Решение № 189 от 06.11.2025, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Нова Загора, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20252220100419 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България

Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.*********, с адрес за връчване на книжа – [email protected], чрез юрисконсулт Н.П.-Щ. против В. М. В. ЕГН **********, с адрес гр.********* с цена на иска 118,64 лева и правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.

Предявеният иск е допустим.

В нея ищецът твърди, че предприел действия за събиране на дължимата сума, посочена по-горе, подавайки заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист. НЗРС образувал ч.гр.д.№ 22/2025г. по своя опис, в което производство била издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника В. М. В. и същата му била изпратена. Ответникът не била открит на постоянния и настоящия си адрес в гр.Нова Загора, който съвпадал с посочения по-горе. Съгласно чл.47, ал.1 и ал.3 били направени служебни справки относно неговата регистрация и месторабота и било залепено обявление на адреса, че книжата за получаване са оставени в канцеларията на съда и могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепването. С разпореждане били дадени указания на взискателя, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си по издадената заповед за изпълнение № 15/09.01.2025г., в противен случай ще бъде обезсилена изцяло или частично заповедта.

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител съгласно чл.98а от ЗЕ, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Съгласно чл.35, ал.1 от ОУ, публикувани и на сайта на дружеството, същите влизали в сила в тридесетдневен срок след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/ 10.05.2008г., и влезли в сила на 27.06.2008 година.

По силата на чл.7, т.1 от общите условия на „Евн България Електроснабдяване“ ЕАД се задължавало да снабдяват с ел.енергия обект на ответника с ИТН 2220090, находящ се в гр.*********. За него бил открит клиентски номер 1010338467 в качеството му на собственик на гореописания имот, видно от представения нот.акт за покупко-продажба от 15.05.2015г. с № 155, том 5, дв.вх.рег.№ 1553 на Служба по вписвания Нова Загора.

Ответникът от своя страна се задължил съгл. чл.11, ал.1 от общите условия, да заплаща 1 всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините , определени в ОУ – чл.18, ал.1 и ал.2.

В изпълнение на своите задължения дружеството доставило през периода 09.07.2023г.

– 08.09.2023г. до обекта на ответника електрическа енергия на обща стойност 100,48 лева, която до този момент не била заплатена. Съгласно чл.27, ал.1 от ОУ при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поради забава в плащането на главницата ответникът му дължал обезщетение за забава в общ размер от 18,16 лв. за периода 29.08.2023г.-06.01.2025г.. Срокът за плащане на всяко задължение бил посочен в съответната фактура, като издадените фактури, техния падеж и период, размерът и периода на дължимата лихва за забава били подробно описани в представеното препис-извлечение от клиентската сметка на ответника.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на В. М. В. ЕГН **********, с адрес гр.*********, че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД следните суми за начислена електрическа енергия: главница в размер на 100,48 лв., представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 09.07.2023г.-08.09.2023г.; обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 29.08.2023г.-06.01.2025г. в размер 18,16 лв.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, както и тези, които са присъдени в заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 22/ 2025г. на НЗРС.

Моли да се приложи скато доказателство по настоящото дело ЧГД № 22/ 2025г. на НЗРС.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника адв.К. Г., който счита предявения иск за допустим. За основателността му счита, че е в тежест на ищеца да докаже своите твърдения.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в качеството си на краен снабдител съгласно чл.98а от ЗЕ, продава електрическа енергия на своите битови крайни клиенти при публично известни общи условия. Съгласно чл.35, ал.1 от ОУ, публикувани и на сайта на дружеството, същите са влезнали в сила в тридесетдневен срок след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.

Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/ 10.05.2008г., и са в сила от 27.06.2008 година.

В. М. В. има качеството на краен битов клиент, съгласно §1, т.2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползваната от него ел.енергия е за битови нужди с оглед вида на обекта на потребление - жилище. По силата на чл.7, т.1 от общите условия на „Евн България Електроснабдяване“ ЕАД се е задължило да снабдява с ел.енергия обекта на ответника с ИТН 2220090, находящ се в гр.Нова Загора, ул.“Васил Левски“ № 32, вх.В, ет.5, ап.13. За него бил открит клиентски номер 1010338467 в качеството му на собственик на гореописания имот, на основание представен н.акт за покупко-продажба № 155, том 5, вх.рег.№ 1553/ 15.05.2015г. на Служба по вписвания Нова Загора. Ответникът от своя страна се задължил съгл. чл.11, ал.1 от общите условия, да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в ОУ – чл.18, ал.1 и ал.2.

„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД издал фактура № 1294625700/ 16.08.2023г. за отчетен период 09.07.2023г. – 08.08.2023г. за задължение в размер на 41.09 лева със срок за плащане до 28.08.2023г. и фактура № 1296288799/ 16.09.2023г. за отчетен период 09.08.2023г. – 08.09.2023г. за задължение в размер на 59,39 лева със срок за плащане до 27.09.2023г.. В изпълнение на своите задължения дружеството доставило през периода 09.07.2023г. – 08.09.2023г. до обекта на ответника електрическа енергия на обща стойност 2

100.48 лева, която до този момент не била заплатена. Съгласно чл.27, ал.1 от ОУ при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поради забава в плащането на главницата ответницата му дължала обезщетение за забава в общ размер от 18.16 лв. за периода 29.08.2023г.-06.01.2025г.. Срокът за плащане на всяко задължение бил посочен в съответната фактура, като издадените фактури, техния падеж и период, размерът и периода на дължимата лихва за забава били подробно описани в представеното препис-извлечение от клиентската сметка на ответника.

Поради неплащане на задълженията ищецът предприел действия за събиране на дължимите суми, подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист. НЗРС образувал ч.гр.д.№ 22/ 2025г. по своя опис, в което производство била издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника и същата е била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане били дадени указания на взискателя, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си по издадената заповед за изпълнение № 15/ 09.01.2025г., в противен случай ще бъде обезсилена изцяло или частично заповедта. Разпореждането било изпратено на взискателя на 17.03.2025г. и получено на същата дата през системата за сигурно електронно връчване. На 09.04.2025г. с вх.№ 1827 била подадена искова молба по чл.422 от ГПК и било образувано настоящото гражданско дело.

Съдът е приел за безспорно, че са налице договорни отношения между страните на основание приемането на общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008г.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, като се иска признаване на вземането на ищеца спрямо ответника, който не е изпълнил задълженията си по договора при общи условия точно и в срок. Съдът намира така предявеният иск за допустим, а разгледан по същество същият се явява и основателен.

В тежест на всяка от страните беше да докаже своите твърдения, като в тежест на ищеца беше да докаже съществуването на вземането си, неговата изискуемост и размер.

От представените писмени доказателства по делото става ясно, че ищецът е продавал на ответницата електрическа енергия в качеството си на краен снабдител на битовите крайни клиенти съгл.чл.98а от ЗЕ, тъй като клиентът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и не е бил снабдяван от друг доставчик. До него момент ответникът не упражнил своето право на промяна на доставчика на електроенергия. Съгласно §1, т.2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ ответникът има качеството на битов клиент, защото ползваната от него електроенергия е за битови нужди с оглед вида на обекта на потребление, а именно собственото му жилище, находящо се в гр.Нова Загора, ул.“Васил Левски“ № 32, вх.В, ет.5, ап.13. В изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл.98а, ал.1 от ЗЕ ищецът е доставил до обекта на ответника през периода 09.07.2023г. – 08.09.2023г. до електрическа енергия на обща стойност 100.48 лева, която към момента на подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 07.01.2025г. не била платена. На основание чл.27 общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008г. клиент, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите суми, дължи на ЕВН ЕС обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поради забава в плащането на главницата В. М. дължи законна лихва в общ размер на 18.16 лв. за периода 29.08.2023г.06.01.2025г.., или общо сумата в размер на 118.64 лева.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло за претендираната от ищеца сума в размер на 118.64 лева. Всяка от страните по договорите трябва да изпълнява точно и в срок задълженията, които е поела и носи отговорност за своето противоправно поведение. В конкретния случай ответникът не е изпълнил своите задължения спрямо доставчика на 3 електрическа енергия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и следва да бъде осъден да заплати дължимите суми ведно с обезщетението за забава.

По отношение на разноските по делото съдът счита, че следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на разноските по делото с оглед постановеното решение и уважаването на предявения от него иск. Представен е списък с разноските в съдебно заседание от пълномощника на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за платените държавни такси, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП във вр.с чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.