Решение № 336 от 01.04.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Варна, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. Стоянов при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100500052 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на О. К. Л., ЕГН: **********, срещу Решение №2431/03.07.2023г. по гр. дело №***********г. на ВРС , 19-ти състав, с коригирани ОФГ с Решение №***************г. по същото гр. дело на ВРС, в частта с която е осъдена О. К. Л., ЕГН: **********, да заплати на Н. Н. Я., ЕГН ********** сумата от 3650лв. – обезщетение за едноличното ползване на съсобствения апартамент с идентификатор №***************** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, ***, вх.Д, ет.6, ап.***, съобразно квотата му в съсобствеността от 1/2 ид.ч., дължимо за периода от 29.08.2021г. до 16.11.2022г. вкл., на основание чл.31, ал.2 от ЗС, и е осъдена Л. за разноски в полза на Я. пред ВРС във връзка с уважената част от претенцията по сметки.

Решението не е обжалвано в останалите му части – изнасянето на имота на публична продан и отхвърлителната част по претенциите по сметки.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно. Основните доводи в тази връзка (извън тези относно очевидните фактически грешки в датите в диспозитива, коригирани с необжалвано решение по чл.247 ГПК на ВРС), са че въз основа на бракоразводното решение №5279 от 14.12.2012г. Л. е плащала на бившия си 1 съпруг Я. сумата от 100лв. на месец, като наем за предоставеното й за ползване семейно жилище, в това число и за периода от 25.08.2021г. до 31.07.2022г. включително. Поради това за този период, който попада в процесния на претенцията по сметки, последната е лишена от основание и въззивницата не дължи други суми; евентуално следва платените по 100лв. на месец да бъдат съобразени, което не направено от ВРС въпреки възраженията на ответницата. Моли се за решение с оглед доводите, която позиция се поддържа и в о.с.з.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, което излага съображения. Според бракоразводното решение дължимият наем е бил 200лв., а не 100лв.; за минал период няма претенции; след пълнолетието на общото на страните дете (на 02.07.2021г.) е отпаднало основанието за ползване на жилището от бившата съпруга, след това същата е получила поканата на ищеца по сметките на 25.08.2021г. По същество моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части, което поддържа в о.с.з. чрез писмена молба до съда.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е за делба във фаза по извършване , относно апартамент с идентификатор №***************** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, ул.

Г.К. № 83, вх.Д, ет.6, ап.*** с площ 91,20кв.м., ведно с 0,7746% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена, върху който е изградена сградата, представляващ жилище, при граници на обекта: на същия етаж имот с идентификатор ***, под обекта с идентификатор *** и над обекта с идентификатор *****************, между съделители Н. Н. Я., ЕГН**********, и О. К. Л., ЕГН**********.

Към момента имотът е допуснат до делба при равни квоти, след което е изнесен на публична продан, с влезли в сила решения по делото.

В срока по чл.346 от ГПК е предявена и приета за общо разглеждане претенция по сметки с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС на Н. Н. Я., ЕГН**********, за осъждане на отв. О. К. Л., ЕГН**********, за сумата от о б щ о 6750лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота в периода от 25.08.2021г. до 16.11.2022г. според квотата му в съсобствеността.

Претенциите по сметки са обосновани с твърденията,че след като детето на страните М. Я. навършило пълнолетие, Н. Я. изпратил до бившата му съпргуа О. Л. нотариална покана за предаване на ключ за жилището в 2 тридневен срок от връчване, като при неизпълнение Л. да плаща на Я. обезщетение. Поканата била връчена на 25.08.2021г., но не последвало предоставяне на достъп от ответницата, поради което тя следва да заплаща на съсобственика си ½ част от средния пазарен наем за апартамента, като обезщетение за периода от 25.08.2021г. до 16.11.2022г. Моли за осъждане на ответницата за претендираната сума, което искане поддържа и в о.с.з.

Ответникът по претенциите по сметки оспорва тяхната основателност с аргументи, че с решение №5279/14.12.2012г. по бракоразводното дело между страните, на О. Л. и отглежданото от нея дете М. Я. е било предоставено ползването върху бившето семейно жилище (делбения имот) при дължим наем от 100лв. на месец. За периода от 25.08.2021г. до 31.07.2022г., който попада в част от процесния по претенциите по сметки, Л. редовно плащала на бившия си съпруг по 100лв. наем на месец съобразно решението за развода, поради което за този период иска по чл.31, ал.2 от ЗС бил лишен от правно основание.Отделно претендираният размер на обезщетението е твърде висок и необоснован. Моли за отхвърляне на претенцията, което поддържа и в о.с.з. по делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от приетите удостоверение за брак, нотариален акт за собственост и препис от бракоразводно решение, че Н. Н. Я. и О. К. Л. са бивши съпрузи, закупили през време на брака делбеното жилище, като бракът им е бил прекратен с развод на 14.12.2012г. (с оглед необжалване на бракоразводното решение в тази му част).

С влезлите в сила решения по делото на ВРС по първата и по втората фаза процесното жилище е допуснато до делба при равни квоти на страните, след което е изнесено на публична продан.

Няма спор и е видно от приетя препис от бракоразводното решение, че Н. Я. и О. Л. са още и родители на детето М. Я., род. на 02.07.2003г., по отношение на което родителските права били предоставени на майката, като на бащата е бил определен РЛО и е бил задължен той за издръжка на детето.

От приетия препис на решение №789/12.04.2013г. по в.гр.д.

№724/2013г. на ВОС се установява, че за предоставеното от ВРС за ползване на майката и на детето бивше семейно жилище (делбеният ап. №***, на ул.

„Г.К.“ № 83, вх.Д, ет.6), О. Л. дължи на Н. Я. месечен наем от 100 лева, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на наема по чл.57 СК.

С оглед датата на раждане на детето М. Я. (02.07.2003г.), същото е навършило пълнолетие на 02.07.2021г., което също не е спорно.

От представената нотариална покана от 19.08.2021г. се установява, че на тази дата Н. Я. е изпратил до бившата си съпруга покана в срок от три дни от получаването й О. Л. да му предаде ключове за жилището и за входната 3 врата на блока, като при неизпълнение Л. да плаща на Я. обезщетение за лишаването му от ползване на апартамента от 450лева месечно, тъй като общото им дете е навършило пълнолетие и достъп до имота не му се осигурява от Л.. Поканата е била връчена на 25.08.2021г. и при това представеният с нея тридневен срок е изтекъл на 28.08.2021г.

На л.90-97 от делото на ВРС е прието извлечение от банкова сметка на О. Л. в потвърждение на това, че от 25.08.2021г. до м.07.2022г. тя е превеждала на бившия си съпруг по 100 лева на месец на вписано основание „наем“ за съответния месец.

От заключението по приетата СОцЕ, което съдът цени като обективно и неоспорено, се установи, че средният пазарен наем за имота е 500лв. месечно или общо за периода от 25.08.2021г. до 16.11.2022г. - 7364лева.

Показанията на св. А.П. се кредитират от съда като базирани на лични впечатления и като неопровергани от други доказателства. От същите се изяснява, че след развода през 2012г. Н. Я. живвее в жилището на свидетелката,защото му е бил отказван достъп до жилището му на ул. „Г.К.“ от бившата му съпруга. След като синът на Н. и на О. станал на 18 години ищецът Я. изпратил на отв. Л. нотариална покана да му предостави ключ за жилището, но това не се случило. Свидетелката е видяла лично самата покана. Въпреки нея ответницата твърдяла, че тя е собственик на жилището, което Пашева чувала и по телефона, когато Н. Я. говорил с бившата му съпруга по въпроса.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, който препятства достъпа на другите съсобственици и се ползва или може да се ползва от нейните полезни свойства за задоволяване на свои нужди или потребности, той ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени негови действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство, чрез трето лице, или дори чрез възможността само той да има достъп до вещта.

Разглежданата хипотезата съставлява частен случай на общата забрана по чл.59 ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго, а средството за защита е чрез получаване на заместващо обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.

Задължението за плащане на обезщетение от ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик, което има значение и за поставяне на ответника в забава, а размерът на вземането се съизмерява с припадащата се на правоимащия квота от средния пазарен наем на обекта за релевантния период. За да се освободи от компенсиращото си парично задължение еднолично ползващият съсобственик следва да докаже, че след поканата е извършил фактически или правни действия, които дават свободна възможност на другия съсобственик да ползва неговата част от вещта и която 4 възможност последният е отказал без основание. Обобщено в този смисъл е и ТР №2/02.11.2012г. на ОСГК на ВКС.

В настоящия случай няма спор и е установена с влязло в сила решение на първоинстанционния съд по първата фаза на делбата съсобствеността на страните по делото върху делбеното жилище, като бивше семейно такова, при равни квоти.Действително с влязлото в сила бракоразводно решение, частично потвърдено и от въззивното решение №789/12.04.2013г. по в.гр.д.

№724/2013г. на ВОС, за предоставеното от съда за ползване на О. Л. бивше семейно жилище (делбеният ап. №***, на ***, вх.Д, ет.6), О. Л. е била осъдена да заплаща месечен наем от по 100 лева, до настъпване на законово основание за изменение или за прекратяване на наема. Касае се за особено наемно правоотношение, което е възникнало по силата на закона (чл.57 от СК), поради наличие на условията по чл.56, ал.1, изр.2 и ал.5 от СК в конкретния случай (предоставянето на съпругата на родителските права по отношение на детето – мотивите на ВРС по развода на л.15 от делото на ВРС).

В случаите на предоставено ползване на семейното жилище на съпруг, който упражнява родителските права върху ненавършилите пълнолетие родени от брака деца, наемното правоотношение се учредява за определен срок – докато се упражняват тези родителски права, ако семейното жилище е съсобствено на бившите съпрузи (Решение №160/29.02.****г. по гр.д. №-********г. на 2ро ГО на ВКС, и други). По тази причина в настоящия случай с навършването на пълнолетие на общото на страните дете наемното правоотношение е било прекратено и след този момент отношенията между бившите съпрузи във връзка със семейното жилище са се уреждали съобразно правилата на ЗС – като между съсобственици. Затова и в случая след датата 02.07.2021г. за всеки от съделителите, в това число и на ищеца по сметките, е било възстановено правото да ползва апартамента съобразно с квотата му в съсобствеността, респ. е отпаднало правото на ответницата да ползва целия имот на основанието по чл.57 СК, с оглед предпоставките за възникването му.