Решение № 279 от 16.03.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 36/2026
- Вид
- Решение № 279
- Подписан
- 16.03.2026
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- Поля Петрова Сакутова
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 117а, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.349, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 57, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 279 гр. Пловдив, 16.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20265330200036 по описа за 2026 година прие следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Ивмир груп“ ЕООД, седалище и адрес на управление : гр.Съединение, ул.Волга № 1 против Наказателно постановление № НИ-1-15-02080990/21.10.2025 г., издадено от Ръководител на ТП на НОИ Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.57, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване на основание чл.349, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това.
В съдебно заседание пред районния съд жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на жалбоподателя, с което поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст. юриск.
Ст. А., която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Лицето С.В.А. работело като *** в процесното дружество. На 07.08.2025 1 г. С.А. изпълнявал служебните си задължения. На 09.08.2025 г. , докато управлявал поверената му тежкотоварна композиция, спрял, за да ползва 9часова почивка, когато настъпило увреждане на здравето – докато слизал по стъпалата на влекача, паднал в намиращата се в непосредствена близост канавка /дере/, получил наранявания на левия си крак. На следващия ден пострадалият потърсил медицинска помощ. Бил му издаден болничен лист, в който като диагноза било отбелязано счупване на метатарзална кост, както и че следва да се яви на преглед на 08.09.2025 г. На работника бил издаден и втори болничен лист, в който било отразена същата диагноза, както и че злополуката е трудова. Злополуката била декларирана от дружеството жалбоподател пред ТП на НОИ Пловдив от осигурителя с декларация за трудова злополука вх. № 5101-15-266/29.08.2025г.
За изясняване на случая от дружеството жалбоподател били изискани допълнителни доказателства –заповед за командировка на името на служителя, писмени обяснения от И.С.К. служител в дружеството, разпечатки от системата за GPS локация и проследяване на движението и съответно на престоя на товарния автомобил
С разпореждане № 5104-15-264/09.09.2025 г. на ТП Пловдив на НОИ било прието, че злополуката е трудова и е настъпила на 09.08.2025 г. , Против издаденото разпореждане било подадено възражение, както и жалба, като с решение № 1040-15-277/ 09.10.2025 г. , на ТП Пловдив на НОИ , жалбата била оставена без уважение.
Във връзка с направените констатации бил съставен Акт за установяване на административно нарушение АИ-1-15-02053943/16.09.2025 г., а въз основа на него и издаденото наказателно постановление за нарушение на чл.57, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/, а именно за това че дружеството не изпълнило задължението си да декларира злополуката като трудова в срок до 15.08.2025 г., с което извършило нарушението на 16.08.2025г.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства - показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Д. Е. Д., показания на св.И.С.К., писмени обяснения от И.С.К. , заповед за командировка – копие , длъжностна характеристика за длъжността ***, Правилник за вътрешния трудов ред в Ивмир груп ЕООД, писмени обяснения от С.В.А., декларация за трудова злополука вх. № 5101-15-266/29.08.2025 г. – заверено копие, протокол за трудова злополука № 1/ 28.08.2025 г. – заверено копие, Заповед № 1/ 28.08.2025 г. – заверено копие, Заповед № 2/ 28.08.2025 г. за определяне на лице, което поддържа регистъра на трудовите злополуки и съхранява декларациите, протоколите и разпорежданията за трудови злополуки, регистър на трудови злополуки- заверено копие, болничен лист от 11.08.2025 г., болничен лист от 26.08.2025 г., , епикриза на името на С.А. от 20.08.2025, извлечение от G P S система за периода от 09.08.2025 г. за движението и престоя на товарен автомобил рег.№ ***, разпореждане № 5104-15264/09.09.2025 г. на ТП Пловдив на НОИ, възражение срещу издаденото 2 разпореждане- копие, жалба срещу подаденото разпореждане – копие, решение № 1040-15-277/ 09.10.2025 г. на ТП Пловдив на НОИ, кореспонденция между С.А. и ТП Пловдив на НОИ във връзка с административната преписка по повод декларираната злополука като трудова Разпитана пред съда в качеството на свидетел съставилата акта Д. Д. потвърди направените в него констатации, обстоятелствата, при които е протекла проверката, събраните доказателства и резултатите от нея. Нейните показания са в пълно съответствие с писмените доказателства, приети по делото.
Допуснат до разпит в качеството на свидетел е и И.С.К., определен като лице в дружеството жалбоподател, което да поддържа регистъра на трудовите злополуки и да съхранява декларациите. Същият разясни, че научил за влошаването на здравословното състояние на служителя в дружеството, като злополуката била декларирана като трудова след издаване на втория болничен, където изрично пишело, че увреждането е в резултат на трудова злополука. В съответствие с показанията на този свидетел е издадената на името на работника медицинска документация, болничен лист от 11.08.2025 г., болничен лист от 26.08.2025 г., , епикриза на името на С.А. от 20.08.2025, извлечение от G P S система за периода от 09.08.2025 г. за движението и престоя на товарен автомобил рег.№ ***, заповед за командировка – копие , длъжностна характеристика за длъжността ***, Правилник за вътрешния трудов ред в Ивмир груп ЕООД, писмени обяснения от С.В.А., декларация за трудова злополука вх. № 5101-15-266/29.08.2025 г. – заверено копие, протокол за трудова злополука № 1/ 28.08.2025 г. – заверено копие, Заповед № 1/ 28.08.2025 г. – заверено копие, Заповед № 2/ 28.08.2025 г. за определяне на лице
, което поддържа регистъра на трудовите злополуки и съхранява декларациите, протоколите и разпорежданията за трудови злополуки, регистър на трудови злополуки- заверено копие, Правилник за вътрешния трудов ред в Ивмир груп ЕООД,
Предвид събраните по делото доказателства следва да се приеме, че безспорно е по делото, че служителят С.А. е осигурено лице и работил като *** в дружеството жалбоподател .
Установява се по делото и настъпването на внезапно увреждане на здравето на този служител, което се удостоверява с първия издаден на негово име медицински документ, потвърждава се и от последващата медицинска документация - болничен лист, епикриза.
Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел И.К., че същият е узнал за влошаване здравословното състояние на служителя А. още при настъпване на увреждането.
От издадената командировъчна заповед на името на служителя А. се установява, че това внезапно увреждане на здравето е станало по време на работа.
Независимо че влошаване на здравословното състояние е настъпило по време на полагаемата от него почивка, то почивката е част от работния ден и се приема, че увреждането е настъпило по време на работа. Не бива да се 3 игнорира и фактът, че увреждането е настъпило в момент, в който работникът е решил временно да преустанови движението на автомобила, при слизане от автомобила, решавайки да се възползва от полагаемата почивка, като става ясно, че поради развилите се събития не е успял да се ползва въобще от нея.
Ирелевантни досежно преценката за наличие на трудова злополука са данните за отклонение на работника от обичайния маршрут, за което се представиха Правилник за вътрешния трудов ред в Ивмир груп ЕООД, извлечение от G P S система за периода от 09.08.2025 г. за движението и престоя на товарен автомобил рег.№ ***. Дори и да е установено определено отклонение от обичайния маршрут следва да се отбележи, че това отклонение не се установява да е съществено предвид данните от GPS системата, като след отбиване за почивка, работникът е следвало отново да поеме по обичайния маршрут , за да се върне по главния път. Във всички случаи обичайният път при отиване или връщане от работното място не следва да се тълкува стриктно като злополука станала само и единствено по време на придвижване при движение към и връщане от работното място. Този извод се налага поради обстоятелството, че маршрутът на работещите се определя не само от целта да се приберат в основното място или да отидат на работа, а междувременно да извършат друга житейска наложителна дейност, поради което и следва да се приеме, че увреждането е настъпило на обичайния такъв път на работника по време на изпълнение на задълженията му, свързани с упражняваната от него работа Евентуалното съпричиняване на злополуката, в резултат от небрежно поведение на пострадалия работник, в. т. ч. и спрямо собствените си физическо здраве и емоционално състояние, също е неотносимо и не дисквалифицират злополуката като трудова.
Ирелевантно е също обстоятелството дали работникът е спазвал вътрешния трудов ред или не по време на работа по време на настъпване на увреждането. Това са обстоятелства, които са от значение при изясняване друг вид отношения- между работодателя и работника по повод спазване на трудовата дисциплина.
На следващо място без значение е въпросът и дали злополуката е била определена като трудова в издадените болнични листове, защото болничните листове не са акт, който дава квалификацията на злополуката - като трудова или нетрудова.
Следва да се отбележи също и че в настоящото производство се събраха доказателства за това, че с разпореждане № 5104-15-264/09.09.2025 г. на ТП Пловдив на НОИ , решение № 1040-15-277/ 09.10.2025 г. на ТП Пловдив на НОИ злополуката е била приета за трудова от страна на ТП Пловдив на НОИ, като за съставомерността на нарушението е ирелевантно оспорването на това решение до влизането му в сила. Касае се за самостоятелно, друг вид производство, което обаче не спира изпълнението на разпореждането / арг. о т чл. 117а, ал.1 от КСО/.Това е така, тъй като целта на посочената за нарушена норма е да се проведе обективно и своевременно разследване на това дали злополуката е трудова или не.
Правилно е ангажирана и административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Съгласно чл. 57, ал.1 КСО осигурителят е 4 длъжен в 5-дневен срок да декларира пред ТП на НОИ всяка трудова злополука, както и да уведоми незабавно ТП на НОИ, Инспекцията по труда и другите компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука. Вмененото нарушение представлява неизпълнение на разписани в КСО задължения, адресирани до осигурителя. В този смисъл неизпълнението на вменените му от закона задължения са на жалбоподателя. Санкционната разпоредба също е приложена правилно като наложената на жалбоподателя санкция е в минимален размер, което е в съответствие с правилата, предвидени в чл.27 от ЗАНН.
Настоящият случай не разкрива белезите на маловажен такъв, тъй като закъснението е от близо две седмици без наличие на основателна причина за неспазване на законоустановения срок при наличие на знание за влошаване здравословното състояние на работника от страна на отговорен служител в дружеството още в деня на настъпването на злополуката.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на акта за установяване на адм. нарушение и наказателното постановление не се констатират допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Спазени са сроковете за съставяне на двата акта, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност нарушителят да разбере в какво се състои и да организира защитата си.