Решение № 35 от 03.04.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Радомир, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря М.Д. М. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20241730200046 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №./09.01.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите-Кюстендил е наложено на жалбоподателя А. А. Д., с адрес: гр.Р., жк.“Тр.“, бл.. вх.. ап.., с ЕГН: ********** административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите, за нарушение по чл.257, ал.1, т.2, предл.трето, вр. чл.211, ал.2,т.2, вр. ал.1 от ЗГ и чл.15б, ал.2, т.1, вр.чл.9а от Наредба за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл.11 и Приложение №1 от Заповед № 1019/17.11.2021 г., издадена от Изпълнителния директор на ИАГ.

Недоволен от така наложеното му административно наказание Д. чрез адвокатпълномощника си, адв.Б. е обжалвал в законоустановения срок издаденото НП. По подробно изложени във въззивната жалбата и в представените по делото писмени бележки адв.Б. от ПАК моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като сочи, че са допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Развиват се доводи за липса в АУАН и НП на точно описание на адм.нарушение предвид императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН , за нарушение на изискванията на чл.40 ЗАНН при изготвяне е връчване на АУАН на доверителя му. По същество на правния спор се твърди, че Д. не е извършил адм.нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП, както и че липсват убедителни писмени и гласни доказателства в тази насока. Претендират се на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН разноски.

1

Въззиваемата страна- Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията правни съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение. Претендира се на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН да бъдат присъдени на РДГ-Кюстендил направените по делото разноски. Прави се от въззиваемата страна и възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение и се моли за намаляването му до минималния определен от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.

Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

На 22.08.2023 г., след проверка в електронната система на ИАГ контролните органи на РДГ-Кюстендил са констатирали извършено от Д., в качеството му лице упражняващо лесовъдска практика, адм. нарушение, а именно: В териториалния обхват на РДГ-Кюстендил от временен склад по позволително за сеч в отдел 322, подотдел "в" в землището на с.Драгомирово, общ.Радомир, като лице, упражняващо лесовъдска практика, с удостоверение № ../11.03.2022 г., упълномощено от собственика на горската територия /физическо лице/, е издал превозен билет № ./../. - .. от 24.08.2023г за придружаване на транспортирана дървесина от временен склад, до претоварна станция имот ...., без да е попълнил задължителните реквизити по образец - трите имена на водача /шофьор/, който е транспортирал Дървесината. В ПБ е изписал само А.А. което не дава яснота кое е лицето шофьор на МПС-то. .

Въз основа на горните констатации на жалбоподателя Д. е съставен АУАН №../30.11.2023г. от св.Л. В. И. , като свидетел по съставянето на АУАН е св. Д. Л. З..

Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП №./09.01.2024г. като със същото е наложено на Д. адм.наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите, за нарушение по чл.257, ал.1, т.2, предл.трето, вр. чл.211, ал.2,т.2, вр. ал.1 от ЗГ и чл.15б, ал.2, т.1, вр.чл.9а от Наредба за 2 контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл.11 и Приложение №1 от Заповед № ./17.11.2021 г., издадена от Изпълнителния директор на ИАГ.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от адвокатзащитника на жалбоподателя правни доводи в жалбата и хода на съдебното следствие съдът намери следното:

Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални нарушения съдът следва да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган материално правните норми и правилно ли е определен размера и вида на наложеното административно наказание.

В настоящият случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП и АУАН довели до нарушаване на правото му на защита.

Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на административно-наказателното производство и при съставяне на АУАН са допуснати от АНО нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и налагащи отмяна на атакуваното НП. Това е така по следните съображения:

На първо място нарушена е императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН, процесният АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което се доказва и от показанията на актосъставителят И. и свидетеля З., присъствал при съставянето на АУАН. Последният свидетел З. твърди от една страна, че жалбоподателят е бил надлежно поканен по телефона и не е се е явил при съставянето на АУАН, от друга страна същият свидетел в „двойно „ качество е подписал процесния АУАН и в качеството си на свидетел по отказа на Д. да подпише акта при предявяването му, което не би могло да се случи житейски, предвид обстоятелството, че както и двамата свидетели на АНО твърдят жалбоподателят отказва всякакво съдействие на контролните органи и не се явява, както за съставяне на актове така и за връчването им, с което е допуснато съществено порцесуално нарушение довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. При положение, че акта е бил съставен в отсъствието на нарушителя, то е следвало, след съставянето му, актосъставителят да продължи с процедурата по чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, която не е осъществил. Самият актосъстивител Л. И. свидетелства пред съда, че акта не е бил изпращан за връчване , а само 3 жалбопдателя поканен по телефона. В оформения отказ в разписката за връчване на акта се е вписало лице като свидетел , както бе посочено по-горе Д. З., което е и свидетел по АУАН, което е напълно недопустимо, тъй като се явява абсолютно заинтересовано. Още повече, че по телефона нарушителят може да бъде поканен за явяване с оглед съставяне на АУАН в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, но няма как на същия да бъде връчен акт по телефона, още по-малко да се оформи отказ да се получи.

Предвид горното и след като актосъставителят не е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като е лишило жалбоподателя от възможността да упражни редица процесуални права, които има в този стадии от административнонаказателното производство.В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че административнонаказателното производство развило се срещу Д. е образувано в нарушение на правилата в ЗАНН за лично участие на нарушителя.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

За правна пълнота по същество на правния спор настоящият състав на съда намира за неоснователни и възраженията на адвокат-пълномощника на жалбоподателя, че не е доказано предвид представените в АНП писмени доказателства извършено от доверителя му адм.нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП. Напротив след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите събрани в хода на съдебното дирене и писмени доказателства приложени по административно-наказателната преписка и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, във вр. с чл.84 ЗАНН съдът достига до следните правни изводи:

Доказано е по безспорен начин в административно-наказателното производство от страна на наказващият орган извършено от Д. адм.нарушение по по чл.257, ал.1, т.2, предл.трето, вр. чл.211, ал.2,т.2, вр. ал.1 от ЗГ и чл.15б, ал.2, т.1, вр.чл.9а от Наредба за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл.11 и Приложение №1 от Заповед № ./17.11.2021 г., издадена от Изпълнителния директор на ИАГ.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие на адв.Б. е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на делото, и направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна се явява завишено и следва да бъде намалено на 400 лева, който размер е съобразен с разпоредбата на чл.18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери 4 на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр.ал.3 т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №./09.01.2024 г., с което Директора на Регионална дирекция по горите-Кюстендил е наложил на А. А. Д., с адрес: гр.Р., жк.“Тр.“, бл.., вх.., ап.., с ЕГН: ********** административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение по чл.257, ал.1, т.2, предл.трето, вр. чл.211, ал.2,т.2, вр. ал.1 от ЗГ и чл.15б, ал.2, т.1, вр.чл.9а от Наредба за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл.11 и Приложение №1 от Заповед № 1019/17.11.2021 г., издадена от Изпълнителния директор на ИАГ.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, бул.

„България“ № 33 ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., жк „Тр.”, бл.

., вх. „.“, ет. ., ап. . сумата от 400,00 /четиристотин лева /, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Пернишки

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5