Решение № 18707 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18707 гр. С.я, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110154456 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Ищецът „Т. С.“ ЕАД претендира да бъде установено по отношение на А. А. К., че му дължи сумите, както следва: 884,03 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, 162,36 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.09.2020 г. до 05.01.2023 г., 38,58 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019г. до 31.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и 8,82 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до 05.01.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2023г. по ч.гр. д. №4927/2023г. по описа на СРС, 36-и състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника А. А.

К. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С.я, общ. Т. ж. к. С., ул. К. .х. А, аап., аб. № .... топлинна енергия.

Посочва, че ответникът е използвал същата за процесния период, като не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати направените съдебни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. А. К. не е депозирала отговор.

Третото лице-помагач „Н.“ АД, конституирано на страна на ищцовото дружеството, представя становище по основателността на предявените искове, като заявява, че при определяне на разхода на топлинна енергия в процесния имот са били спазени относимите нормативни изисквания.

1

С.йски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч. гр. д. № 4927/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 884,03 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 162,36 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 05.01.2023 г., 38,58 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 8,82 лева (осем лева и 82 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до 05.01.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От приложения към исковата молба Нотариален акт за собственост върху жилище дадено като обезщетение срещу отчужден имот на мероприятие по ЗТСУ №37, том II, нот. дело 237/1987г. от 29.01.1986г. се установява, че Бойко Вълков Крънчев е признат за собственик на Апартамент .. находящ се в жилищна сграда .....а, ет. 5, в ж. к. С., гр. С.я, при съседи: стълбище, А. ., апартамент №15 – държавна собственост, двор.

Съгласно издадена служебна .п. №15, находящ се в .....а в ж. к. С., гр. С.я.

От изисканите справки от . и .. ИА „В. се установява, че за имот, находящ се на адрес гр. С.я, общ. Т. ж. к. С., ул. К. .х. А, аап. не се откриват документи за собственост.

По делото е прието Удостоверение изх.№688-00-1552/20.11.2014г. издадено от ГИС С.я, в което се посочва, че настоящ адрес ж. к. Стрелище, ...се отнася да многофамилна жилищна сграда, нанесена в планонисмачен номер 253, кад. лист 496 по плана на гр. С.я, находяща се в пространството между ул. „..“, район ....

Представен е протокол от Общо събрание на е. с адрес гр. С.я, ж. к. С., ул. К. . който е обективирано взето решение за упълномощаване на управителя на ЕС да сключи договор с ТАЕС „Н. И.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

По делото е представен и приет като доказателство договор 01.08.2002 г., с който Е. с адрес гр. С.я, ж. к. С..АЕС „Н. И.“ ООД са постигнали съгласие дружеството да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределителни, както и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата е..

По делото са приети общи условия на "Т. С." ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са приети представени от третото лице-помагач документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от фирмата за дялово разпределение. За процесния период ФДР е отчитала уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени документи, подписани от потребител. По данни на ФДР в имота има три монтирани отоплителни тела, съответно три топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление в банята, за което се начислява служебно ТЕ, отдадена от щранга съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и има монтиран водомер, по който се отчита разхода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота, отдадена от отоплителните тела и ТЕ за загряване на топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са извършвани съгласно Методиката за дялово разпределение към действащата Наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно– 2 техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 967,15 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка.

От приетото заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общият размер на отразените в информационната система на ищеца неплатени суми за процесния период е 922,61 лева.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - е., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.

Въз основа на представените по делото описани по-горе писмени документи не се установява през процесния период ответницата да е била титуляр на правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот. От съдържанието на Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот на мероприятие по ЗТСУ №37, том II, нот. дело 237/1987г. от 29.01.1986г. служебна бележка от 1990г. ВТД „Х.“ и изисканите справки от Столична община, Дирекция „И..... и .. ИА „В..“ не могат да се извлекат данни за принадлежността на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. В представените писмени доказателства ответницата А. А. К. не се легитимира като собственик или вещен ползвател на процесния апартамент №15, находящ се в гр. С.я, ж. к. С., ул. К. ...

От тук съдът приема за недоказано наличието на възникнало правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните за процесния имот през процесния период. Исковата претенция се явява неоснователна, поради което предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, предявени срещу ответницата следва да бъдат отхвърлени.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:

За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава - изтичането на срока за плащане на задълженията по договора за предоставяне на топлинни услуги.

Съдът достигна до извода, че ответницата не дължи на ищеца цена за топлинна енергия за периода от периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. и цена на предоставена услуга дялово разпределение, поради което претенцията за присъждане на суми за начислена мораторна лихва се явява неоснователна предвид акцесорния характер на вземането за лихва 3 за забава. Ето защо, съдът намира за неснователни исковете да присъждане на сумите за начислени мораторни лихви върху вземане за главница, поради което установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло.