Решение № 196 от 04.03.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Стара Загора, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530104191 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове както следва: 1/ срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 22 ЗПК, чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 9, ал. 1 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № *******/******** г. и 2/ срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД вр. чл. 138, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване за нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от ******** г., 3/ както и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от договор за потребителски кредит № *******/******** г.

Ищцата С. С. С. твърди, че на ********г. е сключила с първия ответник договор за паричен заем № *******, по силата на който е получила сумата от 2200 лева, при годишен лихвен процент от 20.00% и ГПР в размер на 21.94%.

1

Страните са договорили, че заемателят ще погаси кредита на 24 месечни вноски. Съгласно чл.4 от договора за заем, заемателят се „задължава“ в срок от броени часове, считано от датата на подаденото заявление за кредит, да представи на заемодателя едно от трите обезпечения подробно описани в три точки. Неясно обаче защо от същата дата към контракта се появявал „Договор за поръчителство“ сключен между втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД. От справка в търговския регистър впечатление правел и фактът, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, бил заемодателят „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Съгласно нарочно създадения бланкетен „Договор за поръчителство“ - потребителят дължал възнаграждение за поръчителство в размер на 1355,37 лева, платим разсрочено на вноски, всяка, от които средно в размер на 56,47 лева. Вноските били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния Договор за паричен заем №*******.

Ищцата изцяло е усвоила кредитния ресурс, но на основание чл.23 ЗПК тя не дължала изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като те намирали своето основание в нищожната кредитна сделка. Счита, че процесният договор бил нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД/, на основание чл.21 ЗПК във вр.с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не е изпълнил и изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Не били изпълнени и условията на чл.11, ал.2 ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя. Договорът за потребителски кредит не е породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не бил включен размерът на лихвения процент на ден и не били разписани правата на потребителя по чл.29, ал.4 и ал.6 ЗПК. Договорът се явявал нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл.11, т.9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 във вр.

2 с чл.19, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.21 и с чл.22 ЗПК. Разписаният в договора ГПР бил неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на възнаграждение за предоставяне на поръчителство договорна лихва. Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане.

Счита, че клаузата за възнаградителна лихва била нищожна на три основания: 1/ С договорения лихвен процент в размер на 20,00 % се нарушавали добрите нрави, 2/ Нарушавали се и изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, 3/ внасяло се неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността.

С договорния лихвен процент в размер на 20,00%, към който се кумулирало вземането за поръчителство, представляващо скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява, се нарушавали правилата на чл.11, ал.2, т.9 ЗПК понеже кредиторът не е изпълнил задължението си да посочи в потребителския контракт действителния лихвен процент, прилаган в отношенията между страните. Поради това, че „Възнаграждение на Поръчител“ било скрита лихва, кредиторът не е изпълнил условията на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е разписал съдържанието на договора действително приложените в правоотношението договорна лихва. Съгласно чл.21 ЗПК, договорна клауза, която има за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК била нищожна. Поради прякото противоречие на чл. 11, ал. 1 от процесния договор с изискванията на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, клаузата за възнаградителна лихва не е породила правно действие. Възнаградителната лихва била уговорена неравноправно по смисъла на чл.143 ЗЗП. При сключване на процесния договор потребителят не е могъл да прецени обхвата на поетото от него задължение, тъй като същият е бил заблуден от търговеца, че ще дължи цена на кредита в размер на 21,94 %. В нарушение на чл.147, ал.1 ЗЗП; на заемателя не е било оповестено по обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо какви са икономическите последици от поетото от него задължение и какъв е действителния размер на възнаградителната лихва, а е бил заблуден, че трябва да престира и за „Възнаграждение на Поръчител“.

Неприложима била нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД, тъй като договорът за потребителски кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му част, понеже той нормативно е уреден като възмезден и кредиторът не би го 3 сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Аргумент за недействителност на договора на това основание можел да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл.22 ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва – чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен.

Нищожността на клаузата, регламентираща част от реквизитите на договора за потребителски кредит, а именно лихвения процент представлява част от същественото съдържание на договора, което прави цялото заемно съглашение нищожно. Това разрешение отговаряло и на задължителното тълкуване на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи на Съда на Съюза, което приема, че Директивата допуска възможността, при спазване на правото на Съюза, сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, да бъде обявен за нищожен в неговата цялост, когато се окаже, че това гарантира по-добра защита на потребителя /вж. в този смисъл Решение по дело С-453/10 Perenicova и Perenic, точка 35 и С-397/11, Erika Joros точка 47/. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в Договора, а именно кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,94%, е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и е заобиколил изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Поради неравноправността на уговорката на ГПР и съгласно чл.21 ЗПК клаузата за ГПР била нищожна с произтичащите правни последици по чл.22 ЗПК- нищожност на цялата кредитна сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на Договора за потребителски кредит по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Невярното посочване на лихвения процент по договора в размер на 20,00%, без в него да е включена скритата лихва под формата на възнаграждение за предоставяне на поръчителство имал за резултат и невярно разписване на ГПР в размер на 21,94%. В договора посоченият ГПР бил в размер на 21,94%, като това било неточно и подвеждащо, тъй като в него не била включена скритата под формата на възнаграждение за предоставяне на поръчителство договорна лихва. Чрез занижаване на размера на ГПР и лихвения процент кредиторът целял да заблуди потребителя за реалните параметри на договора за кредит, 4 което представлява недобросъвестна търговска практика. Освен това липсвала обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 21,94%, което от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал.1 ЗПК/. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл.19, ал.1 липсвали. Посочен бил лихвен процент по заема – 20,00%, /годишен/, но не се изяснявало как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Договорът за потребителски кредит, не е породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не бил включен размера на лихвения процент на ден. Информацията относно абсолютната дневна стойност на лихвата била от съществено значение за потребителя, тъй като той следвало да има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни правото си на отказ. Процесният договор за кредит бил изначално недействителен и поради неспазване от страна на кредитора на изискванията на чл.11, ал.2 ЗПК общите условия да бъдат подписани от заемателя.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на „Договор за поръчителство“ сключен с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, и Договор за паричен заем №******* от дата ********г. сключен с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД, при евентуалност да прогласи нищожността на клаузите на чл.4 от Договор за паричен заем №******* от дата ********г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който заема становище за неоснователност на исковете.

Признава, че на ******** г. бил сключен договор за потребителски кредит № *******/******** г. във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител С. С. С.. Размерът на главницата по договора за кредит възлизала на 2200,00 лева и следвало да бъде върната за срок от 24 месеца при ГПР от 21,94 % и ГЛП от 20,00%.

Общият размер на дължимите по кредита суми възлизал на 2702,28 лева. Посоченият ответник е сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. За така 5 описаната услуга било дължимо възнаграждение в размер на 1355,37 лева, погасяването на което било разсрочено на 24 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство.

Възнаграждението се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение за периода след пълно изплащане на кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител били намаляващи, като размерът им бил в зависимост от размерът на гарантираното главно задължение. Счита, че възнаграждението за поръчител имало характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти /дейност, която не е забранена от закона/, като е размерът му бил съобразен с риска, който ответникът поемал.