Решение № 3952 от 02.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3952 гр. Пловдив, 02.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20245330106190 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул.

„Ястребец” № 23Б против „ДМА – 16 ООД, ЕИК 204069017, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 11,95 лв. – главница, представляваща стойност на потребена топлоенергия, начислена за битово горещо водоснабдяване и дялово разпределение за периода от 05.2021 г. до 06. 2021 г., за имот с адрес: гр. С., ул. "Акад. Й.Т." № ..., вх. ..., ет. ..., аб. № *** ведно със законна лихва, считано от 12.02.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 5,50 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 05.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4347/2024 г. по описа на ПРС. Претендират се и разноските по делото.

Ищецът твърди, че между страните е налице валидно сключен договор за покупкопродажба на топлинна енергия № ***** г. за топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр. С., общ. "С.", ул. "Асад. Й.Т." №..., вх. ..., ет. .... Сочи, че в качеството си на продавач е доставил на ответника, като потребител на топлинна енергия за стопански нужди, топлинна енергия за процесния имот, за която са начислени претендираните по делото суми, ведно с обезщетение за забава. Позовава се на Общите условия към договора, като излага, че съгласно чл. 40, ал. 1 от същите купувачът е длъжен да заплаща дължимите месечни суми за доставената топлинна енергия до 20-о число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача данъчна фактура. Поддържа, че на основание чл.

146, ал. 1 ЗЕ и чл. 51 от Наредбата за топлоснабдяването е сключил договор при общи условия с „Топлоконтрол“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение. Твърди още, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ за процесния период – от м. май 2020 г. до м. юни 2021 г., сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение, въз основа на реален отчет на уредите за 1 дялово разпределение. С уточнителна молба от 17.06.2024 г. ищецът е конкретизирал компонентите на исковата претенция, като е посочил, че същата включва сума в размер на 9,15 лв. за битово горещо водоснабдяване и сума в размер на 2,80 лв. за услугата дялово разпределение. Излага, че размерът на главницата е намален съобразно изготвената изравнителна сметка, по която е налице сума за възстановяване.С оглед изложеното моли съда да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва между страните да е възникнало договорно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия № ***** г., както и да е сключвал договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот. По същество оспорва да има качеството на потребител на доставяната от ищеца услуга, както и да е собственик на процесния имот през исковия период. Оспорва да е доставяна топлинна енергия за процесния имот през процесния период, както и да е било проведено общо събрание на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение. Оспорва и доказателствената сила на представените от ищеца писмени доказателства. Иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Третото лице-помагач „Топлоконтрол“ ООД, не взема становище.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за частично основателна, като съображенията за това са следните:

Съдът е сезиран с искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми за доставена топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот. От приетия по делото като писмено доказателство договор (л. 14) се установява наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия.

В тази връзка следва да се съобразят разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2/2017 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които: „Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбиращите се клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.“ Макар тълкувателното решение да разглежда правоотношенията с клиенти на топлинна енергия за битови нужди, изложените в него принципни постановки относно възникването на облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие намират приложение по аргумент от по-силното основание и при небитовите клиенти в сграда – етажна собственост, каквато е процесната, при наличие на сключен договор за продажба на топлинна енергия.

По делото са приети и изслушани съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвени.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че през процесния период количеството доставена топлинна енергия за сградата, в която се намира процесният имот, е измервано чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като 2 отчетът е извършван ежемесечно съобразно изискванията на Закона за енергетиката.

Установено е, че технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани съгласно действащата Наредба за топлоснабдяването и са били приспадани от отчетеното количество топлинна енергия преди разпределението между отделните потребители.

Експертизата установява още, че етажната собственост е имала сключен договор с „Топлоконтрол“ ООД за извършване на дялово разпределение, като през процесния период дружеството е извършило отчет на уредите в процесния имот, изготвило е изравнителна сметка и разпределението на топлинната енергия е извършено в съответствие с действащата методика към Наредбата за топлоснабдяването. Изравнителната сметка за периода 01.05.2021 г. – 30.06.2021 г. съдържа начисления за топлинна енергия за подгряване на битова гореща вода, като е отчетена разлика за възстановяване в размер на 14,49 лв.

От заключението се установява още, че след извършеното годишно изравняване общият размер на дължимата сума за процесния период възлиза на 9,15 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за подгряване на битова гореща вода, без начисления за отопление на имота, сградна инсталация или мощност. Вещото лице е приело, че начисляването и разпределението на топлинната енергия са извършени съобразно действащите през процесния период разпоредби на Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването, както и че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период няма данни ответникът да е извършил плащания по претендираните вземания. В счетоводната система на ищеца е въведена една изравнителна сметка № 1021488861/31.07.2022 г., изготвена въз основа на данните, предоставени от фирмата за дялово разпределение, с която е извършено намаляване на прогнозно начислените суми със стойност 14,49 лв.

Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е установило, че след отразяване на изравнителната сметка дължимата главница за процесния период възлиза на 6,11 лв., представляваща единствено стойност на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като не са налице задължения за отопление на имота или за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Размерът на законната лихва за периода от изпадането на ответника в забава до 05.02.2024 г. е изчислен на 2,81 лв..

Настоящият съдебен състав възприема фактическите констатации на двете експертизи, като отчита, че съдебно-техническата експертиза установява правилността на извършеното отчитане и дялово разпределение на топлинната енергия, а съдебносчетоводната експертиза – размера на непогасеното задължение след осчетоводяване на изравнителната сметка. Същевременно съдът съобразява, че по отношение на размера на главницата между двете експертизи е налице разлика, като техническата експертиза определя окончателно дължима сума от 9,15 лв., а счетоводната – 6,11 лв.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза в частта относно размера на дължимото вземане. Доказателствената тежест за установяване както на основанието, така и на размера на претендираното вземане е на ищеца. При това положение предвид частичното разминаване между експертизите искът се явява недоказан в частта за разминаването. Макар съдебно-техническата експертиза да установява, че през процесния период в процесния имот е доставяна топлинна енергия, че дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба и да определя размера на начислената топлинна енергия съобразно изравнителната сметка, предметът на възложените на вещото лице задачи е свързан преди всичко с техническите въпроси относно доставката, отчитането и разпределението на топлинната енергия.

За разлика от това, съдебно-счетоводната експертиза е изготвена след проверка на счетоводните записвания на ищеца и има за предмет установяването на размера на 3 непогасеното задължение след отразяване на извършените счетоводни операции, включително изравнителните сметки, наличието и липсата на извършени плащания. Именно въз основа на счетоводните данни вещото лице е определило, че непогасената главница за процесния период възлиза на 6,11 лв., като съдът възприема този размер като доказан.

Мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 05.02.2024 г. възлиза на 2,81 лева, до които суми следва да се уважи исковата претенция.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „ДМА – 16 ООД, ЕИК 204069017 дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от сумата от 3,12 евро (6,11 лв.) – главница, представляваща стойност на потребена топлоенергия, начислена за битово горещо водоснабдяване и дялово разпределение за периода от 05.2021 г. до 06. 2021 г., за имот с адрес: гр. С., ул. "Акад. Й.Т." № ..., вх. ..., ет. ..., аб. № ***, ведно със законна лихва, считано от 12.02.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 1,44 евро (2,81 лв.) – мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 05.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4347/2024 г. на РС-Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над уважения до пълния предявен размер от 6,11 евро (11,95 лв.) – главница и 2,81 евро (5,50 лв.) – мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 05.02.2024 г.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач„Топлоконтрол“ ООД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________