Решение № 14624 от 25.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14624 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20221110102347 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. П. Ш. срещу К. К. Ш., с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „а“ ЗЗД за отмяна на дарение от ищцата в полза на ответника на 1/8 идеална част от недвижим имот, извършено с Нотариален акт № ., том II, рег.№ ., нот.дело № .. на нотариус ., с рег.№ . на НК.

В исковата молба ищцата твърди, че по силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № ., том II, рег.№ ., нот.дело № .. на нотариус ., с рег.

№ . на НК, заедно с майка й са дарили поравно на нейните деца – ответника К. К.

Ш. и М. К.а Ш., притежаваните от тях в съсобственост УПИ с идентификатор ., находящ се в ., с площ от 820 кв. м., съставляващ по скица урегулиран парцел № ., квартал № 13 по плана на ., и построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ..1., със застроена площ от 36 кв. м. Посочва, че лично е притежавала общо 2/8 идеални части от имотите, като с процесния договор се е разпоредила с по 1/8 идеална част в полза на всяко от децата си.

Поддържа, че дълго време с ответника имали разбирателство и взаимно се подкрепяли като семейство, но след като той сключил брак отношенията им се влошили, като същият започнал да се държи по груб и невъздържан начин спрямо 1 нея, многократно посягал да я бие и заедно със съпругата си й оказвали физически и психически тормоз. Твърди, че неведнъж ответникът извършвал опит да я убие и изпитва страх за живота си, като е сезирала и органите на МВР и прокуратурата.

Поради това ищцата навежда, че е налице основание за отмяна на извършеното в негова полза дарствено разпореждане. С тези доводи обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът поддържа, че не е извършвал сочените от ищцата противоправни деяния спрямо нея, нито същите осъществяват състав на някое от законовите основания за отмяна на дарението. Излага, че с ищцата имали битови проблеми, провокирани от нея след като му се родило дете. Твърди, че ищцата искала той да напусне процесния имот и предизвиквала чести скандали, заради които той самият подавал жалби до компетентните органи. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 225 ЗЗД дарението е договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. Дарението е уредено като едностранен безвъзмезден договор, който се сключва с дарствено намерение, изключващо търсенето на насрещна престация. Дарението може да бъде отменено по изключение, само на основания, които са изрично и лимитативно посочени в разпоредбата на чл. 227 ЗЗД, като потестативното право да се иска отмяна може да се упражни в едногодишен срок откакто на дарителя е станало известно отменителното основание, на което се позовава.

В процесния случай наведените от ищцата твърдения сочат на хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „а“ ЗЗД, която разпоредба предвижда като основание за отмяна на дарението извършен от дарения опит за убийство на дарителя, неговия съпруг или негово дете, или съучастие в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, изключващи наказуемостта. Съобразно направените от ищцата чрез процесуалния й представител в проведеното първо съдебно заседание уточнения относно момента, в който са й станали известни обстоятелствата, формиращи основанието на исковата претенция, а именно периода м.септември – 2 м.октомври 2021г., съдът приема, че искът е предявен в законоустановения срок.

Уважаването на иска с оглед въведеното основание се предпоставя от наличието на сключен с ответника договор за дарение, по силата на който ищцата се е разпоредила в негова полза с идеални части от процесните недвижими имоти, и извършен след сключване на договора опит от ответника да я убие или съучастие от негова страна в опит за убийство. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване на посочените факти, пораждащи съдебно предявеното потестативно право за отмяна на дарението.

Между страните не се спори, а и от приет като доказателство Нотариален акт № ., том II, рег.№ ., нот.дело № .. на нотариус ., с рег.№ . на НК, се установява, че на 8.11.2001г. ищцата М. П. Ш. и нейната майка Арисанка Дамянова П. са дарили на ответника К. К. Ш. и на М. К.а Ш. съсобствения си УПИ, находящ се в ., с площ от 820 кв. м., съставляващ по скица урегулиран парцел № ., квартал № 13 по плана на ., заедно с построената в имота едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 36 кв. м. Видно от представени скици, издадени от СГКК, поземленият имот и сградата предмет на дарението са нанесени в КККР съответно с идентификатори . и ..1. Не е спорно, че притежаваният от ищцата дял в съсобствеността на дарените имоти е 2/8 идеални части, като при липса на друга уговорка в договора за дарение, следва да се приеме, че ищцата ги е дарила поравно на дарените, т.е. всеки от тях е придобил по 1/8 идеална част. При данните за извършено от ищцата дарствено разпореждане, за нея е налице правен интерес да иска отмяна на дарението, като пасивно легитимиран по иска е ответникът в качеството на дарен.

От събраните по делото доказателства обаче не се установява престъпно поведение на ответника, съставляващо основание за отмяна по чл. 227, ал. 1, б. „а“ ЗЗД. Няма данни за това ответникът да е извършил опит за убийство на ищцата, нито да е бил в съучастие с друго лице за извършване на такова престъпление. В тази връзка съдът съобразява, че приетите като доказателства жалби, подавани от ищцата до СГП и до 09 РУ-СДВР с оплаквания за упражняван физически и психически тормоз от ответника, сочат на влошени отношения между страните, породени от семейни и битови конфликти, но това само по себе си не може да послужи като основание за отмяна на дарението, доколкото разпоредбата на чл.

227, ал. 1, б. „а“ ЗЗД не може да се тълкува разширително. Визираните в нея отменителни основания са престъпни деяния, които следва да бъдат установени по надлежния съдебен ред – с влязла в сила осъдителна присъда по наказателно производство или с решение по предявен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК при наличието 3 на посочените в тази разпоредба предпоставки за неговата допустимост. Извън хипотезата на чл. 124, ал. 5 ГПК гражданският съд не е компетентен инцидентно да се произнася дали е осъществен състав на престъпление по НК. Поради това в случая при липса на данни за постановена осъдителна присъда или решение по чл.

124, ал. 5 ГПК като единствено относими доказателства за установяване на престъпни обстоятелства, настоящият съдебен състав не може да преценява въз основа на други събрани доказателства дали ответникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението опит за убийство.

Ангажираните доказателства установяват само наличието на образувани преписка № 338400-11477/2020г. по описа на 09 РУ-СДВР и преписка № 19048/2021г. по описа на СГП, по които няма данни да е било образувано и водено наказателно производство срещу ответника по обвинение за опит за убийство на ищцата, в рамките на което да е бил признат за виновен в извършването на такова престъпление. Няма и данни за водено исково производство по предявен от ищцата иск по чл. 124, ал. 5 ГПК.

Въз основа на изложеното съдът намира, че не се доказва соченото от ищцата основание за отмяна на извършеното в полза на ответника дарение по чл.

227, ал. 1, б. „а“ ЗЗД, което налага извод за неоснователност на предявения от нея иск и същият подлежи на отхвърляне.

По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника, който не претендира, нито доказва сторени разноски, поради което такива не му се следват.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: ., срещу К.

К. Ш., ЕГН **********, с адрес: ., иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „а“ ЗЗД за отмяна на извършено с Нотариален акт № ., том II, рег.№ ., нот.дело № .. на нотариус ., с рег.№ . на НК, дарение на 1/8 идеална част от УПИ с идентификатор ., находящ се в ., с площ от 820 кв. м., съставляващ по скица урегулиран парцел № ., квартал № 13 по плана на ., и построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ..1., със застроена площ от 36 кв. м.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5