Определение № 62 от 31.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 6/2024
- Вид
- Определение № 62
- Подписан
- 31.01.2024
- В сила
- 31.01.2024
- Състав
- Пламен Борисов, Ангелина Богданова, Милена Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл. 201 - чл. 206 · Наказателен кодекс
- чл. 201 - чл. 206 · Наказателен кодекс
- чл. 201 - чл. 206 · Наказателен кодекс
- чл. 201 - чл. 206 · Наказателен кодекс
- чл. 201 - чл. 206 · Наказателен кодекс
- чл. 206 · Наказателен кодекс
- чл. 206, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 323, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62 гр. Велико Търново, 30.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Борисов
Членове:
Милена Карагьозова
Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно наказателно дело № 20244100600006 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 НПК.
Образувано е по постъпила жалба от М. А. И. срещу Определение № 886/14.12.2023 г., постановено по ЧНД № 1687/2023 г. по описа на ВТРС, с което е потвърдено постановление от 20.10.2023 г. на ВТРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ-26/2021 г. по описа на ОД МВР гр. Велико Търново, водено за престъпление по чл. 206, ал.
1 НК.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на определението на ВТРС като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново, с което да се разпореди продължаване на действията по досъдебното производство.
Релевирани са доводи, че не са разгледани и анализирани всеобхватно събраните по делото доказателства, както и че не били обсъдени подробно наведените от жалбоподателя доводи. Посочва, че в постановлението не е коментирана липсата на договор за заем между кооперацията и А Д, както и че последният не може да договаря сам със себе си и без решение на органите на кооперацията да му се възстановяват сумите. Твърди още, че не е обсъдено за какво са изразходвани сумите и че счетоводните документи трябва да се отразяват за съответния период, в който са издадени.
Окръжният съд, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши преценка по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че същата е депозирана в законоустановения седемдневен срок от получаване на определението на ВТРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивната проверка субект, поради което е и процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователна.
1
Въззивният съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното.
Досъдебно производство № ЗМ – 26/2021 г. по описа на ОД МВР гр.
Велико Търново, пр. пр. № 1707/2020 г. по описа на ВТРП е било образувано и водено за това, че в периода 13.06.2018 г. – 15.08.2018 г. в с. М, общ. Велико Търново, противозаконно били присвоени владените чужди движими вещи – пари на стойност 13 140,15 лв., получени по РКО № 65/13.06.2018 г. и № 66/15.06.2018 г., собственост на ППЗК „Дя, с. М – престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. По делото няма привлечено Л. в качеството на обвиняем.
След проведеното разследване, с постановление от 20.10.2023 г. на наблюдаващия прокурор, наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, като е прието, че в случая липсва престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
След обжалване пред РС – Велико Търново от страна М. А. И., в качеството на ликвидатор на ППЗК „Д“ с. Миндя, постановлението е потвърдено от съда като законосъобразно.
За да постанови определението си, районният съд е приел, че на досъдебното производство са проведени всички необходими процесуалноследствени действия, при които е изяснена обективната истина и не се налага събирането на нови доказателства и извършване на други следствени действия. Първоинстанционният съд е възприел установената в хода на досъдебното производство и описана в обжалваното постановление фактическа обстановка. Съответно, от установените данни по делото, също както е сторил прокурорът, е приел, че няма извършено деяние, което да осъществява състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК, както и каквото и да е друго престъпление срещу собствеността, а така също и за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, като за установените от А.Д деяния е наЛ. гражданскоправен спор, отнесен за решаване пред съда.
С оглед на описаното, решаващият съд е направил извода, че правилно и законосъобразно прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като с деянията, извършени от Атанас Димитров, не е осъществен състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК.
На първо място, така приетата за установена в акта на първоинстанционния съд фактическа обстановка, кореспондира със събраните до настоящия момент доказателства. В постановения съдебен акт, предмет на настоящото производство, първоинстанционният съд в пълнота е посочил всички правно значими факти, поради което настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да възпроизвежда отново същите фактически положения. Първоинстанционният съд подробно е анализирал събраната доказателствена съвкупност, като основен предмет на извършената от него дейност по проверка на законосъобразността на постановлението за прекратяване.
При така приетата за установена фактическа обстановка районният съд 2 правилно и обосновано е приел, че от събраните до момента доказателства не може да се обоснове категоричен извод за авторството на деянието на конкретно Л.. Констатацията на съда, че до момента на издаване на атакуваното постановление са извършени всички необходими и процесуално допустими следствени действия, по реда и посредством способите, предвидени в НПК, за установяване има ли извършено престъпление по чл.
206 НК и кой е неговият автор, се споделят и от настоящата инстанция.
Съвкупната преценка на събраните гласни и писмени доказателства не може да обоснове категоричен извод за авторството на извършено деяние в Л.то на А Д, осъществяващо престъпния състав на чл. 206 от НК, поради което и същият не е привлечен в качеството на обвиняем на досъдебното производство. Тези изводи на първоинстанционния съд са в унисон със съдебната практика, според която, само наличието на констатация за липса на имущество не е достатъчна, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено Л., за престъпление по чл. 201 – чл. 206 от НК. Върховният касационен съд в редица свои решения последователно е приел, че само констатацията за липса на имущество не е достатъчно доказателство за извършено присвояване, респективно – обсебване, от определено Л., тъй като липсата може да се дължи на различни причини. За да се приеме, че има извършено престъпление по посочените текстове от НК трябва наред с констатираната липса, по несъмнен начин да се докаже, че определено Л. се е разпоредило с дадено имущество в свой личен интерес, или в интерес на други лица /физически или юридически/, които нямат право да получат такова имущество. Не бъдат ли доказани такива действия на определено Л., неговата наказателна отговорност не може да бъде ангажирана за осъществяване на някой от посочените престъпни състави, тъй като това би почивало на предположение.
В конкретния случай, съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза общо от А Д, съгласно счетоводните регистри на кооперацията, с лични средства са платени суми в полза на ППЗК „Д“ в общ размер на 13 114,15 лв. Посредством издадените два броя РКО - № 65 на стойност 9 000 лв. и № 66 на стойност 4 414,27 лв. се установява, че процесната сума му е била възстановена, като този факт се подкрепя и от останалия доказателствен материал по делото, от което следва, че кооперацията е имала основания да направи този разход, респ. А Д - да получи съответната сума.
На следващо място, що се касае до това дали в касата на кооперацията има липса е образувано дело, по което Великотърновският окръжен съд е постановил Решение № Р-526/14.12.2020 г. по търг. дело № 289/2018 г., като същото е обжалвано и потвърдено с Решение № 218/16.08.2021 г. по в.т.д. № 45/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В тази връзка гражданският съд се е произнесъл с влязло в сила решение, имащо задължителен характер за настоящия съдебен състав, че не се установява по делото извършените действия и бездействия да са довели до настъпване на вреда на кооперацията в претендирания размер, изразяваща се в липса на парични средства в касата, формирана за процесния период. На следващо място, неточното и невярно отразяване на стопанските операции, 3 некоректното водене на касовата книга, неназначаването на касиер сами по себе си не обуславят извод за причинена реална вреда на кооперацията.
Поради изложеното, въпросът, свързан с липсата на парични средства в касата на кооперацията е решен. От друга страна, с оглед посочените по-горе признаци на престъплението, предмет на воденото разследване, то поведението на св. А Дпо никакъв начин не субсумира елементите на извършено престъпно деяние – „обсебване“, като същото с оглед наличието на отношения, имащи гражданскоправен характер, с премет именно процесната сума, според ВТОС не е в състояние да ангажират и отговорност за извършени самоуправни действия от страна на същия.
Въз основа на гореизложеното и при нормативно очертаните предели на правомощия на въззивния съд в процедурата по чл. 243, ал. 7 НПК, настоящият състав намира, че определението на ВТРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 886/14.12.2023 г., постановено по ЧНД № 1687/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4