Решение № 446 от 18.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Д. А. и като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601369 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК.

Образувано е по подаден въззивен протест,вх.№4046/14.06.2022 година на прокурор от Софийска окръжна прокуратура и по въззивна жалба,вх.№3983/13.06.2022 година,допълнена надлежно на 08.12.2023 година ,подадена от адв.В. О. от САК,с посочен съдебен адрес,повереник на частните обвинители Ц. С. Ц.,ЕГН **********,Т. С. Ц.,ЕГН ********** и В. С. Д.,ЕГН **********,всички с установена самоличност, против присъда №14/01.06.2022 година, постановена по нохд №468/2021 година по описа на Окръжен съд гр.София.

С присъда №14/01.06.2022 година подсъдимият Й. П. Б.,роден на ******** година в гр.***,българин,български гражданин,осъждан,с постоянен адрес в гр. ***, ж.к. „***“,бл.

№*,вх.„*“, ет.*, ап.*,със средно образование ,неженен,ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това,че на 04.04.2020 година в с.Литаково, община Ботевград,област Софийска,на ул.„6-ти септември“,в района срещу номер 147,при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, peг. № ********,с посока на движение от ул.„Петко Иновски“ към ул.„Вълчи град“ е нарушил правила за движение по пътищата, разписани в ЗДвП-чл.20 ал.2,изр.2 ЗДвП:„Водачите са длъжни да 1 намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението“,като не намалил скоростта и не спрял при възприемане на пострадалия П. С.

Ц.,ЕГН **********,поради което последвал удар между управлявания от него автомобил и пострадалия,и в резултат по непредпазливост причинил смъртта на П. С. Ц.,като деянието е извършено в пияно състояние,и след деянието е избягал от местопроизшествието ,поради което на основание чл.343 ал.3,пр. 1 и пр. 4,б. „б“,пр.1, вр.ал. 1,б. „в” вр.чл.342 ал.1,пр. 3 НК и чл. 58а, ал. 1 НК вр. чл.373 ал. 2 НПК му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години,като на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението да е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2,изр.1 ЗДП:„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“.

На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от пет години,считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл.343г,вр.чл.37 ал.1,т.7,пр.2 НК съдът е наложил на Й. П. Б.,с установена самоличност,ЕГН ********** наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 4/четири/ години.

На основание чл.59 ал.4 НК съдът,при изпълнението на наказанието,е приспаднал времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.

Съдът е постановил след влизане в сила на присъдата,иззетите по делото веществени доказателства:

-лек автомобил „Сузуки“, модел „Гранд Витара“,с № ********,ведно с автоключ за същия автомобил да се върнат на подсъдимия Й. П. Б.;

-1 бр.мобилен телефон „Моторола“, чифт галоши,блуза с яка в син цвят,плетен пуловер с цип в зелен цвят,долнище на анцуг в синьо с два бели канта по странична дължина и чифт плетени чорапи в зелено и бяло да се върнат на наследниците на П. С. Ц.,а останалите веществени доказателства да се унищожат след приключване на делото.

На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил Й. П. Б.,ЕГН **********,да заплати по сметка на ОД-МВР гр.София направени разноски.

Срещу постановената присъда е постъпил въззивен протест на прокурор от Окръжна прокуратура–София,като се твърди,че атакувания съдебен акт е неправилен,доколкото на подсъдимия Б. е определено занижено по размер наказание „лишаване от свобода,което се явява явно несправедливо.Изложени са съображения,че съдът не е оценил в пълнота събраните по делото отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства преди приложението на нормата на чл.58а НК,които значително надвишават смекчаващите такива,поради което е постановил съдебен акт при явна несправедливост на наказанието 2

/оплакванията по същество са единствено за наказанието лишаване от свобода/,което е занижено.

Твърди се,че неправилно е прието да е налице „съпричиняване“ на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

Констатира,с оглед прецизност на изложението,да се приспадне времето,през което подсъдимия е лишен от право да управлява МПС по административен ред от определеното му наказание по чл.343г НК.

На основа горното е направено искане да се измени атакувания съдебен акт,като се увеличи по размер наказанието „лишаване от свобода“ над средния размер и не се прилага нормата на чл.66 НК.

Във въззивната жалба и допълнението към нея,подадени от повереника на частните обвинители се твърди,че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен,неправилен и необоснован.

Конкретните оплаквания са развити в няколко насоки:

-Определеното наказание „лишаване от свобода“ е незаконосъобразно занижено по размер преди приложението на чл.58а НК,не е съобразено с превеса на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства и неправилно е приложена нормата на чл.66 НК.

-Твърди се,че е занижено и наказанието,определено по реда на чл.343г НК.

Сочи се,че съдът не е съобразил обстоятелството,че подс.Б. е управлявал автомобила със скорост,значително надвишаваща максимално разрешената в посочения пътен участък, управлявал е МПС с изключително висока концентрация на алкохол в кръвта,надхвърляща допустимата,не е оказал помощ на пострадалия и е избягал от местопроизшествието.

Претендира се изменяне присъдата и постановяване на съдебен акт,с който се увеличат по размер наказанията на подсъдимото лице и за наказанието „лишаване от свобода“ не се прилага чл.66 НК.

Постъпило е възражение от адв.М.,защитник на подс.Б. срещу подадените въззивен протест и въззивна жалба.Оспорва ги,като излага пространно изложение.

С оглед процесуалното развитие на делото следва да се посочи,че настоящото въззивно производство е второ такова.

По цитираните въззивна жалба и въззивен протест АС-София се е произнесъл,като с Решение №121/15.04.2024 година,постановено по внохд №56/2024 година по описа на съда е изменил присъдата единствено за основанието,въз основа на което подс.Б. е лишен от право да управлява МПС във вр.с чл.69а НК.

Потвърдил е присъдата в останалата и част.

Въззивният акт е проверен по касационен ред,като с Р№ 510/22.10.2024 година,постановено по н.д.№524/2024 година на ВКС,на основание чл.354 ал.3,т.1 вр.ал.1,т.5 НПК,е отменено изцяло въззивното решение,а делото е върнато за ново 3 разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебно заседание.

Пред въззивния съд представителя на държавното обвинение,след като проследява процесуалното развитие на наказателно-правния спор и същностното произнасяне на Върховната касационна инстанция по поставени пред нея въпроси от страните-подали касационен протест и касационна жалба,при условията на чл.255 ал.1,т.2 НПК,поддържа протеста единствено в частта,в която е приложена нормата на чл.66 НК по отношение наказанието „лишаване от свобода“.Подробно аргументира становището си с произнасянето на Върховната касационна съдебна инстанция.Акцентира на високата степен на общестевена опасност на деянието и завишената такава,касателно дееца.Намира,че за постигане целите на наказанието подсъдимия Б. следва да изтърпи наказанието „лишаване от свобода“ в пенитенциарно заведение,в каквато насока е и поддържаното искане за именяне на атакувания съдебен акт.

Пред настоящият съд повереникът на частните обвинители Ц. С. Ц.,ЕГН **********,Т. С. Ц.,ЕГН ********** и В. С. Д.,ЕГН **********,адв.В. О. от САК поддържа сторените оплаквания във въззивната жалба,съобразявайки ги с постановеното решение на ВКС по наказателно-правния спор и с мотивите на представителя на държавното обвинение.Поддържа,че незаконосъобразно е приложена нормата на чл.66 ал.1 НК по отношение на определеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия Б..Акцентира,че подсъдимият е осъждан и в срок на изтърпяване на наказание е извършил ново престъпно деяние.Намира,че наказанието „лишаване от свобода“ следва да се изтърпи в пенитенциарно заведение,а необосновано първият съд е дал превес на специалната над генералната превенции.Акцентира отново пред съда изложените съображения и искания във въззивната жалба.

Частните обвинители по поотделно са поддържали заявеното становище от повереника си.

Защитникът на подсъдимия Й. Б.,адв.Б. М. намира подадените въззивен протест и въззивна жалба за неоснователни,оспорвайки обосноваността им.

Сочи,че подсъдимият е употребил алкохол,но не се е качил да управлява МПС непосредствено след употребата му,а в един по-късен момент.Изразява съмнения затова подсъдимият да е възприел пострадалото лице по начина,възприет от първия съд,независимо от признатите по делото факти.

Твърди,че подсъдимият е напуснал местопрестъплението,защото не е разбрал за настъпилото произшествие,като не се е укривал и не е предприел действия за укриване, включително и на следи по управляваното от него МПС.

Акцентира,че и пострадалия е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат.

Излага подробни съображения,свързани с личността на подсъдимия и добрите характеристични данни,събрани за него,като намира,че наложените наказания на подс.Б., включително приложението на чл.66 ал.1 НК за наказанието „лишаване от свобода“,са законосъобразни,съобразени са с отчетени от първия съд смекчаващи и отегчаващи вината 4 и наказателната отговорност обстоятелства и реализират целите на наказание така,както са разписани от Законодателя.Намира,че така в пълна степен ще се реализират целите и изискванията на специалната и генералната превенции на наказанието.

Иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Подсъдимият Б. е поддържал становището на защитата си,изразява съжаление за случилото се,а по реда на чл.333 ал.2 НПК е поискал да се потвърди постановения съдебен акт.

Съдът,като взе предвид направените оплаквания и искания във въззивната жалба, изложеното от страните пред въззивния съд,като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при усл.на чл.313 и чл.314 НПК,приема за установено следното:

В хода на проведено съкратено съдебно следствие от първия съд по реда на гл.ХХVІІ от НПК,чл.371,т.2 НПК,фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота,а стореното признание от страна на подсъдимия Й. Б. по фактите описани в обвинителния акт,се подкрепя от събраните доказателства в досъдебното производство.Законосъобразно първият съд се е произнесъл с нарочно определение по реда на чл.372,ал.4 НПК,л.51от делото,л.11 от протокол №251 за с.з.,проведено на 21.10.2021 година,като законосъобразно е отчел,че е налице цялостно признание по фактите потвърдено от достатъчно доказателства /Р№1 от 21.01.2008 година по н.д. №688-2007 година на І-во н.о./.Не е правена нова преценка на доказателствените източници по отношение на съдържание и процесуални изисквания за валидност,за които предварително,с оглед даденото съгласие от подсъдимия Б. е прието,че са безспорни и не се нуждаят от събиране и проверка по общия ред за провеждане на съдебно следствие-Р№72/07.03.2008 година по н.д.№755-2007 година на ІІ н.о.Доколкото,обаче приетите за установени факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд за вина на подсъдимия Б.,правна квалификация на деянието и наказателната отговорност,то те следва да се подчертаят отново.

Следва да се посочи,че в хода на проведено от първия съд съдебно следствие са приобщени събрани в хода на досъдебното производство писмени доказателства и писмени доказателствени средства,л.л.52-53 от делото.