Решение № 167 от 28.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Ихтиман, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Росица Ст. Д.а като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20261840200309 по описа за 2026 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

„ДУЙГУ ТААХХЮТ ВЕ ИНШААТ АНОНИМ ШИКРЕТИ“ КЧТ ЕИК 202800046 е обжалвало електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506112528, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал.

2, т. 3 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В жалбата е направено искане за отмяната на електронния фиш поради погасяването му по давност.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя развива доводи за непропорционалност на наложената имуществена санкция.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На 02.02.2023 г. в 17,01 часа с устройство № 10382, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на път I-8, км 134+876 е бил заснет товарен автомобил, който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Впоследствие е установен собственикът на автомобила, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаването на атакувания електронен фиш му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като е нямало валидна маршрутна карта или валидна тол 1 декларация за преминаването.

От приложеното извлечение от доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установява, че системата е отчела, че за ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Съгласно представеното извлечение от електронната история на обработката на установеното нарушение електронният фиш е издаден на 29.01.2026 г.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е допустима, доколкото е спазен предвиденият в чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП 14-дневен срок от получаването на издадения електронен фиш.

Електронният фиш е издаден от териториални и материално компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП, и при спазване на процесуалните правила.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя административнонаказателната отговорност е погасена по давност. за това, че

За да достигне то този извод съдът съобрази, че н производството по установяване и наказване на административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване на административно нарушение, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се отнася до издаването на наказателното постановление, а при производството при установяване ни наказване на нарушение чрез електронен фиш не се съставя АУАН и не се издава НП.

Освен предвидените в ЗАНН давностни срокове , в съответствие с разпоредбата на чл.

11 ЗАНН, съгласно която по въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите от общата част на Наказателния кодекс, за погасяване на административнонаказателното производство са приложими и нормите на чл. 80 и 81 НК, уреждащи института на обикновената и абсолютната погасителна давност за извършено престъпление. Тази давност започва да тече от довършването на престъплението. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъпления, за които е предвидено наказание, различно от лишаване от свобода, наказателното преследване се изключва по давност след изтичане на три години. В чл. 81, ал. 2 НК е предвидено, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, като абсолютната давност съобразно чл. 81, ал. 3 НК е четири години и половина.

Както бе посочено, нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, е било извършено на 02.02.2023 г. След генерирането на доклада за извършеното нарушение от електронната система за събиране на пътни такси наказващият орган е предприел фактически действия по установяване на собственика, респ. ползвателя на превозното средство, след което електронният фиш е издаден на 29.01.2026 г. С подписването на електронния фиш е прекъсната давността, и е започнала да тече нова тригодишна давност, която към датата на връчването на фиша – 14.05.2026 г. не е изтекла. Към настоящият момент не е изтекла и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК.

По същество обаче съдът приема, че жалбата е основателна.

В Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата е въведена смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и изминато разстояние, като са предвидени съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

За движение на пътните превозни средства с обща допустима максимална маса над 2

3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б, ал.1 и 2 ЗП е предвидено, че тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл. 10б ЗП е посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в ЗДвП се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса, включително в резултат на невярно декларирани данни, се наказва с глоба в размер 2500 лева. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лева.

От обективна страна се установи, че на 02.02.2023 г. електронната система за събиране на пътните такси е засекла товарния автомобил с рег. № СО9751СМ, който се е движел по първокласен път I-8, който е част от платената пътна мрежа и е създала доклад за извършено нарушение, тъй като за преводното средство е нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Настоящият състав приема, че макар и обективно да е било допуснато нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, тъй като не е била заплатена дължимата тол такса от страна на собственика на превозното средство при преминаването през платената пътна мрежа, то издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Това е така, защото предвиденият в чл. 179, ал. 3б ЗДвП размер на имуществената санкция противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на Европейския съюз (съединени дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за 3 предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

В българския закон - чл. 179, ал. 3а ЗДвП, санкцията е фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице технически проблем при отчитане на изминатото разстояние, отсъства на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични характеристики и пр.

Този начин на определяне на санкцията наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. Както е известно при нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата.

В този смисъл е и решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело C-61/23, с предмет преюдициално запитване на АдмС-Хасково, отправено именно във връзка с системата от санкции в българското право, съгласно което член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

По изложените съображения и след като наложената имуществена санкция е непропорционална с тежестта и характера на допуснатото нарушение, съдът приема, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 70,00 евро.