите му избено помещение № 11 и 0.86 ид. части от общите части на сградата и съответстващите ид. части от правото на строеж върху терена, в който сградата е пос-троена, стар идентификатор:

***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, ***, под обекта: 07079.602. 108.1.60, над обекта:

***, при квоти – по 1/6 ид. част за М. Х. К. и Г. Х. Х., и 4/6 ид. части за М. Х.

К. и К. П. К. – в режим на СИО.

В последното съдебно заседание съделителите са поискали от Съда да извърши делбата чрез изнасяне на имота на публична продан.

По реда на чл.346 от ГПК М. и К. К.и са предявили претенции по сметките – по чл.31, ал.2 от ЗС, за заплащане от Г. Х. на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за това, че през периода от 31.07.2024г. до 31.05.2025г. са били лишени от ползването на собствените им общо 5/6 ид. части от процесния недви-жим имот поради използването му лично само от ответника, притежаващ 1/6 ид. част от него.

Х. оспорва претенцията, като твърди, че не е препятствал ищците да полз-ват 1 процесното жилище, както и че не е бил канен от тях да им заплаща обезщетение.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

По извършването на делбата:

От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че допуснатият до делба недвижим имот, с пазарна стойност от 218 372.76 евро /427 100 лв./, е поделяем. В тази връзка, на съделителите е предоставена възможност да представят заверени от Община Бургас строителни и архитектурни проекти за поделяне на жилището, но те не са стори-ли това. В проведеното открито съдебно заседание страните изрично заявяват, че не же-лаят реалната му делба, поради което същото следва да бъде изнесено на публична про-дан.

По претенцията по реда на чл.346 от ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС, всеки съсобственик може да си слу-жи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, а в ал.2 е предвидено, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщете-ние на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Т. е. касае се за уредена хипотеза на специален фактически състав на неоснователното обо-гатяване, съгласно която съсобственикът, който ползва по-голям дял от притежавания от него от общата вещ, ще дължи обезщетение в размер на пазарния наем на останалите съсобственици за това, че са били лишени от възможността да я ползват, в съответствие с правата си в съсобствеността.

Следователно, уважаването на иска по чл.31, ал.2 от ЗС предполага установява-не кумулативното наличие на предвидените в тази разпоредба предпоставки, а именно – съсобственият имот да се ползва лично от ответника и ищците да са поискали писме-но обезщетение за ползата, от която са били лишени. Последните – съобразно чл.154, ал.1 от ГПК, следва да проведат пълното и главно доказване на тези факти.

Спорни между страните са въпросите дали през процесния период имотът е бил ползван лично само от ответника и поканен ли е бил същият от ищците да им заплаща обезщетение.

Установява се от показанията на свидетеля Д. Х. – майка на съделите-лите К. и Х., че първоначално жилището е било ползвано общо от съсобст-вениците, две стаи – ищците и две стаи с кухнята – ответникът, но около 2020г. – 2021г. последният е сменил бравите, като оттогава не допуска сестра си и съпруга й в имота и живее сам в него.

Представена е покана за доброволно изпълнение, с която ищците са поискали от Х. да им заплаща месечна наемна цена в размер на 600 лв. за ползването и на тех-ните идеални части от апартамента. Същата е била предадена от тях, за връчване по ре-да на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, на ЧСИ *** На 07.06.2024г. съдебният изпъл-нител е възложил на призовкар – свидетелят Г. К., да извърши това действие. Ответникът е бил търсен от него на адреса на процесния имот – на 14, 15 и 24.06., и на 17.07.2024г., но не е бил намерен, поради което на последната дата е било залепено уве-домление по чл.47, ал.1 от ГПК. За посещенията са били съставени съответни протоко-ли. В указания двуседмичен срок Х. не е потърсил книжата. Междувременно – на 15.06.2024г., К. се е свързал с него по телефона (******) – в съдебното заседа-ние на 21.05.2025г. ответникът потвърди, че отразеният в протокола от горната дата те-лефонен номер е негов, а провеждането на разговор между двамата безспорно се уста-новява от събраните гласни доказателства и приетата по делото разпечатка за номера на призовкаря. Свидетелят го е уведомил за естеството на документа, който следва да му бъде връчен, но той се е ядосал и е отказал да го получи.

При това положение, следва да се приеме, че най-късно през 2021г. – след като е сменил бравата на вратата на процесното жилище, ответникът е започнал да препятства 2 достъпа на останалите съсобственици до него и да го използва, изцяло, лично. На 15.06.

2024г. Х. е бил поканен да заплаща обезщетение на ищците – за това, че са били лишени от ползването на собствените им общо 5/6 ид. части от апартамента, като пис-мената покана от тях му е била редовно връчена, при условията на отказ – по телефона, съобразно разпоредбите на чл.44, ал.1, изр. посл. и ал.2 от ГПК, във вр. с чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, както и чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК на неговия адрес – обстоятелства, надлежно отразени в изготвените от свидетеля Кинов протоколи, съот-ветно – от 15.06.2024г. и 17.07.2024г., и придружителното писмо от 31.07.2024г., с кое-то оформените от ЧСИ книжа за връчването са били изпратени на ищците

От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че наемната цена за процесния имот за исковия период от 31.07.2024г. до 31.05.2025г. е 10 150 лв. Следовател-но, претенцията на ищците, заявена в размер на 5 000 лв., с оглед диспозитивното нача-ло в гражданския процес и липсата на искане, респективно – и произнасяне на Съда по реда на чл.214, ал.1 от ГПК за нейното увеличение е изцяло основателна, като тази сума следва да им се присъди, съобразно квотите в съсобствеността, а именно – 511.29 евро /1 000 лв./ за К. и 2 045.17 евро /4 000 лв./ – общо за нея и съпруга й.

Съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса, на основание чл.8 от ТДТКССГПК, в размер на 4 % от стойността на притежаваните от тях ид. части от процесния имот, съобразно пазарната му цена, а именно: по 1 455.82 евро от М.-на Х. К. и Г.

Х. Х., и общо 5 823.27 евро от съпрузите – М. Х. К. и К. П. К..

Х. дължи и такава – в размер на общо 107.37 евро, за уважените срещу не-го претенции по сметките.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ИЗНАСЯ на публична продан, на основание чл.348 от ГПК, следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Бургас, адм. адрес: гр.Бургас, *****, който обект се намира на седми етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение – друг вид сграда за обитаване, разположена в ПИ с идентификатор ***, пред-назначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сгра-да, или в сграда със смесено предназначение, брой нива: 1, с площ 101.59 кв. м., ведно с прилежащите му избено помещение № 11 и 0.86 ид. части от общите части на сградата и съответстващите ид. части от правото на строеж върху терена, в който сградата е пос-троена, стар идентификатор:

***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, ***, под обекта: 07079.602. 108.1.60, над обекта:

***, с пазарна стойност – 218 372.76 евро, като по-лучената сума следва да се раздели между съделителите: М. Х. К., с ЕГН: **********, К. П. К., с ЕГН: **********, двамата от гр.Бургас, ****и Г. Х. Х., с ЕГН: **********, гр. Бургас, ** десен, съобразно квотите им в съсобстве-ността, съответно – по 1/6 ид. част за М. Х. К. и Г. Х. Х., и 4/6 ид. части за М. Х. К. и К. П. К. – в режим на СИО.

ОСЪЖДА Г. Х. Х., ЕГН: **********, да заплати на М. Х. К., ЕГН: **********, сума в размер на 511.29 евро, а на М. Х. К., ЕГН: **********, и К. П. К., ЕГН: ********** – общо 2 045.17 евро, представляващи обезщетения за това, че през периода от 31.07.2024г. до 31.05.2025г. са били лишени от ползването на собствените им, съответно: 1/6 ид. част и общо 4/6 ид. части в режим на СИО от апартамент, находящ се на адрес: гр.Бургас, ****поради използването му лично само от ответ-ника, притежаващ 1/6 ид. част от него.

ОСЪЖДА М. Х. К., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС Бургас държавна 3 такса в размер от 1 455.82 евро, Г. Х. Х., ЕГН: ********** – такава от 1 563.19 евро, а М. Х.

К., ЕГН: **********, и К. П. К., ЕГН: ********** – общо 5 823.27 евро.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4