Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 351 от 02.01.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 513/2024
Вид
Решение № 351
Подписан
02.01.2025
В сила
02.01.2025
Състав
Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Смолян, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20245400500513 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435,ал.1т.3 ГПК.

Постъпила е жалба с вх.№344/05.12.2024г от Е. М. К. К. на сина си А. С.

А. и А. С. А. и двамата чрез адв.Г. против разпореждане от 20.11.2024г по изп.д. №51/ 2013г по описа на СИС при районен съд гр.Златоград ,с което е прекратено производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 2 ГПК и чл. 150 СК.Намира ,че това разпореждане е незаконосъобразно и необосновано и моли окръжен съд –Смолян да го отмени .Твърди ,че доверителя му А. С. А. учи редовно в средно училище „Антим І“ в гр.Златоград след като на 29. 10. 2024 г. н вършил 18 годишна възраст, и е редовен ученик в ХІІ клас, за учебната 2024/ 2025 година. Намира ,че навършването на 18 годишна възраст не е прекратително обстоятелство досежно присъдената му издръжка. Видно от изпълнителния лист присъдената му издръжка от 290. 00 лв. месечно, не включва в себе си срок до навършване на неговото пълнолетие.Твърди че предвидения срок на обучение в средното училище е дванадесет класа, и този срок още не е изтекъл.Твърди ,че тъй като длъжникът му дължи издръжка и след 29. 10. 2024 г . , това, че е изплатил задължението си до тази дата, счита ,че не означава, че е изплатил изцяло задължението си, защото то продължава да съществува до навършване на 20 годишната възраст за предвидения срок на обучение/12 класа/.Поради това намира ,че не е налице условието на чл.433,ал.2 ГПК.Намира ,че държавният съдебен изпълнител е следвало да събере доказателства дали учи редовно, в т .ч . и най-вече от длъжника, като му укаже да представи доказателства, че не е редовен ученик, респ. на него да укаже да представи,че е редовен ученик което не е направено от държавния съдебен изпълнител. По 1 този начин счита ,че последния е нарушил разпоредбата на чл.7 ГПК.

Постъпил е в законния срок писмен отговор с вх.№348/11.12.2024г от С. С. А. от гр. Златоград, чрез адв. Н. Г. Д.,който намира ,че обжалваното разпореждане е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.Моли съда да остави без уважение жалбата ,като неоснователна .Претендира разноски.Не споделя изложените в жалбата твърдения за наличие на основания за отмяна на процесното разпореждане като неправилно, тъй като счита ,че същите не кореспондират с материалния и процесуалния закон.

Твърди ,че Семейният кодекс урежда два вида издръжка, дължима на децата от родителите ми. На първо място това е издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родителите им, регламентирана в разпоредбата на чл. 143 СК, която издръжка е безусловна и дължима до навършване на пълнолетие.

Втория вид е издръжката на пълнолетни учащи се деца от родители, регламентирана в разпоредбата на чл. 144 СК, която не се дължи безусловно.

Твърди ,че задължението за заплащане на издръжка по чл. 143 СК се погасява с навършването на пълнолетие - 18-годишна възраст на детето. Посочената разпоредба предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. По отношение на ненавършило пълнолетие дете правото да получи издръжка е безусловно. Твърди ,че издръжката по чл.142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на детето, и възможностите на родителя,Родителите са длъжни да издържат децата си до навършване на пълнолетие. Счита ,че тази особеност на задължението на родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за общественополезна дейност, независимо от това, че след навършване на 16-годишна възраст поначало те могат да работят - Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, докладчик Хр. Г., което е прието при действието на отменения Семеен кодекс от 1968 г., но счита ,че е приложимо и сега, тъй като третираната в него материя е сходно уредена и в сега действащия Семеен кодекс от 1985 г.

Счита ,че по отношение на издръжката по чл. 144 СК, следва да се уточни, че пълнолетни лица, продължаващи образованието си, продължават да имат право на издръжка при наличието на определени предпоставки, регламентирани в чл. 144 от СК, а именно - първо, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на 20 години при обучение в средно училище и на 25 години при обучение във виеше учебно заведение; второ, не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и трето, родителите могат да я дават без особени затруднения. Намира ,че тези предпоставки трябва да са налице кумулативно. Счита ,че съгласно практиката на ВКС „пълна безусловност на задължението в случая не е налице за разлика от издръжката на ненавършили пълнолетие деца“. Счита , че присъдената издръжка на ненавършилото пълнолетие лице се погасява автоматично с навършването на пълнолетие и вече не се дължи. Затова, в случай, че са налице предпоставките по чл. 144 СК, посочени по-горе, е необходимо да се поиска заплащането на издръжка на това основание - доброволно или пред съд.Поради това моли съда да остави 2 без уважение депозираната жалба, като неоснователна. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК в размер на 400 лева.

В законният срок са постъпили мотиви от Ил. В. К. -държавен съдебен изпълнител при районен съд-гр. Златоград относно Жалба с Вх. № 344/05 .12.2024 г. Намира ,че жалбата е процесуално допустима ,но по същество е неоснователна като развива подробни съображения.

В Съдебно изпълнителна служба при районен съд Златоград, е образувано изп. дело № 51/2013 г. с взискател Е. М. К. от гр. Златоград, като майка и законен представител на детето А. С. А., за ежемесечни издръжки съгласно изпълнителен по гр. дело № 71/2013 г. на Районен съд Златоград, по 100.00 лв. ежемесечно считано от 01.04.2013 г., ( стр. № 2), съгласно изпълнителен лист по гр. дело № 140/2012023 г. на Районен съд Златоград, издръжката е увеличена на 290.00 лв. ежемесечно, считано от м. октомври 2023 г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на дължимата издръжка (стр.97).

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 24.06.2013 г. и на 20.11.2023 г. за увеличения размер на издръжката.

С Молба с Вх. № 329/13.11.2024 г. ( стр. 100) , подадена от длъжника С. С. А., е поискано прекратяване на изпълнителното производство и отпадане на задължението за плащане на месечната издръжка. Към молбата е приложен и дубликат от удостоверение за раждане. От същото се установява, че детето е родено на 29.10.2006 г. и е навършил пълнолетие- 18 г. на 29.10.2024 г.

Държавният съдебен изпълнител след като е установил , че длъжника е изплатил доброволно задължението си за издръжката и разноски по изпълнението , с разпореждане от 20.11.2024 г. е приключил изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 143, ал.2 и чл. 150 СК.Видно от изпълнителния лист пот гр. дело № 140/2023 г. на Районен съд Златоград , се установява, че издръжката е по чл. 143, ал.2 от СК, т.е. за ненавършило пълнолетие дете.като присъдената издръжка е „ до настъпване на законна причина за изменяване или прекратяване на дължимата издръжка .

Счита ,че навършилото пълнолетие дете , може да предяви иск по чл.

144 СК пред съответния районен съд, след което да представи изпълнителен лист за търсене на присъдената издръжка по принудителен ред.Моли в този смисъл да бъде потвърдено обжалваното разпореждане като законосъобразно и обосновано постановено.

Смолянският окръжен съд намира ,че жалбата е п роцесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител,в законният срок , с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Смолянският окръжен съд констатира ,че в съдебно- изпълнителна 3 служба при районен съд Златоград, е било образувано изп. дело № 51/2013 г. с взискател Е. М. К. от гр. Златоград, като майка и законен представител на детето А. С. А., за ежемесечни издръжки съгласно изпълнителен по гр. дело № 71/2013 г. на Районен съд Златоград, по 100.00 лв. ежемесечно считано от 01.04.2013 г., съгласно изпълнителен лист по гр. дело № 140/2012023 г. на Районен съд Златоград, издръжката е увеличена на 290 лв. ежемесечно, считано от м. октомври 2023 г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на дължимата издръжка .

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника С. С.

А. на 24.06.2013 г. и на 20.11.2023 г. за увеличения размер на издръжката.

С Молба с Вх. № 329/13.11.2024 г. , подадена от длъжника С. С. А., е поискано прекратяване на изпълнителното производство и отпадане на задължението за плащане на месечната издръжка. Към молбата е приложен и дубликат от удостоверение за раждане. От същото се установява, че детето е родено на 29.10.2006 г. и е навършило пълнолетие- 18 г. на 29.10.2024 г.

Законосъобразно и обосновано държавният съдебен изпълнител е прекратил производството по изп.д. №51 /2013г по описа на СИС при районен съд –Златоград с обжалваното разпореждане от 20.11.2024г Правото на получаване на издръжка в хипотезата на чл. 143, ал. 2 от СК е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин.

Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от родител възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са принудителни мерки за престиране на дължимото, докато детето навърши пълнолетие или до настъпване на друго законно основание за прекратяване.

Правото на издръжка на ненавършили пълнолетие деца от родителите и м , се погасява при навършване на пълнолетие. Това е императивна правна норма .Когато детето вече е навършило пълнолетие „пълна безусловност на задължението в случая не е налице (за разлика от издръжката на ненавършили пълнолетие деца)“.Трябва да се подчертае, че присъдената издръжка на ненавършилото пълнолетие лице се погасява автоматично с навършването на пълнолетие и вече не се дължи. Затова, в случай, че са налице предпоставките по чл. 144 СК, посочени по-горе, е необходимо да се поиска от пълнолетното лице на това основание – доброволно или пред съд.В конкретния случай след като детето е навършило пълнолетие ,държавният съдебен изпълнител е бил длъжен да прекрати производството по изпълнителното дело .Всички възражения ,направени от пълномощника му в жалбата са неоснователни , тъй като не е в правомощията на държавния съдебен изпълнител да събира доказателства и да решава на пълнолетния каква издръжка се дължи. Пълнолетният А. А. следва да заведе иск за издръжка в производство пред районен съд по чл.144 СК.

От текста на нормата на чл. 144 СК може да се направи извод, че за да е 4 основателен иска, то кумулативно трябва да са налице следните четири предпоставки:първо, детето трябва да е навършило пълнолетие и да се обучава редовно в средно или висше учебно заведение. Това означава, че детето трябва да е навършило 18-годишна възраст и да е записано като учащо се в средно или висше учебно заведение единствено в редовна форма на обучение. По аргумент от противното от текста на чл. 144 СК, издръжка не се дължи, ако детето учи в задочна или дистанционна форма на обучение;

Второ, пълнолетното дете трябва да е до 20-годишна възраст, ако се обучава в средно учебно заведение, или до 25-годишна възраст за висше учебно заведение, в който срок то има правото да иска издръжка от своя родител. Тази предпоставка обвързва възможността за предявяване на иска по чл. 144 СК от ненавършване на определена възраст от детето. Ако то е навършило тази възраст, детето няма правото да предяви иска по чл. 144 СК;