Решение № 345 от 31.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Русе, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20264520200833 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-1085-000521/29.04.2026г., издадено от Началник сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Русе, против П. С. П., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро /100,00 лв./, на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП.

Срещу постановлението е подадена жалба от П. П., която е допустима, като подадена в законоустановения срок. В нея се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и с упълномощен представител, поддържат жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител и не релевира становище по същата.

Районна прокуратура-гр.Русе са редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 31.03.2026г. на жалб.П. бил съставен АУАН бл.№GA5188109/29.04.2026г., с който бил обвинен, че е извършил административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП с л.а. марка/модел „БМВ“ с рег.№СВ 4433 СО, собственост на „Уникредит Лизинг“ЕАД, т.к. автомобила бил ситуиран /спрян и без намиращ се в него водач на МПС/, според АУАН и НП, на кръстовището между ул.“Н.ска“ и бул.“****“ в гр.Русе.

Актът бил съставен от св.Г. П. - служители в Сектор „ПП“ при ОДМВР Русе, след като изпълнявал служебните си задължения със служебния си автомобил /обход на пътищата в гр.Русе/, който преценил, че е извършено горепосоченото нарушение и изготвил няколко броя снимки със служебното си мобилно устройство /таблет/. АУАН бил предявен, подписан и връчен на жалбоподателя.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро /100 лв./.

1

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Съдът намира, че в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до извод за необоснованост и незаконосъобразност на процесното НП – нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, т.к. в обстоятелствената и диспозитивната част на постановлението има несъответствие в описанието на нарушението, поради което и е нарушено правото на защита на жалбоподателя, а именно това, че не може да разбере точно в какво нарушение е обвинен, че е извършил.

Видно от обстоятелствената част на акта, както и на НП, на жалб.П. е вменено административно нарушение, както следва : „Като водач на горепосоченото МПС, паркира МПС в зоната на горепосоченото кръстовище.“. В диспозитивната част на НП е посочено, че като водач на процесния автомобил : „Спира за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от кръстовище или на него.“. Очевидно е налице противоречие между описание на обстоятелствената и диспозитиваната на НП, във връзка с приложения по делото снимков материал. Видно от приложените по делото снимки /доколкото може да се кредитират същите, т.к. те са единственото писмено доказателство по делото, въз основа на което от АНО са издадени процесните АУАН и НП/ е, че автомобила на жалбоподателя е ситуиран до друг автомобил и от към задната му част е спрял полицейски автомобил, като от снимковия материал не може по категоричен и обективен начин да се изведе извод дали автомобила е спрял/паркиран на по – малко от 5 метра от посоченото в АУАН и НП кръстовище.

На следващо място съдът констатира, че автомобила не е собственост на жалбоподателя и по делото не става ясно кое е лицето което следва да понесе евентуално административнонаказателната отговорност.

Допуснатите нарушения по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се недоказаност на описаното в АУАН и НП нарушение, както и несъответствие на фактическата обстановка с реалната такава, е съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя в административното производство да реализира адекватно правото си на защита, а и е изначало реализирано нарушение от страна на АНО спрямо нормата на чл.2, ал.1 от ЗАНН, според която за всяко административно нарушение следва да бъде наложено съответното по закон наказание.

За да се оформи обвинението по административното нарушение, което се твърди в АУАН и НП, че е извършил жалбоподателя, е следвало да се проведе пълно и разследване на релевантните обстоятелства по административната преписка за да се мотивира и изготви конкретно и съответстващо на доказателствата обвинение за извършено нарушение, като очевидно в случая и при събраните на първоинстанционното производство и пред въззивната инстанция доказателства, не може да се формира извода за доказано по безспорен и категоричен начин административното нарушение, в което е обвинен, че е извършил жалбоподателя.

Горните съображения, както и обстоятелството, че в административното производство тежестта на доказване е вменена изключително на АНО, обуславят извод за съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя и съда да разбере в какво точно е обвинен, поради нарушаване разпоредбите на чл.42, т.4 и и чл. 57, ал. 1, 2 т. 5 от ЗАНН, които водят на извода за незаконосъобразност на АУАН и издаденото наказателно постановление, поради недоказаност на обвинението.

При така изложеното, съдът намира, че издаденото наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.

Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя в посочения размер на приложения по делото договор за правна, поради което и на основание чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН съдът следва да присъди в полза на жалбоподателя направените по делото от него разноски в размер на 300,00 евро, които са заплатени от жалбоподателя на процесуалния му представител.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1085-000521/29.04.2026г., издадено от Началник сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Русе, против П. С. П., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро /100,00 лв./, на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Русе да заплати на П. С. П., с ЕГН-**********, сумата от 300,00 евро за адвокатско възнаграждение, на основание чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3