Протокол № 1118 от 14.10.2022, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 667/2022
- Вид
- Протокол № 1118
- Подписан
- 14.10.2022
- В сила
- 14.10.2022
- Състав
- Минчо Стоянов Минев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 148 · Граждански процесуален кодекс
- чл.170 · Граждански процесуален кодекс
- чл.171 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139 · Закон за водите
- чл. 30 · Закон за водите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 290 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 1118 гр. Сливен, 06.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230100667 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован, се представлява по пълномощие от адв. Г. Д., надлежно упълномощена с пълномощно, представено по делото.
Ответникът, редовно призован, се представлява по пълномощие от юриск. В. Г.-Т., надлежно упълномощена с пълномощно, представено по делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. Г.-Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки да бъде даден ход на делото днес и О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
За изясняване на така наречените предварителни въпроси и фактическата по делото обстановка съда излага, че са предявени два осъдителни оценяеми иска, за парични вземания: единия с цена 5 601,46 лв., а другия- с цена 8 498,54 лв., представляващи обезщетения за претърпяни от ищцовото дружество вреди, настъпили в резултат на теч от хидромелиоративно съоръжение, собственост, по твърдение на ищеца, на ответника и наводняването по този начин на посеви на ищеца от слънчоглед.
Исковете са допустими, а родово и местно компетентен да ги разгледа е Сливенски районен съд.
На ответникът е връчен препис от исковата молба и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор. Оспорва исковете като недопустими и неоснователни.
1
Основната му теза е, че това съоръжение, от което по твърдение на ищеца е възникнал теча вода, не е негова собственост.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страните да вземат становище по исковете и в съдебно заседание; същевременно и ги ПРИКАНВА към сключване на спогодба.
АДВ. Д.: От името на доверителя ми заявявам, че поддържам така предявените искове.
ЮРИСК. Г.-Т.: Считаме, исковете са недопустими и изцяло неоснователни.
Оспорваме изцяло по основание и размер, предявения срещу дружеството иск.
Тъй като спогодба в днешното заседание не е възможно да се постигне, съда извърши следния
Д О К Л А Д
І. По т. 1 от ал. 1 на чл. 146 от ГПК:
Ищецът черпи претендираните по това дело права от обстоятелствата, че е претърпял вреди в резултат на действие/въздействие от вещ, собственост на ответника. В резултат на причинено от тази вещ- техническо съоръжение наводнение на посеви, са му причинени имуществени вреди. Тези искове са с цена 5 601,46 лв. обезщетение за имуществени вреди от наводнение, представляващи преки загуби- разходи за обработка, семена, торове и препарати за 47 дка слънчоглед и 8 498,54 лв., обезщетение за имуществени вредипропуснати ползи, невъзможност да реализира печалба от продажбата на продукция от слънчоглед за 47 дка., тъй като такава не е успял да събере.
Препис от исковата молба е връчен на ответника. От него е депозиран писмен отговор, че не дължи на ищеца търсените от него суми, защото не той му е причинил описаните в исковата молба щети/вреди.
ІІ. По т. 2 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК:
Предявените искове намират правно основание в чл. 45 от ЗЗД, който е общия текст, уреждащ института на деликта; чл. 50 от ЗЗД с който е предвидено, че за вредите, произлезли от каквито и да е вещи, отговарят солидарно собственика и лицето, под чийто надзор те се намират. Приложение трябва да намери и разрешението, дадено с разпоредбата на чл.86 от ЗЗД –че при неизпълнение на парично задължение длъжника дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
ІІІ. По т. 3 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК: Не е налице признание на факти или право.
2
ІV. По т. 4 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК:
Предвид становището на съда по т. 3 от доклада обявява, че не се констатират нуждаещи се от доказване обстоятелства.
V. По т. 5 от ал. 1 на чл. 146 от ГПК:
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за страните по следния начин:
Ищецът трябва да докаже твърдяните в исковата молба факти- че е възникнало наводнение в следствие теч от хидротехническо съоръжение, в резултат на което ниви, стопанисвани/обработвани от едноличния търговец, находящи се в м. „Драката“, с.Ж.в., с посеви от слънчоглед са били унищожени; размера претърпяните по този начин от него имуществени вреди- както като преки загуби, така и като пропуснати ползи. Трябва да докаже и че това хидротехническо съоръжение е собственост на ответника или поне, че се стопанисва от него, което ще означава, че трябва да е под негов надзор.
Съдът не разпределя в тежест на ответника доказването на конкретни факти. Това не означава, че той не може да вземе активно участие в процеса на доказването.
На основание чл. 146 ал. 2 от ГПК съда указва, че ищеца е ангажирал доказателства и е направил доказателствени искания за установяване на обстоятелства, за които носи доказателствена тежест- представил е документи; направил е искане за ангажиране на гласни доказателствени средства; направил е искане за назначаване на съдебноикономическа експертиза.
От ответната страна са направени доказателствени искания –представил е документи; направил е искане за ангажиране на гласни доказателствени средства и назначаване на съдебно-техническа експертиза.
На основание чл. 146 ал. 3 от ГПК съда ДАВА възможност на страните да вземат становище по доклада и дадените указания, след което ще събере доказателствата.
АДВ. Д.: Уважаеми г-н съдия, с оглед разпоредбата на 143 ал. 2 от ГПК искам в настоящото заседание да поясня исковата си молба и съответно да я допълня. Никъде в исковата си молба не съм посочила, че сме собственици на цитираните 6 броя поземлените имоти, напротив.
СЪДА: А това кой всъщност го твърди?
АДВ. Д.: Твърди се както в проекта на доклада, така и в отговора. Напротив, в първия абзац на исковата молба съм посочила правното основание на ползване на процесните масиви. От друга страна, никъде не съм сочила, че хидротехническото съоръжение е собственост на ответника, а само на стр. 2 и стр. 3 съм визирала, че ответника поддържа, стопанисва хидротехническото съоръжение.
Г-н съдия, в настоящото съдебно заседание представям акт за публично държавна 3 собственост № 6494 от 05.04.2021 г., от който е видно, че имот с идентификатор *** е отводнително поле и като граница на имота с идентификатор *** е граница на ползвания от нас масив, като в този акт за държавна собственост е посочена заповедта на Министерството на земеделието по отношение стопанисване, поддръжка и експлоатация и опазване от „Напоителни системи“. Представям го и с оглед разпоредбата на чл. 30 от Закона за водите, където е визирано, че придобиването на правото на собственост върху водни обекти, системи и съоръжения се извършва чрез правна сделка за земята, в която са разположени. Сега ще направя и становище по отношение на отговора на исковата молба.
Г-н съдия, никъде не съм твърдяла, че представените с исковата молба протоколи са официален документ. Неслучайно съм поискала от съда да допусне лицата, които са се подписали в тях до разпит, което съобразно разпоредбите на ГПК говори, че те са частен документ.
По отношение на анализа на Закона за опазване на селскостопанското имущество считам че процесуалния представител на ответника не е достигнал до разпоредбата на чл. 5 ал. 3, където самия закон допуска, че всякакви претенции може да се предявяват съобразно общия гражданско- правен ред.
Считам, че анализът на чл.139 от Закона на водите изобщо не е съотносим към настоящия правен спор.
От друга страна, ответника е представил общите условия, но ние никога не сме твърдяли, че сме водоползватели, за да може съответно процесуалния представител да вземе становище така. Общите условия не се отнасят за нас, тъй като не сме страни по водоползване, а пък и ако трябва да се цитират тези общи условия, макар и да не са съотносими, в чл. 20 т. 5 е записано, че доставчика отстранява за своя сметка щетите, възникнали от въпросните съоръжения.
По отношение становището на ответната страна за анализа на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилата за прилагането му считам, че също е неотносимо към нашия спор.
По отношение становището, че поливния водопровод 14-ТР-16 не е в актива на „Напоителни системи“ клон Сливен заявявам, че това никога не сме го твърдяли. Тяхното становище е, че това е част от вътрешна канална мрежа на с.Тополчане.
Тъй като с представения днес от мен документ аз доказах, че собствеността върху земята е изключителна публична собственост и с този акт е разпоредено ползването на съоръженията, където се намират върху тази земя.
По отношение на доказателствените искания, приложени към отговора, по отношение на писмените, нямам възражение, но по отношение на експертизата, която да установи дали въпросното съоръжение е в техните активи възразявам, тъй като ние нямаме такова твърдение.
След прочитането на окончателния доклад на съда, ако съда счете, че не съм доказала 4 собствеността върху съоръжението, ще поискам съответната хидро-техническа експертиза, която да бъде от специалист хидроинженер, който да установи на база приложените документи по отношение на поземления имот и актове за държавна собственост и с оглед на становището на ответника, защото да не забравяме, че това е държавно и с оглед на това ще натоваря още повече страните с допълнителни разходи.
Моля да уважите моите искания и съответно в зависимост от становището на проц.представител на ответника-дали ще промени становището си в отговора след запознаването му с акта за държавна собственост, който представих днес, ако ответника продължава да твърди, то моля да бъде назначена допълнителна експертиза от инженер със специалност хидро-инженерство, но ние никъде не твърдим, че това съоръжение е собственост на клон Сливен. На страница 3-та от исковата молба изрично съм го описала, че те стопанисват, ремонтират и поддържат, а не, че е тяхна собственост. Водим исканите от нас свидетели.
Преди съда да даде възможност на ответника да вземе становище по исковете, а и евентуално и по съображенията на процесуалния представител на ищеца, изложени днес, съда ще направи съвсем кратък коментар, наложен от многократното споменаване от този процесуален представител, че ищеца никъде и никога не е твърдял, че ответника е собственик на хидро-мелиоративното съоръжение, от което е възникнал теча на водата, наводнила стопанисваните, обработваните от ищеца земеделски земи. Впрочем бе наведено и възражение, вероятно и във връзка с доклада на съда, от процесуалния представител на ищеца, че не е твърдяно от него, че ищеца е собственик на процесните земеделски земи.
Съдията- докладчик отбелязва, че това е вярно, но също толкова е вярно, че и самия съд не е твърдял/ не е заявявал, че ищеца твърди, че е собственик на земите. Съдът посочи, че изявлението на ищеца е, че стопанисва и обработва тези земи.
От друга страна, поне на страница втора от исковата молба на два пъти е направено писмено изявление, което съда не може да възприеме по друг начин, освен като твърдение, че хидро-техническото съоръжение е собственост на ответника. Страница втора започва с текста, че на 20.07.2021 г. сутринта ищеца установява, че нивите, находящи се в местността „Драката“ са частично наводнени от преминаващото хидротехническо съоръжение на ответника. Същото е твърдението и за случая от 17.08.2021 г., че нивите са частично наводнени от преминаващото хидротехническо съоръжение на ответника . Начинът, контекста, в който са използвани думите, съставляващи част от тези изречения според съда навеждат единствено на извод, че твърдението на ищеца е, че тази вещ е собственост на ответника.
ЮРИСК. Г.-Т.: Уважаеми г-н председател, поддържаме отговора си на исковата молба, на основанията, посочени в нея. Относно коментара на ищеца, направен в днешното съдебно заседание, не оспорвам собствеността на имота. Придържам се към Вашето пояснение, че на стр. 2 в текста на исковата молба на няколко пъти е споменато, че 5
„Напоителни системи“ е собственик на съоръжението и също така на стр.3 е записано, че „Напоителните системи“ не са положили грижата на добър стопанин на това съоръжение, което ме навежда на мисълта, че твърдението на ищеца е, че това е наше съоръжение.