Решение № 840 от 19.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Пловдив, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330201694 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № № 4227706, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на В. Н. Д. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. Сочи, че:

-оспорва всички фактически констатации, отразени в ЕФ;

-липсвали данни, от които да се направи извод за точното място на извършване на нарушението;

-по делото не било установено дали са спазени всички императивни изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.;

-електронният фиш бил нередовно връчен;

-в електронния фиш нямало дата на издаване, което препятствало проверката за издаване на ЕФ рамките на уредените ЗАНН преклузивни срокове.

С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага 1 съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.

Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 03.11.2020 г. в 08:38 часа, на път II-64 км. 50, в посока от село Труд към град Пловдив, извън населено място, при въведено ограничение 60 км/ч. с пътен знак В-26, и отчетен толеранс от минус 3 км/час, в полза на водача, МПС с рег. № ******* се движело с установена наказуема скорост 86 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 26 км/час. Нарушението е заснето с АТСС TFR1-M № 529

Собственик на когото е регистриран автомобилът е В. Н. Д..

Противно на възраженията в жалбата, изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:

- приложеното по административната преписка статично изображение към клип №29958, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл. 189, ал.15 ЗДвП изготвеният снимков материал следва в условията на алтернативност да „записва или заснема“ регистрационния номер на МПС, с което е извършено нарушението. Първата алтернатива е относима към АТСС, които разполагат с вградено разпознаване на номера /ARH CAM S1 и CORDON M2/, докато в случая е налице втората алтернатива, като на статичното изображение 2 надлежно е заснет регистрационния номер на МПС, като е налице пълно съвпадение между заснетия номер и отразения в ЕФ.

-приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.

В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

Така Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл.

189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика, точно какъвто е и процесния случай.

Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

В конкретния случай не са налице твърдения, а не са и представени доказателства жалбоподателят да се е възползвал от правото по чл. 189, ал.5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.

3

За пълнота на изложението следва да се посочи и че по делото се установява по един несъмнен начин, че нарушението е извършено именно с процесното МПС с рег.№ *******. Това е така, доколкото същият автомобил еднозначно и единствен се забелязва на всяка една от четирите снимки от статичното изображение, което е сигурно доказателство, че лъчът на радара е следял именно него.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час.

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 89 км/час. След приспадане на толеранса от 3 км/час се получава именно наказуемата скорост, посочена в ЕФ.

ПО ВЪПРОСА ДАЛИ МЯСТОТО НА ЗАСНЕМАНЕ НА

НАРУШЕНИЕТО ПОПАДА В ОБХВАТА НА ДЕЙСТВИЕ НА

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ПОСТАВЕН ПЪТЕН ЗНАК В26.

Макар подобно възражение словесно да не е отправено с жалбата, повдигането му се извежда от обстоятелството, че към нея е приложено писмо от ОПУ на АПИ до лице П. П., с имейл *****@gmail.com, в което се твърди, че процесния пътен участък не попадал в обхвата на действие на пътния знак В26 (60 км/час).

Служебното начало в административно наказателния процес налага съдът да обсъди този въпрос, като по мнение на настоящия състав посоченият в ЕФ административен адрес - път II-64, км 50, посока от село Труд към град Пловдив, пред Амек Тойс, попада в обхвата на действие на законосъобразно поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/час.

Посоченото обстоятелство се установява не само от изричното 4 отбелязване в този смисъл в протокола по чл. 10 от Наредбата, но и от получените писма от стопанина на пътя –ОПУ Пловдив.

В писмата изрично се сочи, че:

Цитираният в ЕФ участък от път II-6, км. 50 попада в отсечка с две платна на движение. Нарастването на километража на пътя е в посока Карлово-Пловдив. Пътният участък се регулира от пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час, който е поставен във връзка с организацията и безопасността на движение па крайпътния обект „Амек Тойс“.

За обекта е проведена процедура по Наредбата за специално ползване на пътищата. От ОПУ Пловдив е съгласуван технически проект, неразделна част от който е “Проект за организация на движението”.

Организацията на движение в района на пътната връзка е изпълнена по одобрен проект, съгласуван с ОД на МВР. Пътният знак В26 (60км/час) е при км 49+800. Към него няма табела Т2, оказваща зоната му на действие.

Наличието на знака към дата 03.11.2020г. се установява по несъмнен начин от изричното отбелязване в Протокола по чл. 10 от Наредбата, съставен за използване на АТСС именно на тази дата.

Така Решение № 173 от 03.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3132 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Посочената от

ОПУ-Пловдив информация съответства на приложените към писмото писмени доказателства- Схема на наличното знаково стопанство, касаеща процесния участък и отбелязвания в Протокол по чл. 10 от Наредбата, поради което се кредитира от съда и се цени като доказателство за законосъобразното поставяне и физическо наличие на знака В26 към момента на извършване на нарушението.

Във връзка с горното следва да се съобрази и приложимата нормативна база, като единствено меродавни в случая са разпоредбите на Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, според чл. 4 от която стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.

Същевременно в чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

5

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

2 . за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

От друга страна в чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.

От гореизложеното е видно, че за да бъде законосъобразно поставен пътен знак на републикански път Втори клас (какъвто е процесния) е необходимо и достатъчно да е проведена съгласувателна процедура със съответното Областно пътно управление (в случая ОПУ-Пловдив), като видно от получените писма от същата институция, тези нормативни изисквания не само са спазени, но даже и са преизпълнени, предвид информацията за проведена съгласувателна процедура и с ОДМВРПловдив.

Видно от представената от ОПУ схема на наличното знаково стопанство, действието на поставения на км. 49+800 знак В26, е отменено с поставения на км. 50+ 415 знак В34 „Край на забраните, въведени с пътни знаци“.

Посоченият в ЕФ административен адрес- път II-64, км.50 , попада след началото на действие на пътния знак В26 на км 49+800 и преди края на действие на забраната на км. 50+415, поради което се налага извод, че за него важи валидно поставено ограничение 60 км/час.

Това положение не се опровергава от посоченото в писмата от ОПУ, че действието на знака В26 се изчерпвало още при кръстовището, находящо се на км.49+960. Този извод е чисто правен и не обвързва съда.

Удостоверителното действие на писмата от ОПУ обхваща само релевантното фактическо положение, като въз основа на него и при приложение на съответните правни норми, съдът следва правилно да приложи материалния закон.

6