Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1197 от 17.11.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 960/2021
Вид
Решение № 1197
Подписан
17.11.2021
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1197 гр. София, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000500960 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260773 от 26.10.2020 г., постановено по гр.д. № 6832/2017 г. от Софийски градски съд ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 е осъден да заплати на Ц. З. М., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син З. П. З., ЕГН **********, настъпила на 04.09.2016 г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда - 01.06.2017 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 200 000 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 да заплати:

- на ищеца Ц. З. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, 1 деловодни разноски, в размер на сумата от 863.00 лв.;

- адвокатско възнаграждение на адв. Я.С. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 4 530.00 лв.;

- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 6 000.00 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение № 260773 от 26.10.2020 г., постановено по гр.д. № 6832/2017 г. е осъдил ищеца Ц. З. М., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 40.00 лв.и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение;

Решението е постановено при участието на Община конституирана като подпомагаща страна по молба на ответника.

Лом,

С определение № 266469 от 18.12.2020 г., постановено по гр.д. № 6832/2017 г. от Софийски градски съд е отхвърлил молба с вх. № 290246 от 19.11.2020 г., подадена от адв. Я.С., като процесуален представител на ищеца, с която на основание чл. 248 от ГПК е поискал изменение и допълнение на решение № 260773 от 26.10.2020 г., постановено по гр.д. № 6832/2017 г. в частта за разноските.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Ц. З. М., ЕГН ********** в частта, в която предявеният главен /пряк/ иск е отхвърлен, за разликата над уважения /150 000 лв./ до пълния предявен размер от 200 000 лева, в частта,в която не е присъдена законната лихва, считано от 20.01.2017 г. до 01.06.2017 г. и в частта за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят твърди, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговия син, с който са имали изключително близки отношения до неговата внезапна и преждевременно настъпила смърт.

2

Счита, че се дължи законната лихва от 20.01.2017 г., когато е изтекъл 3месечния срок за произнасяне от страна на застрахователя по реда на чл. 496, ал. 1 от КЗ.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева,ведно със законната лихва.

Моли ответника да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 в частта, в която е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.06.2017 г., за разликата над сумата от 80 000 лева до присъдените 150 000 лева, както и в частта за разноските, с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото от първоинстанционният съд обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не съответства на действително претърпените вреди.

Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и вместо това да отхвърли прекия иск, за разликата над сумата от 80 000 лв. до 150 000 лева.

Моли да му се присъдят направените деловодни разноски.

Подпомагащата страна – Община Лом е изразила становище само за основателността на въззивната жалба, подадена от ответника и моли да се постанови решение, съобразно просителния пункт.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

3

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Ц. З. М., ЕГН ********** е предявил против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 04.09.2016 г., около 18:30 часа в гр. Лом, на ул. „Софийска“ в посока от гр.

София към центъра на града се е движил тежкотоварен автомобил „ДАФ ФТ ХФ“ с рег. № ********, управляван от Я. Т. Т., ЕГН **********, който напуснал очертанията на пътното платно и се блъснал в крайпътна къща, в която бил нейния син - З. П. З., ЕГН **********.

Ищецът твърди още, че:

- вследствие на ПТП от получените телесни увреждания починал нейния син З. П. З.;

- мястото на произшествието е било посетено от служители на полицията, които извършили оглед на местопроизшествието и съставили протокол за оглед на местопроизшествие и Констативен протокол;

- ПТП е настъпило по вина на Я. Т. Т. , ЕГН **********, срещу който има образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343 от НК;

- товарният автомобил – „ДАФ ФТ ХФ“ с рег. № ******** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника в деня на настъпване на ПТП;

- вследствие смъртта на нейния син е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания;

- писмената претенция за обезщетяване на вредите е предявил на 4

19.10.2016 г., по която ответникът е образувал щета, но не е заплатил обезщетение;

С предявените искове поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 200 000 лева, ведно със законната лихва от 20.01.2017 г., считано до който дата застрахователят е бил длъжен да се произнесе по претенцията.

Поискал е ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 подал отговор на исковата молба /л. 27/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените с исковата молба писмени доказателства не установяват механизма на настъпване на ПТП и не обосновават извод, че застрахованият водач с поведението си е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.

При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер, което да е съобразно критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.

Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.

По молба на ответника с изложени доводи, че ПТП е настъпило вследствие на неравности на пътното плато, което е публична общинска собственост е конституирана като подпомагаща страна Община Лом.

Подпомагащата страна – Община Лом е подала становище и впоследствие представила доказателства /Решение № 945 от 01.12.2004 г. на МС (ДВ бр. 109 от 14.12.2004 г., изм. и доп. ДВ бр. 61 от 10.08.2012 г.)/, че улицата, на която е настъпило ПТП е обявена за част от републиканската пътна мрежа, която се управлява от Агенция пътна инфраструктура.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства установява, че на 04.09.2016 г., 5 около 18:30 часа в гр. Лом, на ул. „Софийска“ е настъпило ПТП, при което Я.

Т. Т., като водач на товарния автомобил - влекач „ДАФ ФТ ХФ“ с peг. № ******** при спускане по наклон е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1 и чл. 137а. от ЗДвП, вследствие на което МПС е напуснало очертанията на пътното платно и се блъснало в прилежаща на улицата къща, в която имало няколко празнуващи сватба физически лица.

Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция автотехническа експертиза – л. 164 и Констативния протокол за ПТП – л. 7.

От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция медицинска експертиза /л. 204/ се установява, че в пряка причинна връзка с ПТП, настъпило на 04.09.2016 г. е смъртта на З. П. З., ЕГН **********.

З. П. З., ЕГН ********** е низходящ /син/ на ищеца, съгласно удостоверение за наследници, приложено на л. 16 от първоинстанционното пво.

В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило психиатрична експертиза /л. 207/ за претърпените от ищеца болки и страдания от смъртта на нейния син.

С присъда от 12.07.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 134/2018 г. от Окръжен съд Монтана, влязла в сила на 18.06.2019 г., водачът на товарния автомобил Я. Т. Т. е бил признат за виновен в това, че при управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1 и чл. 137а., ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на З. П. З. и средни телесни повреди на още трима души – престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, буква „б“, във вр. с ал. 1, буква „в“ от НК.