Решение № 4148 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4148 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110145592 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответника, а именно: 4 342,28 евро /равностойност на 8 492,76 лева/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024г., ведно със лихва за период от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 447,19 евро /равностойност на 874,62 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 09.12.2024 г., сумата от 36,58 евро /равностойност на 71,55 лева/ – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 6,31 евро /равностойност на 12.35 лева/, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2022г. до 09.12.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 76135/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника, като собственик на процесния имот с аб.

№ ******, находящ се в /адрес/, било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последния не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по реда на чл. 131 ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

С молба с вх.№60604/25.02.2026г., депозирана преди проведеното открито съдебно заседание на 25.02.2026 г., процесуалният представител на ищеца е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответницата.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответницата С. Й. К. не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомена е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призована е и не е направила искане да се разглежда делото в нейно отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за посочените погоре суми бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.

410 ГПК – 19.12.2024 г. до окончателното им заплащане.

Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Р.Б. е евро, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Р.Б. (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на С.Е.С. от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което присъдените суми следва да се преизчислят в евро при курс от 1,95583 лева за едно евро и при съобразяване на правилата, предвидени в чл. 12 и чл. 13 от цитирания закон.

По разноските:

Право на разноски при този изход от спора има ищецът.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства съобразно размера на уважените претенции. В случая направените от него разноски в заповедното производство са в размер на 122,21 евро – платена държавна такса в заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в исковото производство в размер на 410,17 евро – платена държавна такса в исковото производство, депозит за СТЕ, такса за издаване на съдебно удостоверение, юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ срещу С. Й. К., ЕГН: **********, с адрес:

/адрес/, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/ с абон. № ******: сумата от 4 342,28 евро /равностойност на 8 492,76 лева/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва за период от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 447,19 евро 2

/равностойност на 874,62 лева /, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023г. до 09.12.2024 г.; сумата от 36,58 евро /равностойност на 71,55 лева/, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва за период от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 6,31 евро /равностойност на 12,35 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 09.12.2024г. върху цена на извършена услуга дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 76135/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

ОСЪЖДА С. Й. К., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 122,21 евро, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата от 410,17 евро, представляваща разноски в исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д.Е.“ ЕООД на страната на „Т.С.“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3