Решение № 439 от 06.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Петя Алексиева

Пепа Маринова-Тонева при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000502020 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГП

Ищецът в първоинстанционното производство Р. Л. Х. и в срока по чл.259, ал.1 ГПК (препис от решението е връчен редовно на 05.05.2025 г., жалбата е подадена на 19.05.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх. № 60342/19.05.2025 г. изцяло Решение № 2352/16.04.2025 г., постановено по гр.д.

№ 2058/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-22 състав, с което исковите му претенции за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД, срещу ответника Е. А. С. са отхвърлени изцяло като неоснователни.

Въззивната жалба е подадена от процесуален представител-адвокат В.

Х. с надлежно учредена представителна власт съобразно пълномощно приложено към въззивната жалба.

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 13.06.2025 г., представен по делото с молба вх. № 75518/19.06.2025 г.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

1

Въззивникът твърди, че атакуваното решение е класически пример за отказ от правосъдие, след като предявените искове не са разгледани по същество. Твърди неправилност на обжалваното решение, като и че в мотивите на съда се съдържат необосновани твърдения и неистини, както и че изводите на съда не отговарят на действителните материално-правни отношения между страните. Твърди, че решението е тенденциозно, постановено при нарушаване на правото на защита на ищеца, след превратно тълкуване на събраните в производството доказателства и избирателно посочване на фактическата обстановка по казуса.

Моли съда да отмени решението и вместо него постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна - ответникът Е. А. С. чрез процесуалния му представител адвокат Г. с надлежно учредена представителна власт по делото съобразно пълномощно приложено на л.8 от първоинстанционното дело на СГС.

Счита, че обжалваното решение на СГС е правилно, а подадената въззивна жалба неоснователна. Поддържа се недопустимост на аргументите свързани с правни въпроси, които са били предмет на частно производство по частна жалба подадена от въззивника. Счита за неоснователни и двете оплаквания на ищеца за процесуални нарушения извършени от първоинстанционния съд. Противопоставя се на допускане на доказателствените искания като счита същите за недопустими.

Моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба. Претендират се разноски.

С оглед на така очертания предмет на въззивното производство, Решение № 2352/16.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2058/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-22 състав, се обжалва в неговата цялост.

Въззивникът-ищец в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да уважи исковата му претенция. Адвокат Х. моли съда, в случай на уважаване на исковата претенция, да му определи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Въззивникът лично е депозирал подробни писмени бележки по делото.

Въззиваемият-ответник в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди 2 обжалваното решение. Претендира разноските направени в настоящото производство, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения е изложил в писмени бележки.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Първоначално Софийски районен съд, а след изпращане на делото по родова компетентност, Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявени от Р. Л. Х. срещу Е. А. С. за осъждането на ответника да заплати на ищеца, както следва:

1.обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 10.02.2022 г. до 30.05.2022 г. в общ размер на сумата от 3 855,02 лв., от която:

900 лв. - платен депозит по договор за наем, 400 лв.-платен наем за м.февруари, 2 400 лв.-платен наем за месеците март, април, май и юни (по 600 лв. месечно) и 155,02 лв.-разноски за нотариална заверка на договора, нотариални покани до ответника, включително призовкар, 2.обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв., поради лишаването на ищеца от възможността да живее в процесното жилище в Банкя, което се намира в борова гора и което го лишава от изключително благоприятна за възстановяване на здравето му среда, след претърпени през 2009 г. - 2011 г. животоспасяващи операции и продължаващо и до днес хормонално лечение,

3.обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 50 000 лв., изразяващи се в стойността на причинени на имота и на намиращите се в него движими вещи вреди, подробно описани в уточнителна молба вх.№ 133322/28.06.2022 г., депозирана пред СРС и уточнителна молба вх.№ 41947/03.05.2023 г., депозирана пред СГС.

Такава е исковата претенция, съобразно уточнителни молби, депозирани пред СРС, както следва: уточнителна молба вх.№ 133322/28.06.2022 г., уточнителна молба с вх.№ 148278/15.07.2022 г. и уточнителна молба вх.№ 41947/03.05.2023 г., депозирана пред СГС.

От събраните пред първоинстанционния

3 и въззивния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Между страните не се спори, че ищецът има учредено пожизнено право на ползване на първи надземен етаж, лятна кухня в сутерена и мазето под стълбището от недвижим имот, находящ се в ***, ведно с 54% идеални части от общите части на сградата, подпокривното пространство и дворното място, цялото с площ 1176 кв.м. (нотариален акт № 39, том І, рег. № 3138, дело № 33 от 09.06.2004 г.), а ответникът е собственик на втори етаж от същия недвижим имот, ведно с 46% от общите части на сградата и на дворното място. Етажът е придобит от ответника на 15.07.2021 г.

В периода между 17.12.2021 г. до 05.02.2022 г. ищецът не бил в дома си в Република България, което се установява от представеното по делото удостоверение от 22.11.2023 г. на МВР, СДВР, Отдел „БДС“, в което е удостоверено, че за периода от 01.12.2021 г. до 28.02.2022 г. за ищеца има регистрирани данни за два броя преминавания през ГПКК на РБ, съответно на 17.12.2021 г. излизане от РБ и влизане на 05.02.2022 г.

От показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели Г.

М. Ш. и Ч. З. А., се установява, че и двамата получили обаждане от ищеца на 05.02.2022 г., след завръщането му от Унгария, с молба да посетят имота му.

Свидетелят Г. установява, че познава ищеца от 2015 г., когато бил назначен за негов социален помощник. В периода от 2015 г. до 2021 г. поне два пъти седмично посещавал къщата в Банкя. Жилището било в нормално състояние. Помещението, което било предназначено за кухня, било необитаемо, в разруха.

На 05.02.2022 г. свидетелят получил обаждане от ищеца, който се бил завърнал от Унгария и по негова молба (на ищеца) посетил жилището му в гр.

Банкя и установил, че то в окаяно състояние. От тавана се отцеждала вода.

Легла, канапета всичко тънело във вода. Не се е качвал на втория етаж да види от къде идва тази вода.

След това наводнение ищецът бил с високо кръвно налягане, поради което свидетелят го извел навън. Отишъл до аптеката да му купи лекарства, посочени му от медицинската сестра в социалната агенция. В същия ден ищецът получил и паник атаки.

Свидетелят А. установява, че посетил за първи път имота в Банкя през 4

2004 г., когато бил закупен от ищеца, по негова молба. След това през периода 2019 г.-2022 г. свидетелят посещавал многократно имота, през който период той бил обитаван постоянно, целогодишно. Без кухнята, останалата част от жилището била обитаема и спокойно можело да се живее в нея. Също по молба на ищеца, посетил имота на 05.02.2022 г. Жилището било изключително наводнено. Течало както от тавана, така и отвън. Било зима и имало обледенени части по фасадата, което било откъм врата, може би от запад. От тавана на всички стаи в апартамента, текло вода. По пода също имало вода.

Отвън на сградата имало течове. След 2022 г. жилището не можело да се обитава. Цялата покъщнина била в ужасяващо положение, влагата била пропила като се почне с книгите, мебелите, на пода било неописуемо.

От представените от ищеца писмени доказателства се установява също така, че на 10.02.2022 г. е сключил с трето за спора лице договор за наем, по силата на който на ищеца в качеството му на наемател е предоставен за временно и възмездно ползване апартамент № 24, находящ се в ***, с площ от 83,81 кв.м., срещу заплащане на наемна цена от 600 лв. месечно.

По така сключения договор ищецът е заплатил депозит в размер на 900 лв. Заплатил е и наемната цена за процесния период.

Тези обстоятелства се установяват с представените разписки л.л.158, 159 и 160 от делото на СГС. Съдът не обсъжда другите представени разписки за платен наем до 10.10.2024 г., тъй като същите са ирелевантни за спора и се отнасят за период от време, който не е предмет на настоящия иск.

Договорът е с нотариално удостоверяване на подписите, за което ищецът е заплатил нотариална такса в размер на 42 лв. с ДДС.

Във връзка с така констатираното от ищеца наводнение и нанесените му материални щети, последният изпратил по телепоща покана до собственика на втория етаж-ответника да му заплати частично стойността на причинените имуществени вреди. За поканата ищецът заплатил на „Български пощи“ ЕАД сумата от 13,02 лв. За отправена нотариална покана заплатил и такса от 69,60 лв. с ДДС.

Въззивният съд не кредитира представения констативен протокол от 05.02.2022 г., тъй като същият представлява частен писмен документ, удостоверяващ благоприятни за ищеца факти и обстоятелства, като в този документ на практика са обективирани свидетелски показания на лица, които 5 не са събрани по предвидения в ГПК ред. Същите са събрани пред въззивният съд и обсъдени по-горе в мотивите на настоящото решение.

По делото като писмено доказателство, съдържащо признание от ищеца на неблагоприятни за него факти, е приета искова молба вх.№ 17087/22.06.2021 г, предявена от Р. Л. Х. срещу Е. С. Д. (праводателят на ответника), въз основа на която е било образувано гр.д.№ 35661/2021 г. по описа на СРС, 50 състав, прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

В исковата молба ищецът Х. е твърдял, че дневната стая от 15 кв.м. на ищеца от 5-6 години е негодна за обитаване, поради течове от тавана по стените, пълзяща влага, която достига до гредореда на втория етаж, мухъл, отлепени тапети, измерената влага е 69%-80%.

По делото е прието и писмо от 10.03.2021 г. на Столична община, район Банкя до Е. Д., в което е удостоверено, че по образувана преписка вх. № РБН19-ГР94-319, след писмо от ищеца Х. с искане за издаване на заповед по чл.195 от ЗУТ, длъжностни лица от СО, район Банкя на 13.11.2019 г. са извършили оглед на място, за което са съставили констативен протокол и с писмо е дадено предписание на собствениците да предприемат действия по привеждане на сградата в състояние отговарящо на изискванията на закона, да изготвят инвестиционен проект за необходимото строителство-монтажни дейности и да представят строителни книжа, които да доказват законността на сградата.

По делото са приети два констативни протокола, изготвени от длъжностни лица от СО, район Банкя.

От констативен протокол от 17.11.2020 г. се установява и към датата на проверката: външни пукнатини в отделни участъци по мазилката, диагонално на прозореца на първия етаж на западната и на южната фасада, паднали мазилки и оголване на тухлената зидария в отделни участъци. Покривната конструкция е видимо в добро състояние, но се наблюдава влага на летвената обшивка. Улуците не са вързани във водосточната тръба. Вътре в сградата се наблюдава влага и мухъл по стените. В избеното помещение се наблюдава хоризонтална пукнатина под стълбището дължина около 2 м с ширина около 2 см. Дограмата е стара дървена, на втория етаж е частично подменена с ПВЦ.