Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15934 от 11.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 64552/2024
Вид
Решение № 15934
Подписан
11.08.2026
Състав
ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 - 194 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 15934 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110164552 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по преда на чл. 124 и сл. ГПК

Производството е образувано по искова молба, подадена от .........“ ЕАД срещу Ж. А. В..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 19.01.2022 г. между него и ответника е сключен договор за използване на електронни съобщителни услуги № .......... Поддържа, че с приложение № 1 от 19.01.2022 г. за срок от 24 месеца е активиран пакет от услуги интернет ........... с абонаментни планове „А1 Нет 100 + А1 ТВ 230+“.

Твърди, че в периода от 09.06.2022 г. до 17.12.2022 г. ищцовото дружество е изпълнило задълженията си и е доставило уговорените услуги, но клиентът не е заплатил дължимите такси в размер на 220,40 лв., представляваща неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги за процесния период, поради което и на основание чл. 54.12 от Общите условия договорът е прекратен поради неплащане, продължило повече от 124 дни и за предсрочното прекратяване на договора е начислена и неустойка в размер на 299,96 лв. Посочва, че неустойката в общ размер на 299,96 лв. се състои от 2 бр. неустойки за невърнато оборудване по 100 лв. всяка, неустойка за допълнителна услуга - екстра в размер на 17,46 лв. и неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси за услуга интернет в размер на 15 лв. и неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси за услуга телевизия в размер на 67,50 лв. Посочва, че за процесните суми е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. 46503/2024 г., СРС, 32 с-в, по което е издадена заповед за изпълнение, но поради подадено възражение по чл. 414 ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск и в указания срок 1 заявителят е подал искова молба за установяване на вземанията си в заповедното производство, въз основа на което е образувано настоящото дело.

Съобразно горното моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба.

Оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно отношение по посочения договор за мобилни услуги с ищцовото дружество, както и изпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор за предоставяне на мобилни услуги. Оспорва по реда на чл. 193 ГПК, че подписа в представен като доказателство по делото от ищеца договор № 501414263 от 19.01.2022 г. е положен в действителност от ответника по делото, въз основа на което оспорва договора за мобилни услуги като нищожен поради липса на съгласие. Оспорва неустойките за предсрочно прекратяване на договора в размер на оставащите месечни абонаментни такси като нищожна поради противоречие на добрите нрави, тъй като посочената неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а също така позволява мобилният оператор да получи имуществена облага както при действащ договор, но без реално да предоставя услугата, което създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Моли съдът да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

92, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 112,69 евро (220,40 лева) – главница за цената на предоставени електронни съобщителни услуги – интернет и телевизия за периода от 09.06.2022 г. до 17.12.2022 г. по Приложение №1 от 19.01.202 г. към договор за използване на електронни съобщителни услуги № ........., ведно със законна лихва за период от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 153,37 евро (299,96 лева) – неустойка поради предсрочно прекратяване по вина на абоната на посочения договор за ел. съобщителни услуги и сумата от 47,24 евро (92,39 лева) – мораторна лихва за период от 25.06.2022 г. до 29.07.2024 г. формирана като сбор от сумата от 21,80 евро (42,64 лева) – мораторна лихва върху сумата от 112,69 евро (220,40 лева), претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, начислена за периода 25.06.2022 г. – 29.07.2024 г. и сумата от 25,44 евро (49,75 лева) – мораторна лихва върху сумата от 153,37 евро (299,96 лева), претендирана като неустойки за прекратяване на рамковия договор в частта му за услугите по партиден номер М 6524173, начислена за периода 03.11.2022 г. – 29.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.08.2024 г. по ч.гр.д. № 46503/2024 г. по описа на СРС, 32 състав.

По иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни отношения между него и ответника, по силата на посоченият в исковата молба 2 приложение №1 от 19.01.2022 г. към договор за мобилни услуги ........., както и че за процесните периоди от 09.06.2022 г. до 17.12.2022 г., е доставяло мобилни услуги на ответника, за които се дължи посочената в исковата молба сума.

По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже и валидно прекратяване/разваляне на договора за предоставяне на съобщителни услуги, валидна клауза за неустойка и законосъобразност при начисляване на претендираните неустойки.

По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже валиден главен дълг (сумите за предоставени и потребени мобилни услуги, абонаментни планове и неустойки), изпадане на ответника в забава по отношение на задължението му за заплащане на дълга (изтичане на установения срок - при срочни задължения или отправяне на покана за изпълнение – при безсрочните задължения), период на забавата и размер на задължението.

При доказване на горното в доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си - че не е подписвал процесния договор за мобилни услуги, за нищожност на договора поради липса на съгласие (че договорът е подписан от ищеца или и от двете страни по договора при съзнавана липса на съгласие, т.е. без намерение да се обвързва от последиците на договора) и на неустойката – поради противоречие на добрите нрави, респективно – че ищецът е извършил плащане на претендираните от дружеството суми.

Във връзка с оспорване на авторството на подписа положен в графа „потребител“ на ответника Ж. А. В. в представени по делото документи – допълнение към приложение №1 от 19.01.2022 г. към договор № ............ приложение №1 към процесния договор от 19.01.2022 г., декларация за съгласие за обработка на лични данни от 19.01.2022 г., списък на телевизионни програми, както и констативен приемо-предавателен протокол за инсталиране на оборудване от 22.01.2022 г., съдът с протоколно определение в открито съдебно заседание от 07.10.2025 г., е открил производство по реда на чл. 193 ГПК и е допуснал изготвянето на съдебнопочеркова експертиза. Видно от заключение с вх. № 399888/05.12.2025 г. на съдебно-почерковата експертиза, изготвена от вещото лице инж. С. Ц., подписите, положени от името на Ж. А. В. както следва: в Договор № ............ сключен между Ж. А. В. от една страна и от друга .........“ ЕАД на 19.01.2022 г., в мястото „за потребителя“ в допълнение №1 към Договор № ............ сключен между Ж. А. В. от една страна и .........“ ЕАД, от друга страна, в мястото „за потребителя“ на Списък на гарантираните телевизионни програми, включени във всички допълнителни ТВ Пакети към договор № ......... г., в място „за потребителя“ на Списък на гарантираните телевизионни програми, включени в пакет А1 ТВ 230+ към договор № ......... г., 3 в мястото „за потребителя“ и място за полагане на подпис на Приложение № 1 към договор № ............. Цени и услуги за ползване на пакет – фиксиран интернет и телевизия от 19.01.2022 г. - обект на експертизата, не са изпълнени от Ж. А. В..

Експертното заключение установява, че подписът, положен в мястото „за потребителя“ на констативен приемо-предавателен протокол за инсталиране на оборудване от 22.01.2022 г. – обект на експертизата, е изпълнен от Ж. А. В.. Съдът кредитира напълно заключението на съдебнопочерковата експертиза като обективно, компетентно дадено и пълно.

Съгласно Тълкувателно решение от 14.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г. ОСГТК на ВКС по въпроса за производството за установяване на неистинност на представен като доказателство по делото документ се приема, че оспорването истинността на документ по чл.193, ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ. Целта на производството по чл.193 – 194 ГПК е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото – формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл.

193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спорът относно неговата истинност. Съдът намира, че в процесния случай от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът в посочените документи не е положен от лицето, за което се твърди, че ги е подписало – ответникът Ж. А. В., поради което се доказва неавтентичността на посочените документи и се оборва формалната им доказателствена сила по чл. 180 ГПК.

Следователно възражението за неистинността на Договор № ............ сключен между Ж. А. В. от една страна и от друга .........“ ЕАД на 19.01.2022 г., допълнение №1 към Договор № ............ сключен между Ж. А. В. от една страна и „.........“ ЕАД, от друга страна, Списък на гарантираните телевизионни програми, включени във всички допълнителни ТВ Пакети към договор № ......... г., Списък на гарантираните телевизионни програми, включени в пакет А1 ТВ 230+ към договор № ......... г. и Приложение № 1 към договор № ............. Цени и услуги за ползване на пакет – фиксиран интернет и телевизия от 19.01.2022 г., е основателно. При това положение съдът следва да изключи представения документ от доказателствата по делото и да постанови изрично определение, че документът е неистински, а съгласно ал. 3 на чл. 194 ГПК ако съдът не се е произнесъл с определение, следва да се произнесе с решението по делото. Предвид, че съдът не е постановил определение, с което да признае посочените документи за неистински и като съобрази, че съгласно цитираното тълкувателно решение на ВКС по оспорване на документ се формира сила на пресъдено нещо, съдът намира, че следва да се произнесе с изричен диспозитив в съдебното решение за установяване на неистинност на посочените документи, а също така и не следва да ги взема предвид при постановяване на решението, тъй като обявените за неистински документи се изключват от доказателствения материал по делото.

4

В открито съдебно заседание, проведено на 15.12.2025 г. процесуалният представител на ответника сочи, че същият го е информирал, че в имота, в който е инсталирано оборудването по процесния договор, живее неговия дядо, който също се казва Ж., но последният не е посещавал офис на мобилния оператор и не е подписвал процесните договори. Посочва, че ответникът е предоставил достъп до апартамента за монтиране на оборудване от служители на ищцовото дружество, за което подписал приемо-предавателен протокол за извършения монтаж, считайки, че се подменя оборудване по вече съществуващ договор за предоставяне на телевизия и интернет. Твърденията на ответника за предходен подписан договор за недвижимия имот, за който се отнася процесния договор, се потвърждава от представено от ответника копие от договор № .................. г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги, сключен между Мобилтел ЕАД и Ж. А. В..