Протокол № 114 от 30.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 114 гр. Пловдив, 29.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева

Сложи за разглеждане докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20235000500210 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:58 часа се явиха:

За жалбоподателя И. А. Г., редовно призован, се явява адв. Р. И. , с пълномощно, приложено към делото.

За жалбоподателката Ф. А. И., нередовно призована, се явява адв. Т.

И., с пълномощно, приложено към делото. Същата е нередовно призована, тъй като призовката й е изпратена чрез пълномощник адвокат Р. И..

За въззиваемия "И. ц. Т." АД , редовно призован, се явява адв. С. Ж., с пълномощно, приложено към делото и адв. В. Е., за когото се представят пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 15.05.2023 г.

Адв. Р. И.: Да се даде ход на делото.

Адв. Т. И. : Да се даде ход на делото. Не възразявам във връзка с нередовното призоваване на доверителката ми, както и по хода на делото.

Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.

Адв. Е.: Също.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

Д о к л а д в а с е делото: Постъпила е въззивна жалба вх. № 267277/25.07.2022 г., подадена по пощата на 21.07.2022 г. от И. А. Г., чрез пълномощника адв. Р. И., и от Ф. А. И., чрез пълномощника адв. Т. И., против Решение № 260205 от 27.05.2022 г., постановено по гр.д . № 1231/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което са отхвърлени предявените от тях против "И. ц. Т." АД осъдителни собственически искове по чл. 108 от ЗС по отношение на 4918/5328 ид. части от поземлен имот с идентификатор ******** в гр. Пловдив, И. и. з. - IV част, отменен е издадения в тяхна полза констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***, рег.

№ ***, нот.д. № ***** г. на нотариус В. З., и са уважени предявените спрямо тях насрещни отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за право на собственост върху същия имот. Изложени са подробни и конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, касаещи крайните фактически и правни изводи на съда досежно валидността и законосъобразността на постановеното в полза на жалбоподателите в реституционно производство по ЗСПЗЗ Решение № ***** г. на ОСЗ Пловдив, както и възраженията на ответника по отношение на предпоставките за реституция, считани от тях за неоснователни, като се оспорват и изводите на съда по насрещните искове относно предпоставките на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ във връзка с придобИ.е на правото на собственост от дружеството, включително с доводи за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателства. Претендира се за отмяна на решението и уважаване на предявените искове по чл. 108 от ЗС, отмяна на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт досежно спорния имот, отхвърляне на насрещните отрицателни установителни собственически искове и отхвърляне на искането за отмяна на издадения в полза на жалбоподателите констативен нотариален акт за собственост, както и за присъждане на направените пред двете инстанции разноски. С жалбата не са заявени доказателствени искания.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 261428/15.03.2023 г., подадена по пощата на 13.03.2023 г. от И. А. Г., чрез пълномощника адв. Р. И., и от Ф. А.

И., чрез пълномощника адв. Т. И., против Решение № 260001 от 26.01.2023 г., с което е допълнено постановеното по същото дело решение като е оставено без уважение искането им за изменение на констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № ***, том V, рег. № *****, нот. дело № ***** г. на М. С. - помощник-нотариус по заместване на нотариус Д.

2

С., по отношение на спорните 4918/5328 ид. части от процесния имот.

Жалбоподателите считат, че, с оглед основателността на предявените от тях искове по чл. 108 от ЗС и неоснователността на насрещните отрицателни установителни собственически искове и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, издадения в полза на ответното дружество констативен нотариален акт следва да бъде отменен за спорните идеални части, за което претендират след отмяна на атакуваното от тях решение, както и за присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна "И. ц. Т." АД не е депозирала писмени отговори по жалбите.

Адв. Р. И. : Поддържам подадените от доверителя ми основна въззивна жалба и втората допълнителна жалба. Нямам искания за доказателства.

Представям договор за правна защита и съдействие от 23.05.2023 г., пълномощно от 26.05.2023 г. и списък на разноските.

Да се даде ход на устните състезания по делото.

Адв. Т. И. : Също поддържам първоначалната въззивна жалба и втората по допълнителното решение на първата инстанция. Няма да соча други доказателства. Представям договор за правна защита и съдействие и пълномощно за тази инстанция от 26.05.2023 г. и списък на разноските.

Адв. Ж.: Оспорвам изцяло и двете въззивни жалби.

Нямаме доказателствени искания. Само представям списък на разноски по чл. 80 ГПК Адв. Е.: Също.

С оглед липсата на доказателствени искания от страните, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА днес представените от страните пълномощни и договори за правна защита и съдействие.

ПРИЛАГА днес представените от страните списъци на разноските.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. Т. И. : Уважаеми апелативни съдии, от името на доверителката ми моля да уважите изцяло подадената въззивна жалба и допълнителната такава, която е по допълнителното решение на съда.

3

Изложението ми е доста подробно. Само за пълнота искам да акцентирам върху три основни момента.

По отношение приетото от първата инстанция, че доверителите ни не се легитимират с валидно решение по протекло реституционно производство, съответно не притежават материалноправна легитимация и техния иск по чл.

108 от ЗС е неоснователен, бих искал да акцентирам върху това, че тези изводи на първата инстанция са базирани на едностранно третиране на доказателствения материал, а именно, че не са отчетени обстоятелствата, че и към административната преписка, която е приложена по делото, и съобразно допълнително представено доказателство в съдебно заседание пред първата инстанция, се установяват две много важни обстоятелства, а именно, че при издаването на първото решение – *** със същото са били признати правата на доверителите ми за възстановяване на собственост на земя в стари реални граници, но е било отказано същите да получат земята в реални граници поради обстоятелството, че е била издадена заповед на кмета на О- П., съобразно която за посочената площ било отчетено, че е застроена, съответно на доверителите ми като наследници на Й. Г.а им е било отказано възстановяване в стари реални граници. В последствие обаче са били представени през 2009 г. пред административния орган нови удостоверения от О- П., район И., съответно допълнителни скици и заключения по протекли други паралелни производства, от които се установява, че площта от 5600 кв.м не е застроена, съответно претендираните попадат в този обем и са налице нови доказателства и обстоятелства, които дават право да се измени първоначалното решение. В допълнение в първата инстанция е представено и приложено решение № *** от 26.02.2014 г. по АХД № ****** г. по описа на ПРС – 17 гр.с., влязло в сила на 19.03.2014 г. като необжалвано. В това производство доверителите ми не са участвали и не са били страна, но то касае именно заповед № ******* г. на кмета на О- П., която заповед е основният документ, на който се базира първоначалното решение на ОСЗГ Пловдив, на базата на което се приема, че площта е застроена. С тази съдебна отмяна на въпросния административен акт се показват границите на незастроената площ и именно тъй като се касае за един общ административен акт, който произвежда действието си спрямо неограничен кръг правни субекти, вкл. спрямо доверителите ни, тъй като въпросното производство е проведено с други страни, които също са търсили възстановяване на тяхна 4 собственост, и с оглед правилата на АПК отмяната има своето действие от момента на постановяване на административния акт, т.е. с обратна сила.

Именно това решение дава допълнително доказателства и потвърждава тезата ни, че второто постановено решение на ОСЗГ не е недопустимо или нищожно, както приема първата инстанция, а напротив – то е постановено именно във връзка с установяване на нови обстоятелства и доказателства, които са били установени в хода на едно допълнително производство.

Именно и разпоредбите на ЗСПЗЗ дават възможност при настъпили нови обстоятелства и доказателства за тях първоначалното решение да бъде изменено. В тази връзка са твърденията ни за доказани права.

По отношение насрещния отрицателен установителен иск, искам да акцентирам върху обстоятелството, че с оглед наличието на твърдението за наличен правен интерес, ответниците установяват своите собственически права на база правоприемство първо от държавна фирма, след това преобразувана в еднолично търговско дружество с държавно участие, след това приватизирано и така стигайки до техния представляван. Обаче, с оглед изискванията на закона, те не са представили по делото нито едно доказателство, което да установява, че към момента на образуване на държавната фирма процесният имот е бил държавен, съответно е бил предоставен за стопанисване и управление на държавната фирма. От там няма как да се направи връзка, тъй като нито има представени счетоводни данни за заприходяване, нито в акта за държавна собственост е изрично посочено, че този имот е даден за стопанисване и управление на съответното държавно дружество. Ето защо поради липсата на данни не може да се направи извод, че имотът по силата на правоприемство е достигнал в патримониума на ответника и насрещните ищци, съответно техните твърдения, с оглед това правоприемство, са недоказани и съответно те нямат доказан правен интерес по насрещния отрицателен установителен иск.

С оглед всички тази съображения, а и допълнително изложените във въззивната жалба, моля да уважите първоначално подадената въззивна жалба и допълнителната, съответно да решите делото в полза на доверителя ми съобразно искания петитум, като също така моля да присъдите и разноски на доверителката ми, за което сме представили списък по чл. 80 от ГПК.

По отношение представения списък на разноските на ответниците, 5 правя възражение за прекомерност.

Адв. Р. И.: Уважаеми апелативни съдии, от името на доверителя ми ще ви моля също да уважите подадената от него въззивна жалба и да приемете същата за допустима, а разгледана по същество - основателна. Поддържам всички изложени оплаквания в нея и всичко казано от колегата И. младши за оплакванията, които сме навели, пропуските и нарушенията, допуснати от предходната инстанция. Аз само ще допълня няколко момента.

Първо, моля да имате предвид, че изрично предходната инстанция прие, подмени и не допусна като доказателство т.нар. разделителен протокол, представен от съответния въззиваем, тогава ответник - дружество, по което той се опитваше да се легитимира, че от общия терен за собственост т.нар. приватизационна сделка на дружеството, точно на него бил отреден този имот, а оспорванията ни бяха своевременни и има акт на съда, който казва, че изключва това доказателство, т.е. пасивната легитимация и активната легитимация по отрицателния установителен иск не е установена и доказана, не е затворен цикълът по установяване на тяхната конкретна собственост.

На следващо място, следва да се има предвид, че процесът на реституция на ЗСПЗЗ е предхождал т.нар. приватизация, която и не беше установена, защото пред ПОС чухме няколко различни становища по какъв начин те твърдят да са придобили тази държавна собственост – дали с акции, дали с приватизация, дали с нещо друго. Това го има отбелязано като наше възражение, а от там и становища на процесуалните представители на другата страна, т.е. отново не е затворен цикълът и установен и доказан по безспорен начин за извършена и приключена приватизационна сделка. По-важното обаче в случая е, че преди 1998 г. е имало разминаване в теорията на съдилищата и в решенията им кое е било с по-силни права и ефекти - дали проведената процедура по реституция на земеделския имот или т.нар. приватизация на държавни и общински предприятия. След тази година се приема изрично в практиката на съдилищата, че ако не е започнала приватизационна процедура, по-важно значение има реституционната процедура, пред какъвто случай сме изправени и ние. Имаме завършена възстановителна процедура като реституция, като изрично подчертаваме отново, че ние представихме в първото или във второто съдебно заседание и съдът го прие именно това доказателство, което колегата цитира, от 2014 г., 6 че заповедта на кмета на О- П., с която е било приета територията на застрояване именно в тази част и за този терен и за съседните е била отменена на базата на тогавашното заключение на вещото лице К., което представлява неразделна част, но тъй като и двамата ни доверители не са участвали в това административно производство, а то е било подадено от наследниците на общия им наследодател, то даваше права на всички в тази територия по отношение на реституцията на земеделските имоти. Пловдивският окръжен съд пък въобще не се съобрази със заключението на вещото лице Б.. Той изследва тази процедура от хиляда осемстотин и някоя година, за да установи идентичността на претендираните имоти от страна на доверителите ни с тези, които са били закупувани, приобщавани и съответно одържавени и включени в ТКЗС от наследодателката на нашите доверители – баба Д.. Така че, това беше най-важното доказателство по отношение идентичността, тъй като ни беше направено възражение, че този имот – реституираният, не е идентичен с наследствените имоти, които доверителите ни са притежавали от тяхната наследодателка. Почти лаконичен коментар имаме, необсъждане на това заключение, а то е едно от важните неща, удостоверяващо движението на наследството и най-вече връзката между идентичността на притежаваните имоти на нашите наследодатели, съответно включването им в ТКЗС, възстановяването им впоследствие или отказа, тъй като били застроени, но се оказа с решението по административното производство, че те се изключват вече, предвид на което от административния орган не са получавани никакви останали механизми и начини за компенсиране на доверителите ми посредством някакви бонове, посредством някакви други неща, което също го има като доказателство по делото, т.е. при наличието на закона, който казва, че щом имота попада в разпоредбите на чл. 2 и сл. от ЗСПЗЗ, той следва да бъде възстановен. В случаите, когато е в урбанизирана територия или населено място към първоначалния момент не са били издавани и съответните удостоверения от О- П. по чл. 13, ал. 6 и 7, които са били задължително условие, явно с цел да бъде издадена и последващата заповед, че били застроявани. По този начин е била бламирана и не е било възможно да се осъществи до край реституционната процедура по ЗСПЗЗ за наследниците. Това са все неща, които административният орган на базата и на по-късно влезли в сила решения за тази територия се е произнесъл и законът го допуска при наличие на нови факти и обстоятелства, свързани със 7 съответната реституция.