Решение № 4490 от 20.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4490 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №

20255330101632 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Р. К. Д. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да й заплати сумата 1 580, 20 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 956, 7 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 18.10.2023 г. - 31.12.2024 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 29-то число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до датата на подаване на исковата молба, в размер общо на 110, 06 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба съображения.

Претендира разноски – включително и адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът Областна дирекция на МВР – гр. П. оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение за пълномощника й.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че през процесния период ищцата е работила като ****** в ответната ОД на МВР гр. П. на длъжност “*****“ в Група „******“ на Сектор „******“ към Трето РУ - П. при ОД на 1

МВР – гр. П..

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 26.09.2025 г. на вещото лице по ССЕ В. К., действително през процесния период ищцата е положила общо 837 часа нощен труд, полагащото й се за които възнаграждение й е било изплатено от ответника, като отчитането на положения нощен труд се е извършвало на тримесечие, а заплащането му – на 29-то число от месеца, следващ последния месец от тримесечието, в което е бил полаган. Същевременно, с оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 2007 г. (която е приложима в конкретния случай предвид характера й на специална норма по отношение на ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за неуредените от тях случаи), положеният от ищцата нощен труд за периода е следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент 1, 143 и съответно – да бъде допълнително заплатен този приравнен на дневен положен от ищцата нощен труд.

Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, положените от ищцата часове нощен труд през процесния период след приравняването им на дневен труд с коефициент 1, 143 стават 956, 7 часа и за тях се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 1 580, 20 лева (които не са били изплатени на Р. Д.), а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 110, 06 лева.

При така установената фактическа обстановка и с оглед Определение от 29.07.2024 г., постановено по дело № С-435/2023 г. по описа на СЕС – VІ състав (което има приоритет пред Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС), съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер, тъй като претендираните от ищцата размери съвпадат с установените от ССЕ действително дължими (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 30.09.2025 г. изменение на исковете), поради което следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 29.01.2025 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. в размер на 562, 82 лева, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 113, 21 лева ДТ и 200 лева депозит за ССЕ.

С оглед фактическата и правна сложност на спора и общата цена на обективно съединените искове съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение на пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв. е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. П., ЕИК: 129009870, със седалище и адрес на управление: гр. ******, ДА ЗАПЛАТИ НА Р. К. Д., ЕГН **********, от гр. ******, със съдебен адрес: гр. ***********, адв. М. П., СУМАТА 1 580, 20 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 956, 7 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 18.10.2023 г. - 31.12.2024 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази 2 сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 29-то число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 29.01.2025 г., В РАЗМЕР ОБЩО НА 110, 06 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 29.01.2025 г., А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 113, 21 лева ДТ и 200 лева депозит за ССЕ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. П., с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокатско дружество „*“, БУЛСТАТ 160094973**********, със седалище и адрес на управление: гр. **********, представлявано от Управителя М. Р. К., адвокатско вънаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от Задв. В РАЗМЕР НА 562, 82 82 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3