Решение № 151 от 10.10.2023, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Брезник, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231710100037 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два субективно съединени иска с правно основание чл. 45 и чл.

86 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства Ю. М. З., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *************, чрез адв. И. М. – АК Перник, адрес на кантората: гр. ******** моли съда да постанови решение, с което да осъди К. М. А., с ЕГН:

************, с постоянен адрес: гр. ************* да му заплати на сумата от 3000 лв. (три хиляди лева) представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния му и професионален авторитет, нанесен психологически и физически дискомфорт, претърпени вследствие на клеветническа информация, изложена от ответницата лично на 14.10.2022 г., чрез Национална система тел. 112, заедно със законната лихва, считана от 14.10.2022 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, както и направените по делото разноски.

Ответницата К. М. А. чрез процесуалния си представител – адв. Г. Б. от Адвокатска колегия Перник е отговорила на исковата молба като е оспорила предявеният иск.

Преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, районният съд, приема за установено и доказано следното:

Към месец октомври 2022 г. ищеца Ю. М. З. заемал длъжността старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ Брезник при ОД на МВР Перник. Именно в това си качество около обяд на 14.10.2022 г., З. и колегата му Ч. Б., изпълнявали служебните си задължения в наряд като АП-403 и движейки се по ул. „Г. Бунджулов“ в гр. Брезник, 1 забелязали неправилно паркиран автомобил „****“ с рег. № СВ **** СР. Ищеца слязъл от патрулната кола, за да обясни на стоящият до автомобила мъж, който им заявил, че е водач на автомобила, че е паркирал в нарушение на ЗДвП непосредствено до пешеходната пътека.

Водачът на автомобила – свидетеля Б. А. А. (съпруг на ищцата), казал на ищеца, че според него е паркирал нормално. Ищецът поискал документите от шофьора и му заявил, че ще му състави АУАН за констатираното нарушение, при което А. обяснил, че не следва да му съставя акт, тъй като в близост имало паркирани и други автомобили, които също би трябвало да са паркирани неправилно. В този момент според Б. А. ищецът му казал, че има и друг начин, без да уточни какъв, но свидетеля реагирал бурно и казал, че той няма да „почерпи“ за такова нещо. След този разговор ищеца и свидетеля отишли до спрелия на около 20 м. служебен автомобил, където бил колегата на З., полицай Б.. На този полицай свидетеля също започнал да обяснява, че не е извършил никакво нарушение и според него това е целенасочено и го моли и той да погледне къде и как е паркиран автомобила. Б. му казал, че щом така е преценил колегата, това е положението и му заявил, че ще състави акт за констатираното административно нарушение. След направена справка в масивите на МВР се установило, че свидетеля А. има невръчен АУАН за друго нарушение, което му връчили срещу подпис.

След така извършената проверка ищецът и колегата му останали в полицейския автомобил, а свидетеля А. се качил в автомобила си, където ответницата К. А. останала по време на цялата проверка. По-късно ответницата позвънила на телефон за спешни повиквания 112, като в разговор с приелия сигнала служител съобщила, че след като автомобилът им бил спрян по повод на осъщественото от съпруга й нарушение, подава сигнал за грубо полицейско отношение от страна на проверяващите полицаи, като не са им искани пари и те не са давали пари.

Във връзка с подадения от К. А. сигнал в Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР е образувана вътрешноведомствена проверка в МВР, възложена на директора на ОД МВР Перник, в резултат на която не били установени извършени от Ю. М. З. и Ч.

Б. дисциплинарни нарушения.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. За да се уважи иск по чл. 45 ЗЗД следва да се установи наличието на три основни елемента, които следва да бъдат доказани от ищеца, а именно: противоправно действие на определено лице; настъпили вследствие на това действие вреди по отношение на ищеца и причинна връзка между горните две.

За уважаване на подобен иск не е необходимо да се доказва четвъртият елемент на фактическия състав, а именно вината, тъй като същият съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез 2 пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти.

Според настоящия съдебен състав с оглед на събраните по делото доказателства ищецът не е доказал първият обективен елемент от този фактически състав, а именно, че ответника К. А. е извършила противоправно деяние, под формата на действие (подаден сигнал до тел. 112), както и белега – противоправност на вмененото й деяние, т.е., че К. А. е обективирала някакво действие, нарушаващо повелителна правна норма, задължаваща към определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму.

Само противоправно деяние е основание за ангажиране на деликтна отговорност.

В настоящият случай не е налице деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, причинен от К. А. на Ю. З. – срещу него няма образувано дисциплинарно производство, никъде името му не е споменавано пред трети лица и има само извършена проверка по подаден сигнал, но не срещу него. Също така с исковата молба не е предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство, а и не са налице предпоставките за завеждане на такъв.

Видно от неоспореното писмо с вх. № 1118/29.06.2023 г. и приложенията му изпратени от Дирекция „Национална система 112“, е че на 14.10.2022 г. в 12.03 ч. е получено обаждания от лице представило се за К. М. от тел. № **********. При изслушването на аудиозаписа, се установява че ответницата е уведомила за инцидента, без да посочва имена и категорично да заявява, че не са им искани директно пари, както и, че на никого не са давани пари.

Съгласно чл. 17 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112: „Данните от регистъра са веществени доказателствени средства.“ Следва да се посочи, че в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 136 от 11.04.2011 г. гр.д. № 602/2010 г. на ВКС, ІV г.о., ГК е посочено, че:

„Физическото възпроизвеждане на доказателствени факти, каквото е по естеството си аудиозаписът, следва да отговаря на общото изискване – да е достоверно.

Аудиопзаписът подлежи на непосредствено възприемане от съда след приемането на аудионосителя по делото като веществено доказателство и чрез специфичния способ за възприемането му изслушване. Установените факти следва да се разгледат от съда ведно с останалите такива по спора, освен ако при изслушването не се удостовери такъв факт, който пряко да води до извода за наличието на правно релевантния факт.“ Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Обективният критерий за ограничаване на това основно право на гражданите е въведен в ал. 2, а именно – това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.

В подадения сигнал обвинението в корупция не е насочено към З., като изрично 3

А. заявява, че не са им искани пари и те не са давали пари, а заявява, че подава сигнал за грубо полицейско отношение. Като е подала сигнала А. е упражнила едно свое право, като по делото не се установи да го е направила единствено с цел да навреди на ищеца. Следва да се има предвид, че не е налице злоупотреба тогава, когато страната сигнализира компетентни органи относно защитата на обществени отношения и субективни права. Без значение е обстоятелството дали предприетата защита е адекватна, съществува ли или не твърдяното субективно право и дали грешката на страната при преценката относно съществуването на правото е извинителна или не (в този смисъл – Решение № 257 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1149/2010 г., ІV г.о.

ГК, постановено по реда на 290 ГПК). Това представлява лично мнение на А., правото на което не може да й бъде отречено.

Нито едно от фактическите твърдения, изнесени от З. не може да се квалифицира като пряко или косвено обвинение в престъпление.

Освен че със сигнала си на тел. 112 не е осъществила състава на генералния деликт, формата и начинът, по който ответницата е изказала личното си мнение, изключва прилагане на завишените критерии към един граждански дълг, предназначен да информира компетентните органи по обществено значима тема, каквато е корупцията. Допълнително, служебното положение на Ю. М. З. налага по-висок праг на търпимост към критични изказвания по отношение на негови действия и бездействия.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и, че от събраните по делото гласни доказателства не се установи, че именно подадения от К. А. сигнал е причинил на Ю. З. описаните в исковата молба вреди. Всеки от свидетелите посочени от ищеца дава показания за самото събитие на 14.102022 г., но нито С. П. Я., нито А. А. А. са в близки отношения с Ю. З., за да установят характера на конкретните вреди за ищеца и причинната им връзка именно с процесното телефонно обаждане на ответницата до тел. 112.

С оглед на горното иска по чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като недоказан по основание, а заедно с него и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД, тъй като последния следва съдбата на главния, какъвто е този за причинени имуществени вреди.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъдени да заплати на ответницата направените деловодни разноски, които съгласно представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 1000 лв.

По изложените съображения районният съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, с които Ю. М. З., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:

4 гр. ************* е поискал да бъде осъдена К. М. А., с ЕГН: ************, с постоянен адрес: гр. ************* да му заплати на сумата от 3000 лв. (три хиляди лева) представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния му и професионален авторитет, нанесен психологически и физически дискомфорт, претърпени вследствие на клеветническа информация, изложена от ответницата лично на 14.10.2022 г., чрез Национална система тел. 112, заедно със законната лихва, считана от 14.10.2022 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, като неоснователни.

ОСЪЖДА Ю. М. З., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *************, ДА ЗАПЛАТИ на К. М. А., с ЕГН: ************, с постоянен адрес: гр.

*************, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 1000 лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________

5