Решение № 260190 от 20.04.2021, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 4532/2019
- Вид
- Решение № 260190
- Подписан
- 20.04.2021
- В сила
- 13.05.2021
- Състав
- ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 5315 от 31.12.2019 · ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
- Разпореждане № 367 от 23.01.2020 · ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
- Разпореждане № 2291 от 08.07.2020 · ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
- Разпореждане № 260315 от 04.09.2020 · ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
- Определение № 260368 от 23.10.2020 · ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
- Определение № 260579 от 01.12.2020 · ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
- Разпореждане № 261653 от 15.06.2021 · ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
№260190/20.4.2021г. 20.04.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На втори април две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Георги Георгиев при секретаря Е. В. като разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 4532 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „АСВ“ЕАД, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника М.М.К., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а именно – 1264,00 лв. – главница, 248, 60 лв. – договорна лихва и 76,73 лв. – обезщетение за забава, както и законната лихва, както и евентуален иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1264, 00 лв., представляваща главница ,
248, 60 лв. – договорна лихва и 98, 18 лв. –обезщетение за забава, в едно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се посочва, че на 13.01.2018 год. между праводателя на ищеца и ответника е бил сключен договор за стоков кредит , по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в размер на 1264,00 лв.,представляваща продажна цена на закупуване на готварска печка и хладилник. Подписвайки договора кредитополучателя се съгласил предоставения му кредит да бъде усвоен еднократно,чрез превод на сумата по банковата сметка на търговеца,за което последния издал фактура от 13.01.2018 г. Общата сума по кредита възлизаща на 1673, 64 лв. ответникът се задължил да погаси на 24 месечни погасителни вноски, като първите 23 бр. месечни вноски, всяка от тях била в размер на по 69,73 лв. и последна вноска в размер на 69,85 лв., като крайния срок на договора бил до
13.01.2020 г. В чл.4- чл.7 било уговорено кредитът да се погасява чрез посочена сметка, с месечни вноски, включващи главница и лихви , съгласно погасителен план, с падежна дата 13- то число на месеца. Кредитът се олихвявал с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 28, 55 % годишно или 0,0793 % на ден. Годишния процент на разходите бил 32, 60 %. Предвид обстоятелството, че кредитополучателя не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание т. 12.1 ОУ, които били неразделна част от договора, съгласно която при допусната забава в плащанията на главница и/ или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процента пункта. Поради неплащане на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем,считано от 13.06.2019 г. Уведомление за предсрочната изискуемост било изпратено до длъжника,чрез ЧСИ като същото било получено от същия на 13.06.2019 г.
На 21.09.2018 год. било подписано ДС за цедиране на вземания към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018 год., по силата на което ищецът придобил вземането по процесния кредит срещу ответника. Уведомлението за цесия било изпратено до ответника,чрез ЧСИ.
В условията на евентуалност ищецът предявява против ответника осъдителни искове за посочени суми. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор назначения на ответника особен представел оспорва исковете. Възразява се срещу подадената от ищеца искова молба срещу ответника, като се счита,че предявените с нея установителен и осъдителен иск са неоснователни. В исковата молба било отбелязано, че предсрочната изискуемост по договора за стоков кредит била обявена на 13.06.2019 г., като се счита, че нямало доказателства, че до този момент ответника не бил плащал дължимите по заема парични вноски. Неясно оставал какъв бил размера на непогасената главница по процесния договор, следователно и непогасените задължения по лихвите към него. Възразява се и срещу молбата, с която се искало отмяна на разпореждането на заповедния съд, като считали, че компетентен да се произнесе по това искане, не бил исковия съд, разглеждащ гражданското дело, а заповедния който бил първоначално сезиран.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
Ответникът се представлява от особен представител, чрез който оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца посочените в заповедта суми.
Т.к. последният е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от договор за стоков кредит от 13.01.2018 г., по силата на който кредитодателя Банка ДСК ЕАД е отпуснал на ответника сумата от 1264,00 лв. за закупена стока – 1 брой готварска печка на стойност 895 лв. и 1 бр.хладилник на стойност 369 лв., като с договора страните са уговорили заемът да се погаси на 24 месечни вноски,считано от датата на неговото усвояване. Отпуснатата сума се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на търговеца, като кредита се погасявал чрез посочена сметка, с месечни вноски за главница и лихва, съгласно погасителен план, който съдържал информация за общата сума, дължима от кредитополучателя. Падежната дата на издължаване на месечните вноски била на 13- то число на месеца, като кредитът се олихвявал с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил 28,55 % годишно, или 0,0793 % на ден. ГПР по кредита бил 32,6 %, който можел да бъде променян при предпоставките,предвидени в ОУ. Приложени са ОУ към договора и погасителен план приети от заемателя, искане за стоков кредит и декларация.Представена е и фактура от 13.01.2018 год. с получател М.М.К. и доставчик “ В.П.“ ЕООД за закупена стока на стойност 1264,00 лв., като в същата е посочено превод по сметка с дата на данъчно събитие 13.01.2018 г. и основание за сделката плащане по банка с Договор от ДСК.
Представено е още копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 11.04.2018 год., сключен между „Банка ДСК“ЕАД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача вземания посочени в Приемо – предавателен протокол. На 21.09.2018 год. между страните е сключено ДС към цитирания договор. Видно от Приемо – предавателния протокол към него е прехвърлено и вземането към ответника по процесния договор. По силата на представеното копие от пълномощно
„АСВ“ЕАД е упълномощена да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на цедента всички длъжници по всички вземания, прехвърлени с договор от 11.04.2018 год. и ДС от 21.09.2018 към него.
Длъжника е уведомен по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД за извършената продажба на вземането и обявяването на предсрочната изискуемост с уведомителни писма от 22.10.2018 г. и от 23.04.2019 г. връчени от ЧСИ И. Х. по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
По делото е назначено и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че цената на стоката по процесния договор е преведена от кредитора на доставчика на стоката на 13.01.2018 год. По кредита нямало извършени плащания , като кредитополучателя бил изпаднал в забава на 14.02.2018 г., когато не била погасена вноска № 1 по погасителния план, с падеж 13.02.2018 г. Изчислило е размерът на непогасената главница и лихви.Съдът кредитира експертизата с доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и неоспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД, евентуално съединен с иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД.
Така предявения иск по чл. 422 ГПК съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по делото, че праводателят на ищеца и ответника са били във валидно облигационно отношение по повод сключен договор за стоков кредит. Ответника не е оспорил получаването на сумата по уговорения в договора начин, което обстоятелство се установява безспорно и от приетата и неоспорена ССЕ.
Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен валиден договор за цесия , включително ДС към последния, който е надлежно съобщен на длъжника. За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Същевременно,уведомление,изхождащо от цедента и достигнало до длъжника,съставлява надлежно съобщаване на цесията,с което прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този момент,съгласно разпоредбата на чл.99,ал.4 ЗЗД. Законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. Трайна и безпротивореичва е съдебната практика, че за да се счита достигнало уведомлението до длъжника, кредиторът следва да е положил дължимата грижа за откриване на длъжника, каквато в процесния случай е налице, като длъжника е търсен на посочените адреси, включително и чрез връчител при ЧСИ.
На следващо място, според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено уведомително писмо , изходящо от цесионера, в качеството му на пълномощник на цедента и адресирано до ответника, с което е уведомен за извършената цесия, като препис от това уведомление , ведно с препис от исковата молба са връчени на особения представител на ответника в хода на процеса. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Разпечатката съдържа 33 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71c2a946-bc39-493d-98ab-b46364d7976e