Решение № 23162 от 17.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23162 гр. С, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К И Д при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110146075 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно производство”).

Образувано е по искова молба на И. И. Н., ЕГН **********, с адрес в град С, ж.к. “Н 1”, бл. 1...., представляван от адв. В. Н., САК, срещу ответника “Е М” ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление в град С, ж.к. М № 4, ул.

“Б П - С” № 1, бл. ..., действащо чрез управителите Р М - Т и Т В, съдържаща отрицателна установителна претенция, че ищецът не дължи в полза на ответника суми, обективирани в изпълнителен лист от 09.10.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 41828 от 2013 г. по описа на СРС, а именно - 4 093.74 лева и 60 лева главница, дължими по договор за кредит от 17.05.2012 г., ведно със законна лихва от 04.10.2013 г. до окончателното погасяване на сумата; лихва в размер на 291.27 лева, дължима за периода от 12.04.2013 г. до 03.10.2013 г., 115.10 лева лихва от 22.06.2013 г. до 03.10.2013 г., 368.00 разноски по делото, поради погасяване на сумите по давност.

В исковата молба са наведени следните твърдения - било образувано изпълнително дело № 3884 от 2013 г. по описа на ЧСИ С Х на основание издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 41828 от 2013 г. по описа на СРС.

Първоначалният кредитор на вземането го прехвърлил чрез договор за цесия на ответното дружество, поради което последното се явявало легитимирано да 1 отговоря по предявения иск. Твърди, че последно предприетото изпълнително действие, което прекъснало давностния срок, било извършено през декември 2015 г. Давностният срок изтекъл на 11.02.2021 г. На 19.08.2025 г. ищецът отправил писмена молба до ответника процесните задължения да бъдат отписани като погасени по давност, но последният отказал. Претендира разноски и представя писмени доказателства.

В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от ответника. Според ответната страна липсвал правен интерес от предявяване на исковата претенция за акцесорните вземания, защото установяването, че главницата е погасена по давност, би означавало, че този този извод е относим и към претенциите за лихви. Твърди се, че искът е недопустим и в частта относно разноските в размер на 368 лева, тъй като същите представлявали последица от уважаване на заповедта за изпълнение, а не самостоятелно предявена искова претенция. Възразява се, че ищецът не доказва ,че заповедта за изпълнение, въз основа на която бил издаден изпълнителният лист, е влязла в сила. Претендира разноски, отправя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Отправя доказателствено искане за изискване на изп. дело № 3884 от 2013 г. по описа на ЧСИ С Х.

На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд достига до следните фактически и правни положения:

На 16.12.2013 г. по молба на Банка ДСК ЕАД е образувано изпълнително дело № 3884 от 2013 г. по описа на ЧСИ С Х срещу ищеца И. И. Н., с приложен изпълнителен лист от 09.10.2013 г., издаден по гр. д. № 41828 от 2013 г. на СРС. През януари 2014 г. били наложени запори по различни банкови сметки на длъжника, като на 29.01.2014 г., респ. 07.12.2015 г. бил наложен и запор на трудовото му възнаграждение от работодател. На 24.02.2020 г. посоченото изпълнително производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 16.06.2021 г. ответникът поискал да бъде конституиран като взискател, с оглед сключен договор за цесия по повод процесните задължения на И. Н., което обаче му било отказано, с оглед прекратяване на производството.

При тези факти първоинстанционният съд счита, че исковата претенция е допустима, а по същество и основателна, с оглед наличието на издаден срещу ищеца изпълнителен лист, който е в притежание на ответника, както и 2 безспорното обстоятелство, че след последно извършеното изпълнително действие (запор на трудово възнаграждение през декември 2015 г.) до настоящия момент е изтекъл срок, който далеч надхвърля този, установен в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, погасяващ принудителното изпълнение на задълженията на ищеца. Затова и отрицателният установителен иск следва да бъде уважен, като в полза на И. Н. се дължат разноски, като размерът на заплатеното от негова страна адвокатско възнаграждение е съответен на фактическата и правна сложност на делото, респ. на цената на иска, поради което приложение на хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК не се налага, в какъвто смисъл е искането на ответника.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание чл. 235, ал. 1 ГПК

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК в отношенията между страните в производството - И. И. Н., ЕГН **********, с адрес в град С, ж.к. “Н 1”, бл. 1.... и “Е М” ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление в град С, ж.к. М № 4, ул. “Б П - С” № 1, бл. ..., че ищецът И. Н. не дължи в полза на “Е М” ЕООД, ЕИК: ... суми, обективирани в изпълнителен лист от 09.10.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 41828 от 2013 г. по описа на СРС, а именно - 4 093.74 лева и 60 лева главница, дължими по договор за кредит от 17.05.2012 г., ведно със законна лихва от 04.10.2013 г. до окончателното погасяване на сумата; лихва в размер на 291.27 лева, дължима за периода от 12.04.2013 г. до 03.10.2013 г., 115.10 лева лихва от 22.06.2013 г. до 03.10.2013 г., 368.00 разноски по делото, поради погасяване на сумите по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “Е М” ЕООД, ЕИК: ... да ЗАПЛАТИ на И. И. Н., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в общ размер на 817.12 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради което не носи саморъчен такъв.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3

4