Присъда № 9 от 27.06.2023, Районен съд - Омуртаг

МОТИВИ към Присъда № 9/27.06.2023г. по НОХД № 222/2021г.:

Подсъдимият С. А. О., с адрес: ***, е предаден на съд с обвинение за това, че на 26.08.2020г., в землището на с. Присойна, общ. Антоново, причинил на П. И. Б. от ***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната третина на лакътната кост на лявата предмишница, което довело до трайно затрудняване на движението не левия горен крайник на Б., със среден срок на възстановяване около 2.5 – 3 месеца – престъпление по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.

В съдебното производство подсъдимият е отказал да дава обяснения. На досъдебното производство обвиняемият не е признал вина по повдигнатото му обвинение и също е отказал да дава обяснения. Защитникът на подсъдимия пледира О. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение - Омуртаг, и в хода на съдебното производство поддържа повдигнатото обвинение.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от П. И.

Б. от ***, срещу подсъдимия граждански иск за сумата в размер на 5 000 лева, за претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от деня на извършване на деянието - 26.08.2020г. П. И. Б. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото. Процесуалният представител на гр. ищец и частен обвинител пледира, че обвинението е доказано и на подсъдимия следва да се наложи предвиденото в закона наказание, както и да бъде уважен предявения граждански иск в пълен размер.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс. О. и пострадалия Б. живеели в с. Градец, общ. Котел и се познавали.

Подсъдимият и св. Б. работели в сферата на дърводобива, като секачи. Двамата често работели на обекти, на които организацията по сечта и извоза на дървесината се осъществявала от св. Т.Т., с прякор ***, който бил подпомаган в тази дейност от св. Г. В. С. Т. се обаждал на подсъдимия и св. Б., когато имал нужда от тях, без с последните да се сключват трудови договори. На 26.08.2020 г. св. Б. и неговата съпруга – св. Г. работели на обект, находящ се в с. Присойна, общ. Антоново, като Б. отсичал и разкройвал дърветата на т. нар. „метровки“, а Г. ги събирала на купчини. С оглед естеството на работата Б. бил с облекло с дълги крачоли и ръкави. Отсечената дървесина се товарела и извозвала от свидетелите Я. и Ч..

Около обяд на посочената дата при Б. и съпругата му дошъл подс. О.. По същото време там били с товарен автомобил и свидетелите Я. и Ч., които товарели изсечената и разкроена дървесина. Подсъдимият започнал да държи сметка на Б., защо със съпругата му работят на този обект, заявил им заплашително, че не трябва да идват повече на работа там, като говорел на ромски език и започнал на висок тон да се заканва на Б. и да го обижда и псува. При възникналия конфликт, в един момент О. взел едно дърво от т. нар. „метровки“, с диаметър около 6 – 7 см. и посегнал да удари с него св. Б. по главата. Б. се предпазил, като вдигнал лявата си ръка над главата си и ударът попаднал в долната част на лакътя на пострадалия. В 1 това време свидетелите Ч. и Я. се намирали от другата страна на камиона и чули виковете на ромски език, но не владеели този език и не разбрали какво точно се казва. Двамата свидетели нямали видимост към подсъдимия и пострадалия. След насения от подсъдимия удар по лявата му ръка Б. изпитал силна болка в областта на удареното място. Тъй като О. продължил да се държи агресивно свидетелите Б. и Г. побягнали, но били пресрещнати от съпругата на О., която се нахвърлила върху Г. и започнала да я обижда и скубе. След това О. и съпругата му си тръгнали.

Пострадалият и съпругата му се придвижили до лекия си автомобил, с който били дошли до обекта. Двамата се срещнали със св. Т., на когото казали за случилото се.

Той счел, че ръката на Б. е натъртена или навехната и им дал пари, за да се приберат и за лекарства. След това в гр. Антоново Б. и Г. се срещнали и със св. В., на когото Б. казал, че го боли ръката. Същия ден пострадалият и съпругата му се прибрали в с. Градец, общ. Котел. Тъй като нямало кой да шофира Б. управлявал автомобила от обекта до селото, въпреки изпитваните силни болки в лявата ръка, като бил подпомаган от съпругата си. Свидетелите Я.и Ч. също съобщила за случая на свидетелите Т. и В.. Вследствие на нанесения от подсъдимия удар ръката на пострадалия се подула и почервеняла, а впоследствие посиняла. След като се прибрали в дома си Б. и съпругата му се опитали да лекуват наранената му ръка с народни средства, но нямало подобрение и пострадалият продължавал да изпитва силни болки. Поради това Б. посетил кабинет на групова практика „АПИМП – д-р Пенкова ЕООД – гр. Сливен, находящ се в с. Градец, общ. Котел, в който работели свидетелките Х. и Х., но тъй като не бил пациент на практиката не бил обслужен и посещението му не било отбелязано във водената документация. На 31.08.2020 г. пострадалият отишъл на преглед при ортопед в гр. Сливен, при което била направена рентгенова снимка на ръката му, от която се установило, че има счупване на лакътната кост. Пострадалият подал жалба до РП – Търговище, с копие до РУ – Омуртаг и след извършена проверка по случая било образувано ДП.

Според заключението на вещото лице по извършената съдебно – медицинска експертиза пострадалият П. И. Б. е получил: масивен оток на меките тъкани на лявата предраменница, в долната й половина със счупване на лакътната кост на лявата предмишница в долната й трета. Според експерта установените увреждания са в резултат от действието на твърд, тъп предмет и добре отговарят да са получени от нанесен удар с дърво по гръбната повърхност на лявата предмишница, при опит на пострадалия да предпази главата си от удара. В заключението е посочено, че счупването на лакътната кост на лявата предмишница е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на лявата ръка, със среден скок на възстановяване 2.5 – 3 месеца. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като е категорично относно механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалия. Разяснява какво е видимото състояние на увредения крайник в периода след причиняване на увреждането и на какво се дължат отока и зачервяването и впоследствие посиняването на ръката на пострадалия. Уточнява, че липсата на охлузвания и рана на кожата в областта на травмата се дължи на факта, че пострадалият е бил с облекло с дълъг ръкав. Излага становище, че непосредствено след причиняване на увреждането е възможно Б. да е управлявал сам автомобила си, както и предположение, че констатираната лека дислокация на костните фрагменти е възможно да се дължи именно на предприетото управление на автомобила от страна на пострадалия.

Гореописаната фактическа обстановка се установи от събрания по делото доказателствен материал – от показанията на свидетелите Б., Г. Я., Ч., Т., В., И. – С., Х., заключението по извършената съдебно – медицинска експертиза и 2 писмените доказателства. Обстоятелството, че на инкриминираната дата, в землището на с. Присойна, общ. Антоново, е възникнал конфликт между подсъдимия и пострадалия, предизвикан от О., при който подсъдимият посегнал да удари с дърво Б. по главата, но тъй като последният се предпазил, като вдигнал лявата си ръка, ударът попаднал върху нея и причинил счупване на долната третина на лакътната кост на лявата предмишница на пострадалия, се установява пряко от показанията на свидетелите Б. и Г. и от приложените по делото съдебно – медицинско удостоверение и заключението по извършената съдебно – медицинска експертиза. Показанията на двамата свидетели по отношение на посочените по – горе факти, са последователни житейски и формално логични и кореспондират помежду си и с писмените доказателства, поради което съдът им даде вяра.

Достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията на Б. и Г., че двамата товарачи – Я. и Ч., са се намесили и са се опитали преди нанасянето на удара да предотвратят разрастването на конфликта между подсъдимия и пострадалия и че след това са откарали последния и съпругата му до автомобила им, не се събраха по делото, тъй като свидетелите Я. и Ч. отричат тези обстоятелства. При проведена в рамките на ДП очна ставка между Б. и Ч. последният е заявил, че действително са транспортирали с товарния автомобил Б. и съпругата му до техния автомобил, но при разпита му в съдебно заседание Ч. отново отрича това да се е случило. Въпреки това фактът, че е възникнал конфликт между О. и Б., се доказва, макар и косвено, и от показанията на свидетелите Т., В., Ч. и Я.. Последните двама от тях са били на мястото на конфликта, но заявяват, че не видели какво точно се случва, тъй като били от другата страна на товарния автомобил и нямали видимост към мястото, на което се намирали О. и Б.. Очевидно е желанието на тези двама свидетели да омаловажат случилото се и да го представят като някакво незначително скарване между подсъдимия и пострадалия. Свидетелите Т. и В. също се стремят да омаловажат случилото се, като твърдят, че повод за конфликта била жена, което твърдение не се подкрепя от нито едно доказателство по делото, както и че не видели Б. да има някакви увреждания. Същевременно обаче в показанията св. В. посочва, че разбрал за случая „от хора от камионите“, т. е. не само от свидетелите Я. и Ч., което води до извод, че случилото се е станало известно и на други лица, работещи на обекта, а до това едва ли би се стигнало, ако става въпрос за обикновено, незначително скарване. Същият свидетел посочва и че когато се срещнал по – късно на същия ден със свидетелите Б. и Г. пострадалият му се оплакал, че го боли ръката. Показанията на св. Т., в частта им в която твърди, че на следващия ден заплатил на Б. дължимото за положения от него труд на инкриминираната дата и че му дал аванс в размер на „200 или 300 лв.“ не се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което съдът не им даде вяра в тази им част. Още повече, че самият св. Т. заявява, че на следващия ден Б. не се явил на работа. Налице е и друго противоречие в показанията на св. Т., който посочва, че Б. работил при него само „за деня“, а същевременно твърди, че му дал аванс, което предполага Б. да е бил ангажиран от Т., като секач и през следващите дни. Съдът не даде вяра на твърденията на Т. и на В., че не разбрали, че О. е ударил Б. и че не им е известно защо пострадалият не е отишъл да работи на обекта през следващите дни, не само защото същите противоречат на показанията на свидетелите Б. и Г., а и поради факта, че противоречат както на формалната, така и на житейската логика, паради следните съображения: И Т. и В. са били уведомени 3 за случая в същия ден, в който е възникнал конфликта, който е станал достояние и на други лица. Двамата са се срещнали с Б. и Г. в същия ден, като при срещата с В. пострадалият му се оплакал, че го боли ръката и в показанията си свидетелят заявява, че впоследствие разбрал, че ръката на Б. е счупена, макар че твърди, че не знаел каква е причината. На същия ден Т. е дал пари на Б., като по изложените по – горе съображения съдът счете твърдението на Т., че били дадени като възнаграждение и аванс за голословно и даде вяра на показанията на Б. и Г., че след като разказали на Т. за случилото той преценил, че ръката на пострадалия е само навехната или натъртена и парите са им били дадени, за да се приберат и за лекарства. В множеството противоречиви и взаимно изключващи се твърдения в показанията на Т. и В. прозира нежеланието на двамата свидетели да навлизат в подробности за случая, което е възможно да се дължи на липсата на сключени трудови договори с подсъдимия, пострадалия и техните съпруги или на други обстоятелства. По въпроса дали Б. е посетил медицински специалист в периода от датата, на която му бил нанесен удара от подсъдимия до 31.08.2020 г., съдът счете следното: Свидетелите Г. и Б. твърдят, че тъй като последният изпитвал силни болки в наранената си лява ръка и състоянието на ръката му не се подобрявало, в петъка след инцидента той посетил лекарски кабинет, намиращ се в с. Градец, общ.