Решение № 9748 от 01.10.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 9748

Варна, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

Членове:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20247050701440 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по касационна жалба на Р. В. В., подадена чрез адв. Д. Д., против Решение 4468 от 29.04.2024 г. по адм. д. № 85/2024 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена предявената от касатора искова молба против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с искане за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпени в периода 01.06.2022 г. – 17.10.2023 г. неимуществени вреди, вследствие на бездействие на ответника, и поради неосигурени нормални условия за престой на открито в ЗО „Разделна“ и несъвместимост на режима, който изтърпява с типа затворническо общежитие.

Касаторът настоява, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, немотивирано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В. оспорва извода на съда, че му е предоставена необходимата медицинска помощ, като счита, че съдът не е установил правилно фактите по делото и не е събрал необходимите писмени доказателства. Сочи, че по делото е останало неизяснено защо при посещение при лекар не са издавани никакви медицински документи – болнични листове и други. Счита, че при постановяване на решението си първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е съобразил свидетелските показания. Оспорва извода на съда за недоказаност на бездействието по отношение на достъпа до санитарен възел и питейна вода. Позовавайки се на Решение № 9074/14.06.2019 г. по адм. дело № 14785/2018 г. на ВАС, касаторът счита, че след като е установено по делото прекъсването на течаща вода в периода от 23:00 до 05:00 часа, то не му е осигурен достъп до течаща вода и съответно е налице нечовешко и унизително отношение, като се превишават целите на изтърпяване на наказанието. Твърди, че неправилно не са кредитирани свидетелските показания по отношение на квадратурата на спалните помещения и броя лица, настанени в едно спално помещение. Оспорва изчисленията на първоинстанционния съд за минимална жилищна площ, като сочи, че писмените доказателства, на които се е позовал съдът, са оспорени от него, тъй като не отговарят на действителното положение. Оспорва извода на съда, че на лишените от свобода е предоставена възможност да спортуват.

Искането е да се отмени обжалваното решение и да се осъди ответникът да заплати исканото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Д., който поддържа искането за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), в депозирани по делото чрез процесуален представител ст. юриск. С., писмен отговор и писмено становище излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на оспореното първоинстанционно решение. Искането е да се остави в сила обжалваното решение.

Участващият по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като настоява, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено е при спазване на процесуалните правила.

Касационната жалба е редовна и допустима – подадена е в установения в чл. 211 АПК срок и произхожда от лице, участвало в първоинстанционното производство.

Административният съд, като съобрази наведените касационни основания, мотивите на обжалвания съдебен акт и фактите, които са изведени от първоинстанционния съд от събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е установил, че ищецът В. е лишен от свобода и е постъпил в Затвора Варна, за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, наложено му по НОХД № 4515/2015 г. по описа на Районен съд – Варна за извършено престъпление по чл. 198, ал. 3 НК и наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година по НОХД № 4788/2017 г. по описа на Районен съд – Варна за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Започнал е да изтърпява наказанието от 08.12.2020 г. като през исковия период (01.06.2022 г. – 17.10.2023 г.), бил преведен да изтърпява наказанието си в Затворническо общежитие „Разделна“ към Затвора Варна.

Относно твърденията за липса на осигурени медицински прегледи и грижи за здравето на В., съдът е приел, че се установява предоставянето на ищеца през исковия период на медицинска помощ – като са регистрирани 4 посещения в лекарски кабинет, с което се опровергават твърденията на ищеца, респ. неоснователно е възражението му и в този аспект. Изводът на първоинстанционния съд се основава събраните доказателства – Книга за медицински прегледи на лишените от свобода и Медицинска справка и показанията на свидетеля И..

По отношение на твърдението в исковата молба, че спалните помещения са пренаселени, като не са спазвани стандартите за квадратура и брой хора, първоинстанционният съд е приел, че видно от справка рег. № 1950/26.03.2024 г. спалните помещения, в които е бил настанен Р. В., са с чиста жилищна площ 16,08 кв.м, като през процесния период са били настанявани до 4 лица едновременно. Съдът е направил извод, че е спазено изискването на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС за минимална жилищна площ, като е кредитирал справката, тъй като същата установява конкретни и точни размери на спалните помещения, в които В. е пребивавал, както и броят на настанените лица, което е приел, че кореспондира с показанията на свидетеля К.. Показанията на свидетеля И. в тази част съдът не е кредитирал, тъй като същите противоречат, както на представените писмени доказателства, така и на показанията на другия свидетел – К.. Съставът на Административен съд – Варна при постановяване на решението си е счел, че е спазено изискването и на чл. 20, ал. 2 и ал. 3 ППЗИНЗС, тъй като в спалното помещение има обособен санитарен възел и е осигурен пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване.

Относно твърдението за неосигуряване на течаща вода в ЗО „Разделна“, първоинстанционният съд е приел, че съгласно график за прекъсване на водоподаването, в ЗО „Разделна“ е въведен временен режим на водоподаване, което се дължи на външни фактори от обективен характер, а не на виновно поведение от затворническата администрация. С графика е разпоредено прекъсване на водоподаването във времевия интервал от 23:00 ч. до 05:00 ч., предвид намаляване на дебита на собствения водоизточник, захранващ ЗО „Разделна“. Същевременно е установено, че от администрацията на затвора са взети мерки за компенсиране липсата на течаща вода с осигуряване на вода посредством 4 бр. водоноски с питейна вода и 2 бр. цистерни с вода за битови нужди с обща вместимост 10 тона. Направен е извод, че спирането на водата не е било непрекъснато и ищецът не е поставян в ситуация продължителен период от време да изтърпява наказанието си при непрекъсната липса на течаща вода, каквото изискване е въведено в практиката на Европейския съд по правата на човека по прилагане на ЕКПЧ.

Твърденията за бездействие от администрацията на ЗО „Разделна“ да осигури на ищеца нормални условия за достъп до спортни съоръжения първоинстанционният съд е отхвърлил като недоказани. Приел е, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че на лишените от свобода е осигурена възможност за удовлетворяване на религиозните потребности, за посещение на параклис и осигуряване на достъп до библиотека. Съдът е приел, че на ищеца е предоставена възможност да спортува, което се потвърждава и от показанията на свидетеля И., който сочи, че В. е играел футбол. Освен това в мотивите на съдебния акт е посочено, че колко често да спортува зависи единствено от волята и преценката на самия лишен от свобода. Позовавайки се на представения акт за извършена проверка в Затворническо общежитие „Разделна“ към Затвора – Варна, съдът е приел, че обособената зона за престой на открито в ЗО „Разделна“ отговаря на всички условия за сигурност и е оборудвана със спортни съоръжения, като в момента на проверката е имало лишени от свобода, които тренират. С оглед на което не са кредитирани показанията на свидетеля К. в тази част. В мотивите на решението са изложени съображения, че не са налице данни за изразено желание от В. да посещава културни или религиозни мероприятия.

Относно твърденията за липса на действия по осигуряване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в ЗО „Разделна“, първоинстанционният съд, е приел, че през исковия период помещенията са третирани 11 пъти със средства за химична дезинсекция и атомизация, което се потвърждава от писмените и гласни доказателства, събрани по делото. Съдът е приел, че се доказва по категоричен начин реално извършени услуги по мониторинг, дезинсекция и дератизация от страна на ГД ИН с цел на лишените от свобода да бъдат осигурени добри условия в спалните и общите помещения. Наличието на инсекти в помещенията, въпреки извършените мероприятия, съдът е посочил, че може да се дължи на други фактори, които способстват за наличието им, като е посочил, че задължението за полагане на грижи и поддържане на спалните помещения е възложено на самите лишени от свобода. Направен е извод, че твърденията на В. са опровергани от доказателствата по делото, поради което заявената претенция е неоснователна.

За неоснователно е прието и възражението за липса на достъп до легло и спални принадлежности. Първоинстанционният съд е приел, че от представения опис на наличните дрехи, битови вещи и предмети при постъпването му в ЗО „Разделна“ на В. са предоставени шкаф, възглавница, вишка и дюшек, което е удостоверено от него чрез поставяне на подпис. В мотивите на съдебния акт е прието, че субективните очаквания на ищеца към състоянието на леглото и спалните принадлежности са несъответни на нормативните изисквания.

Крайният извод на първоинстанционния съд е, че не се доказва по делото нито едно от заявените от ищеца основания – неоснователно бездействие на администрацията на затвора, от които се твърди, че ищецът е търпял неимуществени вреди през исковия период.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята, ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.