Решение № 5390 от 21.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5390 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Славка Кр. Д.а като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100512098 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника – С. Р. Н., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.К. К., срещу решение №20017346 от 28.02.2022г., постановено по гр.дело №56806/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 42-ри състав, в частта, в която е признато за установено по предявения от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу С. Р. Н., с ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД, че ответникът - С. Р. Н., с ЕГН **********, дължи на ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, сумата от 960.56 лв., главница, представляваща цена за ползвана топлинна енергия за периода 01.10.2014г. - 30.04.2016г. за имот, находящ се на адрес: град София, СО район "Средец", бул."********" №********, козметично студио, с код на платеца Т022324, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва от 26.07.2017г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК) до окончателното плащане, за която сума е издадена на 01.08.2017г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №50816/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав.

С определение №20100266 от закрито съдебно заседание на 13.08.2023г. е допълнено по реда на чл.248, ал.1 ГПК решение №20017346 от 28.02.2022г., постановено по гр.дело №56806/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 42-ри състав, в частта за разноските, като е осъден С. Р. Н., с ЕГН **********, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 ГПК 1 сумата от 243.51 възнаграждение. лв., представляваща сторени разноски и юрисконсултско

Във въззивната жалба са инвокирани доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението на СРС в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че между страните не са възникнали договорни отношения за доставка на топлинна енергия относно процесния имот, като през исковия период потребител на топлинна енергия за имота е неучастващо по делото лице – "Ист Прешър" ЕООД, което е било наемател на топлоснабдения имот през процесния период, поради което това юридическо лице се явява задължено да заплаща потребената в имота топлинна енергия. Оспорва се още, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди и същият е "небитов" клиент по смисъла на §1, т.33а от ДР на ЗЕ, досежно който факт при доказателствена тежест за ищеца по делото няма ангажирани доказателства. В тази връзка се твърди че неправилно е прието от СРС, че ответникът отговаря за процесното задължение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отхвърли предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД. Заявена е претенция за присъждане на разноски, сторени пред всички съдебни инстанции, като в приложени списъци по чл.80 ГПК са обективирани всички направени разноски в заповедното производство, в исковото производство пред СРС, 28 състав, във въззивното производство пред СГС, в исковото производство при повторното разглеждане на делото, както и в настоящото въззивно производство.

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез процесуален представител юрисконсулт М.К., с надлежно учредена представителна власт, е депозирала писмен отговор, в който е взето становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, съответно, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Изложени са бланкетни мотиви в горния смисъл. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Към молба от 03.06.2025г. се представя списък по чл.80 ГПК.

Трето лице-помагач - "Бруната" ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу С. Р. Н., с ЕГН **********, при условията на субективно и обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи постановеното решение на СРС в частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД.

Постановеното решение в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по 2 смисъла на чл.266 ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантни за конкретния правен спор факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №50816/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав, въззиваемият - ищец "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 26.07.2017г. и е постановена на 01.08.2017г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу С. Р. Н., с ЕГН **********, и Х.А. Н.а. В случая длъжникът - С. Р. Н., с ЕГН **********, в срока по чл.414 ГПК е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Само за пълнота въззивният съд намира да отбележи, че видно от приложеното ч.гр.дело №50816/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав в срока по чл.414 ГПК е било подадено и възражение от длъжника - Х.А. Н.а, поради което заявителят "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е предявил установителните искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК и срещу нея, но в хода на исковото производство по гр.дело №88656/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав с определение от 04.05.2018г., влязло в сила, е било прекратено производството по делото по отношение на длъжника - Х.А. Н.а.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона.

За да постанови обжалваното решение в частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД, първостепенният съд е приел, че в случая исковата претенция се основава на твърдението, че между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, и поради факта, че през процесния период ответникът е потребявал енергия в собствения си имот, поради което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността на доставената и потребена топлоенергия. Изложените правни аргументи на първостепенния съд не намират опора в закона и в събраните по делото доказателства 3 и като такива се неправилни и незаконосъобразни. Доводите във въззивната жалба са основателни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

С разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.

Следователно общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД ЗЗД е налице, в случаите когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице - обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти. В конкретния случай тези предпоставки не са налице.

С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че въпреки липсата на договорни отношения между страните, процесният имот в процесния период е бил топлоснабден, че ищецът е доставил претендираното количество топлинна енергия, в т.ч. и е извършил услугата дялово разпределение, че ответникът, а не друго лице е потребило тази енергия за стопански нужди и се е възползвал от услугата дялово разпределение, както и да докаже размера на вземанията си (стойността на доставеното количество топлинна енергия и на извършената услуга дялово разпределение). При недоказване на тези обстоятелства съдът е оправомощен (има правото и задължението) да приеме, че заявените от ищеца правопораждащи факти не са се съществили.

В случая страните не спорят, а и от приетия като доказателство по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №46, том І, рег.№1011, дело №43/01.03.1999г., се установява, че ответникът - С. Р. Н. е собственик на процесния недвижим имот. Не се спори също и относно обстоятелството, че между страните, за процесния имот и период, не е бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно изискването на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, и не е възникнало договорно правоотношение. В хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД обаче установеният по делото факт, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния самостоятелен обект в топлоснабдената сграда, находяща се на адрес: град София, СО район "Средец", бул."********" №********, козметично студио, не презумира неговото функциониране като търговски обект и доставката на топлинна енергия за стопански нужди.

В случая от събраните по делото доказателства съдът приема, че не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че ответникът действително е ползвал процесния топлоснабден недвижим имот - козметично студио и е консумирал претендираното от ищеца количество топлинна енергия през исковия период от време.

От съдебно-техническата експертиза, която следва да бъде кредитирана като обективно и компетентно изготвена, се установява единствено реалния размер на 4 потребеното количество топлинна енергия за исковия период, но не може да се установи кое лице е фактическият ползвател на имота. При доказателствена тежест за ищеца по делото липсват ангажирани каквито и да е било доказателства, че ответникът действително е ползвал процесния топлоснабден недвижим имот през исковия период, както и ч е е консумирал претендираното от ищеца количество топлинна енергия.