Протокол № 430 от 19.12.2023, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 430 гр. Сливен, 18.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава Костова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело № 20232200100259 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът Р. К. К., редовно призован, не се явява, вместо него се явява адв. Г. С. от АК – Сливен, редовно упълномощен.

Ответникът А. С. В., редовно призован, не се явява, вместо него се явява адв. Т. Ч. от АК – София, редовно упълномощен.

Свидетелят И. И. Е., редовно призован, се явява лично.

Свидетелят Д. П. К., редовно призован, се явява лично.

АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

Съдът НАМИРА, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поР. което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. С.: Ние водим двама свидетели - Н. К. Р. – баща на ищеца и М.Р.Ж., които моля да допуснете за обстоятелства изложени в исковата молба.

АДВ. Ч.: Призованите свидетели се явяват по наше искане.

1

ПРИСТЪПВА към разпит на водените от страните свидетели.

Самоличност на свидетеля Н. К. Р. – **, българин, български гражданин, средно специално образование, женен, неосъждан, баща на ищеца.

Съдът уведоми свидетелят, че като баща на ищеца може да откаже да дава показания.

СВИД. Н.Р.: Желая да свидетелствам.

Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, ОБЕЩАВА да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: На 1 април, тази година, бях в жилището си, в **, където живеят и сина ми и дъщеря ми. Тя влезе в стаята около 5 часа сутринта и ми каза „ставай да тръгваме за Сливен, наръгали са Р. и го карат в болницата“. Тръгнахме с колата, отидохме в Сливен пред бърза помощ, имаше полиция, имаше и други хора от ** – негови приятели. Качихме се горе, в хирургичното отделение на градската болница и след малко на носилка изкараха сина ми от рентгена. Беше в много тежко състояние, с много кръв по него, много отпаднал. Каза, че имал тежки болки. Това беше за около 1 минута и го вкараха в операция. Беше намушкан в корема с нож от ответника по делото А., с който са имали среща в дискотеката - нещастна среща. Операцията продължи няколко часа, после се видяхме с лекуващия лекар д-р А. и по-късно се видяхме след обед по-късно и със сина ми след обед, в реанимация на болницата. Беше с операционен шев от гърдите до слабините, тъй като се оказа, че е намушкан в областта на корема с многократни пробождания на тънките черва, получил е периТ.т, прекъсване на два кръвоносни съда, огромна кръвозагуба и на практика докторът му е спасил живота. Беше опериран в градската болница в Сливен. Оперира го д-р А. – син, тъй като има и д-р А. - баща. Беше със системи, със сонди по време в болницата, не можеше да става, хранеха го със системи, не можеше да се храни, страдания имаше големи, не можеше да спи вечер. В реанимацията беше няколко дни и общо 10 дни в болницата, толкова е пътеката. По-късно разбрах от лекаря и от епикризата, която издадоха при изписването му, че на практика е имал шест перфорации на тънките черва и ножа е спрял на сантиметър и половина от аортата, което щеше да му коства живота. Там, в ** имаше много кръв на мястото, където е седнал, до дискотеката, в която е станало намушкването и след този случай живота на сина ми се преобърна.

2

Той е 25-годишно здраво момче, 180 см ръст, нормално телосложение, но драстично отслабна, промени се начинът му на живот, навиците му. Имаше лекарска забрана да употребява определени храни до живот, които могат да образуват газове и да разкъсат червата. Не трябва да вдига тежко и продължава дан е вдига тежко. Има ограничение относно показване на слънце на раната. Самия той се срамува от белега, който е много голям. Изпитва стрес, а преди, като всеки нормален млад мъж, посещаваше дискотека и се забавляваше. Сега нещата са различни. Всичко се върти около този случай.

Какво и да става винаги се връща към него. Смени си жилището. Отиде да живее в Пловдив, за да избегне средата. Не яде храната, която обичайно яде.

Предимно е течна храната му и по малко. Има лекарска забрана да вдига килограми, защото може да се получат увреждания на шевовете.

Изключително депресиран е, изнервен. Посещаваме периодично частни прегледи, на които правим консултации относно зарастването на раните му вътрешните, тъй като се опасяваме от скъсване на червата, от сраствания и други такива. Взима успокоителни на билкова основа.

След този случай и то започна още в болницата като беше, той няма сън и точно затова и взима тези успокоителни на билкова основа. Изнервен е, стана много затворен, не общува. Изпитва страх за живота си. Това остави голяма травма в него, защото и в самата епикриза, която прочете, беше написано от лекуващия лекар, че в следствие на прободната рана, която е засегнала много вътрешни органи и се е спряла по случайност до аортата, смъртта не е настъпила единствено и само благодарение на навременната и компетентна лекарска помощ, за което респект и хвала на д-р А. и на екипа му. Но животът му е много различен. Депресиран е. Страхува се. Забелязвам нетипични за него неща. Преди никога не е имал такива проблеми. Сега избягва шумни компании. Избягва места, където се събират много хора.

Споделя, че постоянно може това да се върне, че постоянно това може отново да се повтори и да се случи. Синът ми е смел човек, но смятам, че тази ситуация, която се случи на 1 април, драстично промени психиката му.

Връща се към този случай. Когато говорим за бъдещето му всичко започва нормално и стига до този случай и винаги казва „Аз вече не съм здрав. Аз вече не съм здрав. Вече не съм като преди.“ Изтъква, че ограниченията, които му налага операционната интервенция върху него го правят непълноценен човек.

3

Той е 188 см висок, 95 кг, с нормално телосложение, сега е с 10-12 кг по-лек и го поддържа по две причини. Едната е по чисто медицинска препоръка, за да не се скъсат шевовете, а другата е, защото не се храни пълноценно. Задължително храната е на малки порции, повече течна - супи, да не яде растения от рода на бобовите и зеле, и салати, които могат да предизвикат газове. Предимно супи и течна храна.

Неговата професия е софтуерен инженер и може да работи от вкъщи.

Тъй като града го депресира със ситуацията, която се случи с още две момчета – негови колеги, отидоха в гр. Пловдив. Там наеха едно жилище, всеки си има собствена стая и работи и живее в Пловдив. Казва, че причината е да се откъсне от средата в ** и от всичко, което му напомня за този случай.

Той се смущава от хирургическия белег. Той един път не трябва да се показва на слънце поне една година, а и той не смята и да го прави, защото за мен не е проблем, защото съм му баща, но на практика тялото му е обезобразено от многото шевове, отвори технически, които са правили.

Ние го щадяхме по време на първите дни, когато го изживяваше много тежко, но по-късно ние разговаряхме и той каза, че когато са го наръгали и почувствал слабост, той дори не е знаел, че е наръган, се отскубнал от групата и е седнал на стълбите на един жилищен блок в ** близо до дискотеката, там имаше много кръв и там дошъл охранителя и когато си е вдигнал тениската видял, че са му се показали червата през отвора и тогава се е уплашил и е помислил, че умира и според него той е загубил съзнание. По-скоро не спорен него, но охранителя, който е отишъл да му окаже помощ казва, че е загубил съзнание и си е глътнал езика и се е наложило да му го извадил, тъй че той до някаква степен го е спасил охранителя.

Домашното лечение продължи повече от три месеца. Той се върна на работа след като му изтекоха болничните започна да работи, тъй като работата му е такава, че работи от вкъщи от компютъра. След като му свършиха болничните, мисля че бяха три месеца. Например 1 юли.

СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Да се освободи от залата.

Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свидетелят от залата.

Самоличност на свидетеля М.Р.Ж. – **, българин, български гражданин, висше образование, несемеен, неосъждан, без родство със страните по делото.

4

Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, ОБЕЩАВА да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Аз не съм присъствал на инцидента, но съм запознат горе долу как са се случили нещата. Запознат съм от свидетели, които са присъствали на това, което се е случило. В последствие на спор и кавга се е случило намушкване. А. е, не му знам цялото име, който нанася тежка повреда върху Р. от там той изпада в безсъзнание и от там бива отведен с линейка в болницата. В болницата вече на Р. бива направена операция, която е доста тежка за него. Това, което също съм запознат е, че доктора му забранява да яде всякакъв вид тежки храни, забранява да извършва всякакъв вид тежка физическа дейност. Ние се познаваме с Р. от доста години и мога да кажа, че той не е същия човек от случилото се откакто стана. Не се храни пълноценно както преди, чувства се заплашен, когато излизаме, викам го и много често той отказва да излиза, защото се страхува да не се случи това нещо отново. В повечето случаи когато се случва някакъв вид събиране и го каним да излезе с нас той отказва, достигаме до огромни моления и ако може така да се каже насилствено го изкарваме от тях, за да излезе от тях и да може се разведри, но в последствие това не помага, не успява да се разведри.

Постоянно говори за тази случка, която предполагам му е нанесла някаква голяма емоционална травма.

Това, което знам от очевидци е, че Р. с още едно момче са разговаряли навън и някой го е нападнал в гръб, ударил го в главата и в последствие започва да се самозащитава и от там вече става групов бой и в последствие на груповия бой е усетил рязка болка в корема и от там се е отдръпнал от самото сбИ.е и вече е разбрал в последствие, че е бил намушкан. Пряко не е участвал в боя. Той е станал, в последствие на страничен бой е влязъл в тази случка.

Намесил се е, за да се самозащити. Не е дал причина за случилото. От него и други очевидци, които са били там, това поне аз съм разбрал. Както казах с Р. се познаваме доста дълги години. Той няма никакъв допир с това момче.

Даже не се познават до тази случка. След тази случка той пълноценно не се храни, драстично отслабна. Когато някой път излезем на разходка из града той усеща някакъв вид болка в корема. Не може както преди пълноценно да си живее живота. Даже избягваме мястото, където се случи случката с намушкването, защото навява някакви спомени и не иска да минава от там.

То си личи, че той изпитва някакъв вид страх, когато доближим тази зона, 5 където се случи тази случка. Една от основна причина, за да се премести в гр.

Пловдив е това, което се случи с него. Изпитва някакъв страх това нещо да не се случи отново на него или на някой близък, с който е излязъл. Съвсем не е спокоен. Постоянно е под някакъв стрес и паника заР. това, което се е случило. Мога да кажа, че доста тежко го изживява. Постоянно говори за този случай. Дори когато да се опитаме да го откъснем от самата случка и да искаме да говорим за нещо друго, за някакви общи интереси, когато сме с приятели, той пак се връща на старата тема за това как се е случило това нещо което е признак на параноя. Виждал съм белега. Белегът е покъртителен. Огромен е. Той е от гърдите стига почти до слабините. Даже малко го е срам да показва самия белег. Ако се наложи да отидеш на море макар, че доктора първата година му забранява да ходи на море и да се излага на слънце, но след 2-3 години ще реши да излезе, да отиде на море с приятели, с приятели и ще се срамува да си покаже огромния белег.

Предполагам, че му пречи в интимен план, защото от това, което сме говорили с него, пречи му до една степен. Притеснителен е. Притеснява се самото момиче, да не се отблъсне от този белег.

Не ни допуснаха да го посетим в болницата. Дори когато беше вкъщи избягвахме всякакъв вид контакт, за да не го заразим нещо, защото в този момент, когато при такава тежка операция се направи, самия опериран трябва да избягва да се среща с всякакъв вид хора, за да не се разболее, защото и най-малкото разболяване може да му доведе някакви други травми. Примерно при едно кашляне може да се разкъса някой шев. През малкото време, през което комуникирахме с него говорехме само по телефон. В моментите, когато той се чувстваше малко по-жизнен и имаше някаква сила да си използва устройството, защото през повечето време лежеше и спеше. Рядко комуникирахме по телефона, защото през повечето време той беше изморен и не успяваше да си използва самото устройство. Снимки не ми е изпращал, но сме си писали. Той отиде в Пловдив, мисля че юли месец. В момента живее на квартира заедно с мен и още едно момче. Квартирата ес три отделни спални и всеки си има отделна спалня и си плаща отделно наем. Въпреки, че през повечето време е седнал на стол, самата операция му проявява затруднение, защото когато стои продължително време на този стол той започва да изпитва дискомфорт и болки в корема. Той работи 8 часа на ден, но често трябва да си прави почивки, трябва да поляга за 15-20 мин, за да 6 може да си почине и да мине болката в коремната област. Пет дни в седмицата работи по осем часа. Почти не излиза и в Пловдив. През повечето време си стои вкъщи. Много рядко, ако успеем да го изведем на някакво на заведение, но това става с много умолявания и както казах почти насилствено да го изведем от вкъщи. Поддържа се чистоплътен. Когато има някак в дискомфорт винаги му помагаме, когато има нещо по-тежко също му помагаме, защото на него му е забранено да вдига тежко и да извършва всякакъв вид физическа дейност. Той излиза до магазина, когато аз или другия съквартирант отиваме до магазина, за да ни придружи и за компания.

Разпечатката съдържа 53 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71c26016-999e-4934-ac80-3fdff56829b8