Решение № 680 от 20.06.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. Варна, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова

Членове:

Светла В. Пенева мл.с. Х. Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100500504 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 7889/28.01.2025г., подадена от В.

М. М. ЕГН ********** срещу решение № 4552/16.12.2024г., постановено по гр.д. № 16344/2024г. на ВРС, 7 състав, с което е признато за установено, че В.

М. М. ЕГН ********** дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата в размер на 1 145.99лв., представляваща такса достъп, изчислена на база предоставена мощност за абонатен номер 32Z4100016710043, с адрес на потребление гр. Д.ч., 152, съставляваща сбор от следните задължения: по Фактура № 0336368305 от дата 15.05.2023г., с падеж 23.05.2023г., представляваща мрежови услуги на стойност 259.57лв. за периода от 01.04.2023г. до 30.04.2023г., лихва за забава по посочената фактура в размер на 9.75лв. за периода от 24.05.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура № ********** от дата 14.06.2023г., с падеж 23.06.2023г., представляваща мрежови услуги на стойност 268.22лв. за 1 периода от 01.05.2023г. до 31.05.2023г., лихва за забава по посочената фактура в размер на 7.44лв. за периода от 24.06.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура № 0338690694 от дата 13.07.2023г., с падеж 21.07.2023г., представляваща мрежови услуги на стойност 259.57лв. за периода от 01.06.2023г. до 30.06.2023г., лихва за забава по посочената фактура в размер на 4.64лв. за периода от 22.07.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура № 0339853866 от дата 14.08.2023г., с падеж 24.08.2023г., представляваща мрежови услуги на стойност 358.63лв. за периода от 01.07.2023г. до 31.07.2023г., лихва за забава по посочената фактура в размер на 1.96лв. за периода от 25.08.2023г. до 08.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда - 15.09.2023г., до окончателното погасяване на задължението, за които е издадена Заповед № 5620/21.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 11800/2023г. по описа на ВРС, 7 състав, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Въззивникът счита още, че решението е постановено, без да бъдат преценени всички факти и събрани по делото доказателства. Излага, че не са ангажирани доказателства за наличие на основание на вземането и неговия размер, в случая, че ищцовото дружество е резервирало и предоставило процесната мощност от 312 kW. Въззивникът оспорва да е резервирал мощности с посочените величини към електроразпределителното дружество. Оспорва, че е в облигационна връзка с „Енерго-Про Продажби“ АД, по силата на която е потребител на доставяна от същото дружество ел. енергия в качеството му на доставчик от последна инстанция. Счита, че по делото умишлено не е представен поискания от него документ – искане от 05.11.2020г. за намаляване на предоставена мощност от 312 kW на 10 kW за един период и 30 kW за останалия период. Твърди още, че в процесния имот не е доставяна електроенергия нито за процесния период, нито преди него. Излага, че електроразпределителното дружество е прекъснало електрозахранването в обекта без предупреждение и е демонтирало процесния електромер без негово знание. В този смисъл счита, че не може да бъде претендирано заплащане за услуга, която реално не е извършена. На следващо място оспорва начисляването на такса достъп 2 средно/ниско напрежение, предвид че е собственик на електроразпределителната мрежа ниско напрежение. Твърди, че такава такса считано от м. септември 2024г. в обекта му не се начислява. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което, с което искът да бъде отхвърлен изцяло, както и да му бъдат присъдени направените разноски. Прави доказателствено искане за приемане на приложение А към фактура № 03550112367/12.09.202024г.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби“ АД, с който жалбата се оспорва като неоснователна, а решението се счита за правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи се, че действително е подадено искане за намаляване на предоставената мощност на 10 kW, а зам. юли и август – 30 kW, като с писмо е заявителят е уведомен, че следва да уточни стойността на предоставената мощност, но ново искане не е постъпило. Излагат се твърдения за конкретно разменена между страните кореспонденция. Сочи се, че ответникът е придобил имота след като вече е бил присъединен. Излага се съображения защо ответникът дължи да заплаща мрежови услуги. Твърди още, че между страните с влязло в сила решение № 3262/31.10.2022г. по гр.д.

№ 16485/2021г. на ВРС са разрешени всички наведени правни и фактически твърдения относно съществуването на спорното право. Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните 3 процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369 срещу В. М. М. ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 1 145.99 лева, представляваща сбор от за задължения за мрежова услуга - такса достъп, изчислена на база предоставена мощност за абонатен номер 32Z4100016710043, с адрес на потребление гр.

Д.ч., 152 и сумата от 23.79 лева, представляваща лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до 08.09.2023г., като сумите са формирани, както следва: по Фактура № 0336368305 от дата 15.05.2023г. с падеж 23.05.2023г., за мрежови услуги на стойност 259.57лв. за периода от 01.04.2023г. до 30.04.2023г., както и лихва за забава по посочената фактура в размер на 9.75лв. за периода от 24.05.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура № ********** от дата 14.06.2023г., с падеж 23.06.2023г. за мрежови услуги на стойност 268.22лв. за периода от 01.05.2023г. до 31.05.2023г., както и лихва за забава по посочената фактура в размер на 7.44лв. за периода от 24.06.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура № 0338690694 от дата 13.07.2023г., с падеж 21.07.2023г., за мрежови услуги на стойност 259.57лв. за периода от 01.06.2023г. до 30.06.2023г., както и лихва за забава по посочената фактура в размер на 4.64лв. за периода от 22.07.2023г. до 08.09.2023г.; по Фактура № 0339853866 от дата 14.08.2023г., с падеж 24.08.2023г., за мрежови услуги на стойност 358.63лв. за периода от 01.07.2023г. до 31.07.2023г., както и лихва за забава по посочената фактура в размер на 1.96лв. за периода от 25.08.2023г. до 08.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда 15.09.2023г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед № 5620/21.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 11800/2023г. по описа на ВРС, 7 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.11.2020г. от ответника е депозирано Заявление № 5579286 за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение 4

Север“ АД при Общи условия. В него било посочено, че предназначението на обекта е за „стопанска дейност“ - фуражен цех, като се заявява използването на „трифазно захранване“. Към заявлението бил представен и документ за собственост - Нотариален акт №59, том 2, per. №6817, дело 247 от 2020г. На 16.11.2020г. било изготвено становище от „Електроразпределение Север“ АД, от което било видно, че на В. М. М. е предоставен достъп до електроразпределителната мрежа за обект с клиентски № **********.

Ищецът счита, че задълженото към доставчика лице се явява собственика на вещта към момента на потреблението, с оглед на което и претендираните суми били дължими от собственика на имота. Поддържа, че съгласно ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия и/или предоставената мощност в местата за измерване, определени от ЗЕ, по утвърдени от КЕВР цени. Твърди, че за процесния период е начислявано единствено мрежова услуга “достъп” до електроразпределителната мрежа.

Излага твърдения, че ищецът е „небитов клиент“, поради което цената за достъп е определена на ден съобразно предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата и се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването, независимо от количеството потребена ел. енергия. Сочи, че считано от 01.10.2020 г. от кръга на клиентите на крайния снабдител са отпаднали всички небитови клиенти, с оглед на което договорът за доставка на ел.енергия при общи условия с последния бил прекратен ex lege. Поддържа, че доставката на ел. енергия към небитовите клиенти, които в срок до 30.09.2020 г. не са сключили договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, се извършвала от досегашния доставчик в качеството му на титуляр на лицензия за търговия с ел. енергия, който следвало да сключи с клиентите типов договор със срок от 01.10.2020г. до 30.06.2021 г. С оглед на горното, излага, че считано от 01.10.2020 г., процесният обект служебно е преминал от „Енерго-Про Продажби“ АД, в качеството му на краен снабдител, към „Енерго-Про Продажби“ АД, в качеството му на търговец на свободен пазар. Поддържа, че за процесния обект ответникът нямал сключен нито договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени цени, нито типов договор. Твърди се, че към настоящия момент вземанията на ищеца са станали изискуеми, поради което ответникът е изпаднал в забава и му се дължи и обезщетение за това в размер на законната 5 лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва активната легитимация на ищеца, като твърди, че не е в облигационни отношения с него, тъй като не му доставя ел. енергия. Твърди, че през процесния период няма никакво потребление в имота, както и че абонатът е „разединен“ от мрежата на електроразпределителното дружество от 22.02.2022 г., поради което възможността му да използва е ел. енергия е изцяло изключена, така както и правото на ответника да събира цена за непотребена ел. енергия, респективно и претендираните такси. Твърди, че разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ, на която се позовава ищцовата страна отрича основателността на претенцията му, тъй като в обекта няма потребление и не се представят доказателства за предоставена мощност, определена съобразно правилата на Наредба № 6 /24.02.2014 г. на ДКЕВР. С оглед непредставянето на доказателства за фактурирани количества активна ел.енергия през процесния период, нито за предоставена мощност в местата за измерване оспорва, освен основанието, също така и размера на претендираната цена за мрежови услуги. Счита, че стойностите са определени неправилно и произволно от ищеца, без прилагане на задължителните за това нормативни правила и без каквито и да било обвързващи писмени доказателства. Твърди, че всички консуматори в обекта са предвидени общо за мощност от около 30 кВч и е невъзможно да бъде ползвана по-голяма мощност в обекта поради наличието на токови прекъсвачи. На следващо място сочи, че в находящия се в имота на ответника трафопост е монтиран закупен от него силов маслен трансформатор 100kVА 20/0,4 кВ със заводски № 128741/1989 г., за нуждите на процесния обект още през 2015 г. и е с предвидена мощност, която е достатъчна/необходима за работата на електрическите консуматори в него. В таблото е имало предпазители 63 А, което ограничава мощността до максимум 50 kW, а в действителност е била под 30 кW. Ответникът твърди още, че всички присъединителни съоръжения са били собственост на ПК „Сотир Костов“, а след това - на ответника, включително и външното кабелно захранване и РОС/разединител открит монтаж секционен/. Последният се намирал в съоръжение на ищеца на повече от 500 метра разстояние от обекта и бил част от прехвърлените съоръжения на ответника.