Решение № 341 от 27.10.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Перник, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20261700500631 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано e по въззивна жалба, депозирана от Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление гр.

София, пл. „Македония“ № 3, представлявана от председателя на УС, против Решение № 309/23.04.2026г. по ГД № 7006/2025 г. на РС-Перник, с което, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, сумите 956,93 евро - платеното застрахователно обезщетение по щета № *** от 15.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, 94.44 евро - мораторна лихва за периода от 03.01.2023 г. до 23.10.2023 г. и разноските по делото в размер на 333.84 евро. Решението е постановено при участието на „Автомагистрали“ ЕАД като трето лице помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.

В жалбата, се развиват доводи неправилност на обжалвания акт поради допуснати процесуални нарушения при доказателствения анализ, довели до неправилно приложение на материалния закон. Механизмът на пътнотранспортното произшествие е недоказан. Твърдението за животно на пътното платно неподкрепено с годни доказателства, а заключението на САТЕ неправилно прието, тъй като почива на предположения. Поставят се под 1 съмнение достоверността на свидетелските показания поради заинтересованост на свидетеля. Налице е несъответствие между описания при разпита механизъм и този в протокола за ПТП, където е отразено, че водачът се е движил в активна (дясна) лента за движение, животното е пресякло лявата лента и достигнало до дясната пред автомобила. Същевременно свид. Й. твърди при разпита си, че управлявания от него автомобил е бил в лявата лента за движение. Поддържа се, че при противоречие между свидетелски показания и схемата в протокола за ПТП, съдът следва да кредитира протокола, защото представлява обективно първично доказателство, изготвено непосредствено след произшествието и отразяващо фактическата обстановка на място. Последният не е посочил и кои способи е следвало да осигури въззивникът, за да не допуска животни на пътя, след като не се доказва, че предпазната мрежа на автомагистралата е била скъсана. Развиват се съображения, че жалбоподателят е изпълнил всички свои задължения, относно поставянето на предпазни мрежи на нормативно указаните места, поради което е налице случайно събитие, доколкото няма виновно противоправно бездействие. Съдът не е отчел още, че щети от животни не са покрит застрахователен риск в застрахователния договор. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство, изразява становище, че поддържа становището от първоинстанционното производство по изложените в него съображения. Моли за уважаване на въззивната жалба, отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.

Ответникът по въззивната жалба я оспорва и изразява становище, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения в отговора на въззивната жалба и молба-становище, имаща характер на писмена защита. Претендира присъждане на разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

След анализ на ангажираните по делото доказателства районният съд е достигнал до обоснования извод за дължимост на присъдените вземания. Ето защо и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като на основание чл. 269, изр. 2 ГПК и с оглед конкретните доводи в жалбата, ще отбележи следното:

Реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддръжка и осигуряване безопасност на пътищата от републиканската пътна мрежа.

Ангажирането й по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването от ищеца на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, 2 тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа. Опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

Във въззивната жалба липсват оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд, че посредством Полица № *** от 11.10.2021 от 20.02.2020 г., със срок на валидност от 15.00 ч. на 11.10.2021 г. до 23.59 ч. на 10.10.2022 г., е доказано, че между въззиваемото дружество, ищец в първоинстанционното производство и ползвателя на увредения автомобил, през процесния период, е сключен договор за имуществено застраховане. Той има за обект лек автомобил марка лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И10“ с рег. № ***. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица, същата съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора въззиваемият е приел да покрива риска от повреди по застрахованото моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1856,60 лева (949.26 евро) и ликвидационни разноски 15 лева 956,93 евро по щета № ***от 15.07.2022 г. Ето защо, в тази част, доколкото е допустимо, решението не подлежи на въззивна проверка.

Неоснователно е възражението, че увреждане от животни не е покрит застрахователен риск. Константно е разбирането в съдебната практика, основано на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД, че АПИ не може да се позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения на страните по застрахователното правоотношение, нито да прави възражения относно предмета и обхвата на същото, тъй като не е страна по договора. Право на такива възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице.

Въззивникът не е от кръга лица, които могат да правят защитни възражения, основани на застрахователния договор (вж. Решение № 259 от 12.06.2026 г. на Софийския окръжен съд по в. гр. д. № 479/2026 г., Решение № 406/30.11.2022 г. по в.гр.д. № 549/2022 г. на Софийския окръжен съд, Решение № 796/2019 г. по в.гр.д. № 911/2019 г. на ОС-Бургас и др., както и аргументи в този смисъл от мотивите към т.3 от ТР 1/2014). За пълнота е нужно да се отбележи, че в случая вредите са настъпили вследствие на ПТП – сблъсък с животно при управление на автомобила по републиканската пътна мрежа. Последното е покрит застрахователен риск и е различен от увреждане на автомобила от животно, който риск не е покрит съгласно конкретния застрахователен договор, но предполага ведите да не са настъпили при управление на автомобила, т.е. да не са резултат от ПТП.

Неоснователно се възразява срещу изводите относно механизма на пътно-транспортното произшествие. Противно на оплакванията в жалбата, той е установен посредством внимателен анализ на всички относими доказателства, които са обсъдени поотделно и съвкупно съобразно действителния им смисъл. Установява се от показанията на свид. В.. Той е очевидец и при разпита си в съдебно заседание подробно изяснява, че през месец юли 2022 г., сутринта между 7 и 8 часа, управлявал застрахования лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И10“ с рег. № *** по автомагистрала „Струма“ в района на община ***, със скорост около 100-110 км.ч., когато 3 изведнъж на пътното платно, отляво надясно се появила лисица. Той не могъл да избегне удара и блъснал животното. Вследствие на това била счупена предната броня, решетката и изтекъл антифризът на автомобила. Превозното средство не могло да продължи на собствен ход, поради което било репатрирано.

Показанията на свидетеля следва да се кредитират, тъй като намират опора в останалите доказателства. Такива са протоколът за ПТП и заключението на СМЕ. От протокола се установяват още времето и мястото на настъпване на събитието – на 15.07.2022 г. около 07.55 часа по автомагистрала Струма, км 34+400 (след разколна за с. ***). В него е изготвена е схема, по данни на водача – свид. В., дадено е и писмено обяснение от същия. Схемата и обясненията в протокола кореспондират, относно съществените елементи на деянието (време, място начин на настъпване), с показанията на свидетеля, дадени в съдебно заседание. Последните се подкрепят и от заключението на СМЕ, от което се установява, че от техническа гледна точка е възможно уврежданията на автомобила да са причинени по посочения в исковата молба начин, който съответства на показанията на свидетеля. За прецизност трябва да се отбележи, че не е от компетентността на вещото лице да дава заключение дали уврежданията са били в причинна връзка с пътно-транспортното произшествие, тъй като това е правен въпрос и отговорът следва да бъде даден от съда с решението по делото. Ето защо заключението, в тази му част, следва да се тълкува корективно, съобразно действителния смисъл, че уврежданията по автомобила могат да бъдат получени по твърдения в исковата молба начин. Доказателства, които да разколебават достоверността на изброените доказателствени източници, липсват.

Доколкото показанията на свид. В. намират опора в протокола за ПТП и са проверени по експертен път за достоверност, посредством заключението на СТЕ, липсва основание да не бъдат кредитирани. Възможната му заинтересованост от изхода на делото, тъй като е имал качеството на водач на катастрофиралия автомобил, не може да бъде единствено основание, на показанията да не бъде давана вяра. Това обстоятелства е индиция, че същите следва да бъдат подложени на внимателна проверка за достоверност, без да изключва възможността да бъдат кредитирани, когато не разкриват логически противоречия и не се оборват от други доказателства, както в случая.

Не се споделят оплакванията, че противоречието между показанията на свид. В. и схемата, отразена в протокола, относно механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, е съществено. То се изразява в това, че в схемата е отбелязано, че при удара автомобилът се е движел в активна (дясна) лента, а при разпита В. свидетелства, че се е намирал в изпреварваща (лява) лента. Противоречието не е съществено, тъй като няма значение за крайните правни изводи в коя лента се е движел автомобилът, след като се доказва безспорно, че на платното се е появило диво животно (лисица) и уврежданията по МПС-то могат да настъпят при удар с нея. Казано с други думи, който и от двата доказателствени източника да бъде кредитиран, изводът за настъпване на непозволено увреждане няма да бъде променен.

Неоснователно се възразява, че е недоказана появата на диво животно.

Обстоятелството се доказва посредством показанията на свид. В. и протокола за ПТП. В случая не може да подминато, че освен двата доказателствени 4 източника в застрахователната преписка се съдържа снимка, на която добре се вижда лисицата, разположена на пътното платно след удара.

Няма основание да не бъде кредитирано заключението на СТЕ по отговорите на въпросите, поставени от ищеца, както и въпрос № 3, поставен от ответника. В тези части е обективно, компетентно изготвено и обосновано, доколкото е проследим начинът, по който вещото лице е формирало изводите си. Обстоятелството, че е изготвено, включително в частта за механизма на ПТП, по данни на водача, участвал в пътно-транспортното произшествие, не го дискредитира. Напротив, той е единственото лице, за което има данни, че е възприело непосредствено произшествието, поради което е нормално и необходимо експертните изводи да съобразят изложеното от водача. Вещото лице не се е ограничило единствено с безкритично възприемане на посоченото от свидетеля, а е съобразило още документираните обективни увреждания по автомобила при формиране на изводите си. Прави впечатление, че поради липса на сигурни обективни данни, експертът не е успял да отговори с категоричност на въпроси 1 и 2, поставени от въззивникаответник в първоинстанционното производство. Това обаче не влече неправилност на заключението, а единствено означава, че възраженията на въззиваемия, относно скоростта на движение на автомобила и предотвратимостта на удара, са недоказани.