Протокол № 41 от 22.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 41 гр. Пазарджик, 22.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500829 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателите К. А. Г. се явява лично. Не се явява жалбоподателя Р.

А. Г., ред.пр. За двамата жалбоподатели се явява адв. С. С. А. и адв. Б. С.а, редовно преупълномощена от адв. А..

Ответниците С. Г. Б. и С. М. Б. ред.пр. не се явяват. За тях се явява адв. Е.

Б., редовно упълномощена от първата инстанция.

Адв. А.: - Да се даде ход на делото.

Адв. С.а: - Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №1082/19.08.2024г., постановено по гр.д.№3068/2023г. по описа на РС- Пазарджик е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на 1 гр.Пазарджик, с площ 414кв.м., с адрес: гр.Пазарджик, ул.“К. А. Б.“ №10-12, между неговите собственици - страните по делото С. Г. Б., ЕГН ********** и С. М. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Пазарджик, ул.“К. А. Б.“ №10ищци и ответниците К. А. Г., ЕГН ********** и Г. Д. Х., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Пазарджик, ул.“К. А. Б.“ №12, съобразно заключението на вещото лице Б. Г., приложено по делото (втори вариант към заключението, депозирано на 07.05.2024г.), както следва:

-С. Г. Б. и С. М. Б. да ползват частта от дворното място, оцветена в синьо на скицата към заключението, с площ 207кв.м.- застроена и незастроена, от които 140кв.м. незастроена и 21,78кв.м. застроена с гараж без право на строеж и строителни книжа.

-К. А. Г. и Р. А. Г. да ползват общо частта от дворното място, оцветена в червено на скицата към заключението, с площ 207кв.м.- застроена и незастроена, от които 81кв.м. незастроена, като скицата на вещото лице на лист 122 от делото да се счита за неразделна част от настоящото решение.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от К. А. Г. и Р. А. Г., чрез пълномощника им адв.С. С. А., съдружник в адвокатско дружество „А.а и У.“.

Твърди се в същата, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. В тази връзка се визира, че неправилно и необосновано, в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е отхвърлил искането на доверителите му за разпределение ползването на съсобственото дворно място чрез разпределение ползването на свободната дворна площ и по- специално в предложения от вещото лице по изготвената СТЕ във Вариант №3.

Сочи се, че неправилно съдът не възприема този начин на разпределение ползването на дворното място, тъй като чрез него ще се осигури равенство в използваната площ от двете страни, според правото им на собственост, както и удобство за влизане, паркиране и излизане на ищците и на ответниците в и от дворното място с лек автомобил, както е било до настоящия момент.

Цитира се разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗС и правна теория касаеща същата.

Визира се, че предмет на исковата молба е разпределяне на ползването 2 на дворно място с размери 414кв.м., което се намира в ПИ с идентификатор №*** по кадастралните карти и кадастралните регистри на Изпълнителния директор на АГКК. От заключенията на приетата по делото техническа експертиза и приложените скици към заключенията се установява, че в дворното място са изградени две сгради на основното застрояване и една сграда на допълващо застрояване с обслужващо предназначение- гараж.

Сградите на основното застрояване представляват двуетажни масивни жилищни сгради, като видно от представените по делото писмени в сградата, собствена на доверителите му, етажите принадлежат на различни собственици.

При това положение се приема, че безспорно е налице етажна собственост по отношение на жилищната сграда на доверителите му (по аргумент на чл.38, ал.1 от ЗС).

Цитира се нормата на чл.38, ал.1 от ЗС.

Твърди се, че не следва да се пренебрегва и фактът, че С. Б. е притежавал собственост в притежаваната от доверителите му жилищна сграда, но след съдебни производства и изнасяне същата на публична продан, то тя е закупена от Р. Г., с всички произтичащи от това права и задължения, а С. Б. е бил обезщетен за таза продажба и получаване на стойността на дела си, както и със съгласие за учредяване право на строеж в дворното място от Сочи се, че от мотивите на съдебното решение на първоинстанционния съдебен състав е видно, че последния неправилно е интерпретирал практиката на ВКС, тъй като цялата съдебна практика е в смисъл, че сградите, които са построени в поземления имот са самостоятелни обекти, тяхната площ, която заемат от терена трябва да се изключи от площта за разпределение в дворното място и то да се разпредели, като се вземат предвид свободната незастроена площ. В случая обаче в площта от дворното място отредено за ползване от ищците трябва да се включи и застроената площ на изградения от тях гараж, тъй като той е без строителни книжа и без учредено в полза на ищците право на строеж.

Счита се, че на разпределение, подлежи само незастроената площ на съсобственото дворно място съобразно дяловете в съсобствеността. Обект на разпределение в настоящето производство следва да бъде само незастроената част от терена. В този смисъл се цитира практика на ВС на РБ- Решение №95 3 от 30.01.1974г. по гр.д. № 2322/73г. на I г.о., Решение №506 от 29.03.1974г. по гр.д. №2779/73г., I г.о./. В този смисъл се приема, че съдът неправилно не се е съобразил и с цитираната от него съдебна практика, отразена в мотивите на съдебното решение, в съдебни решения от 2014г. и от 2016г., както и в определение от 2011г. всичките на ВКС.

Твърди се, че неправилни са съжденията на съда, че по- голямата част от съдебната практика приема, че площта под индивидуално притежаваната сграда представлява площ от дворното място, ползвана от съответния собственик. Построените в имота две жилищни сгради са отделни самостоятелни обекти и обекти на права и задължения, когато страната е построила законно, както в случая са двете жилищни сгради, но не и изграденият от ищците гараж. Заетата от жилищните сгради площ от поземления имот трябва да се изключи от площта за разпределение и да се разпредели свободната незастроена площ при равни права между ищците и ответниците съобразно правото им на собственост в поземления имот, като в площта на ищците се включи и площта на гаража.

Сочи се, че неправилно и необосновано съдът с обжалваното решение е приел, че ответниците въпреки тяхното желание за начин на разпределение на дворното място е трябвало да поискат допълнителен пети вариант към назначената и допусната по делото СТЕ, по начин описан от съда и съответстващ на желанията на ищците. Вещото лице визира, при вариант 3 от заключението си, че може да се преминава с лек автомобил и от двете страни по делото, както и той да се паркира свободно в дворното място. Отделно от това тези съждения на съда са неправилни защото в производство, касаещо разпределение ползването на имот, съдът трябва да съобрази действителното фактическо положение в имота, какво е изградено, без да се налага извършване на строително монтажни работи, както иска съдът, тъй като двете входни врати на дворното място са изградени и са налични и няма нужда от нова обща врата.

Твърди се, че законът не сочи критериите, по които да се извърши разпределението, а същите са установени от съдебната практика, но са свързани с осигуряване на по- целесъобразен вариант на разпределение, така че всеки собственик да може максимално да се ползва от вещта съобразно правата си. В този смисъл се цитира съдебна практика на ВКС.

4

Твърди се, че съдът изобщо не е съобразил, че към настоящия момент и двете страни по делото- и ищците и ответниците паркират собствените си леки автомобили в дворното място, за което са изградени и дворни врати с достатъчна ширина, предвид и че на пътното платно пред имота е невъзможно. Както и не е взел предвид, че чрез избрания от него вариант за разпределение на дворното място за ответниците ще бъде дори трудно да се извършва ремонт на жилищната сграда, както и ще се налага майсторите да преминават през частта от дворното място на ответниците в скосения край покрай жилищната страна на ответниците, с което ще се създадат допълнителни конфликтни ситуации.

Сочи се, че спорно е между страните по делото, как и по какъв начин следва да се разпредели ползването на общото дворно място. Този въпрос обаче за изготвянето на различни варианти за ползване на дворното място от съсобствениците е и експертен такъв, той изиска специални знания, в случая из областта на техниката.

Счита се, че първоинстанционният съд сам е трябвало служебно да назначи съдебно- техническа експертиза с разгледания от него пети въпрос в мотивите на решението. След като съдът и сам признава, че има нужда от специални знания и след като констатира, че не са налице достатъчно варианти за разпределение на дворното място, с оглед исканията на страните, целесъобразност на разпределението и съобразяване с фактическото положение до момента е следвало и сам да постави въпрос на вещото лице за изготвяне на допълнителен вариант, така както е описан в съдебното решение.

След като това не сторено се приема, че от първоинстанционния съд е допуснато процесуално нарушение, довело до неправилно изясняване на спорния по делото въпрос за начин за разпределение на дворното място, който ще се доближава максимално до фактическото положение в имота, за който изводите на първоинстанционния съд са неправилни и непълни, формирани пристрастно, без да бъде изяснена фактическата обстановка в пълнота, което в случая е изисквало и експертни познания, като съдът и служебно, без да има дори нарочно искане от страните е трябвало да назначи вещо лице.

Визира се, че в производство по спорна съдебна администрация, където съдът следи служебно за интересите на страните, удобството на същите при извършване на разпределение ползването на имота, както и решението да 5 съответства на фактическото положение на място, съдът е длъжен служебно да допусне събирането на експертиза, когато възникне необходимост от установяването на даден факт, както в случая констатира, че виждането на ответниците и съдебната практика относно начина на разпределение на дворното място се различава от начина на виждане на съда и на друга част от съдебната практика.

Твърди се, че съдът е следвало служебно да назначи необходимата съдебна експертиза с цел установяване на допълнителни варианти за разпределение ползването на дворното място съобразно наличните данни по делото, като съобрази разпоредбата на т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, като тук не трябва да се пренебрегва обстоятелството, че още в първото по делото съдебно заседание от страна на процесуалния представител на ответниците е искано изготвянето на експертиза, при която вещото лице съобразявайки се с изградените входни врати да предвиди вариант с права линия, успоредна на двете жилищни сгради, като уравняването на частите за ползване да се извърши в задния край на двора - това предполага изготвяне на вариант с включена площ на жилищните сгради за разпределение и без да се включва същата.

Сочи се, че неправилни са доводите на съда, че следвало да има възражение от някоя от страните, че ако една от тях няма достъп до имота с автомобил, то и другата не следвало да има достъп, тъй като при предложения от вещото лице Вариант №3 и за двете страни има възможност да ползват поземления имот, като паркират леки автомобили в него, т.е. създават се равни правни възможности и за ищците и за ответниците, което е и целта на иск, касаещ спорна съдебна администрация и същевременно са съобразени правата на страните в правото на собственост.