Решение № 84 от 30.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Пловдив, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300502861 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОМПИ/ ,ЕИК:***** със седалище и адрес на управление гр.*****, пл.”*****”№6, чрез пълномощник юрк. И. С. против решение №3414/31.07.2024 г., постановено по гр.д.

№102710/2024, на ПРС,3 гр.с., с което e осъдена КОМПИ да заплати на К. А.

А. сумата 11022.20 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.11.2023 год. до 13.02.2024 год. върху сумата от общо 304 733 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв с влязло в сила решение по гр.дело № 2465/2015 год. по описа на Окръжен съд Пловдив, както и за оказана от него безплатна правна помощ по в.гр.дело № 603/2018 год. по описа на Апелативен съд Пловдив и по гр.дело 1532/2019 год. по описа на ВКС, по в. гр.дело 587/2020 год. по описа на Апелативен съд Пловдив и по гр.дело 4124/2021 год. по описа на ВКС, за което е издаден изпълнителен лист от 19.10.2023 год. по гр.дело 2465/2015 год. по описа на ОС Пловдив и е осъден ответника да заплати на ищеца разноските по делото. Във въззивната жалба са изложени съображения за 1 неправилност и незаконосъбразност на решението. Конкретно са изложени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че е налице хипотезата, при която забавата на ответника настъпва с поканата. Счита, че изводът е погрешен и хипотезата е неприложима, тъй като в чл. 519, ал. 2 ГПК е посочено:

Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им. За тази цел кредиторът подава искане за плащане към съответното учреждение, като посочва номера на изпълнителния лист. Ако няма такива средства, съответния първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет. Законодателят е предвидил срок за изпълнение, когато няма средства най-късно в следващия бюджет. Ищецът е изпратил покана за изпълнение до КОНПИ, ведно с изпълнителен лист, но без да приложи актуално удостоверение от съответната банка, че посочената банкова сметка е актуална и принадлежи на титуляря на вземането, поради което КОНПИ е изпратила писмо до г-н А., с което го уведомява да представи актуално удостоверение, което той не е представил, а е предприел действия по предявяване на иск по чл. 86 ЗЗД. Горното не е съобразено от РС, поради което се иска да бъде отменено решението и да се постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователен предявения иск. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя се писмото, цитирано във въззивната жалба от 8.11.2023 г. до ищеца и обратната разписка за получаването му.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от К. А. А., ЕГН:**********, чрез адв.В. К., с който се оспорва жалбата като неоснователна, иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Конкретно са изложени доводи, че се касае до частно правно вземане против КОНПИ – присъдено адвокатско възнаграждение, по което е приложимо гражданското законодателство и ЗЗД. Предвиденият специален ред за реализиране на правото по изпълнителния лист, чрез предаването му на финансов орган не изключва дължимостта на лихва за несвоевременно плащане. Текстът на чл.

519, ал. 2 ГПК не създава законов срок за плащане на задължението от държавата, поради което счита, че доводите във въззивната жалба са незаконосъобразни. Счита, че размерът на дължимото обезщетение е правилно изчислен. По отношение на направения довод във ВЖ, че не е приложил към покана за изпълнение до КОНПИ и изпълнителния лист, 2 актуално удостоверение от съответната банка, че посочената банкова сметка е актуална и принадлежи на титуляря на вземането, счита същото за неоснователно, тъй като след като е получил писмо на КОНПИ на 10.11.2024 г., с което го уведомява да представи актуално удостоверение, веднага на 10.11.2024 г.е представил такова. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с пр.осн чл.86 ЗЗД.

При отделяне на спорното от безспорното, ПОС намира, че не се нуждае от доказване обстоятелството, че А. е изпълнил искането на КОМПИ /л.7 от д.ПОС/ да представи актуално удостоверение от банката, че той е титуляр на посочената в поканата му за изпълнение сметка и че е актуална, тъй като в съд.заседание на 03.12.2024 г. пълномощникът на въззивникът е признал, че в КОНПИ е получено писмото на въззиваемия от 10.11.2024 г., с което е представено исканото актуално удостоверение от Уникредит Булбанк АД, че посочената банкова сметка е активна и му принадлежи.

От представения с ИМ ИЛ от 19.10.2023 г., издаден от ПОС,22 гр.с. е видно, че с вл.с. решения по гр.д.2465/2015 г. на ПОС, допълнено с опр.

№1885/1.10.2018г, решение по в.гр.д.№587/2020 г. на ПАС, и О.по гр.д.

№4124/2021 г. на ВКС, КПКОМПИ е осъдена да заплати на адв.К. А. сумите:48855 лв., 9771 лв.,58626 лв.,58626 лв.,58626 лв. и 70229 лв., или общо 304733 лв. С покана за изпълнение, получена от КОМПИ на 25.10.2023 г./л.5 от д.РС/, ответната комисия е поканена да заплати на адв.А. присъдените му суми с влязлото в сила решение в двуседмичен срок от получаване на поканата по посочената от него банкова сметка, както и че при неплащане претендира законната лихва върху неизплатената сума до окончателното плащане. Даденият срок е изтекъл на 08.11. 2023 г., който е падежът на задължението, поради което ищецът е завел иск за заплащане на обезщетение за забава върху присъдената главница за периода от 09.11.2023 г. до датата на подаване на ИМ – 13.02.2024 г. в размер на 11022,20 лв.

Тъй като в случая няма определен ден за изпълнение на присъдените суми с вл.с.реш. по гр.д. 2465/2015 г. на ПОС, съгласно чл.84,ал.2 ЗЗД, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора, т.е. с изтичане на двуседмичен срок от получаване на поканата –от 09.11.2023 г., който е началният момент на забавата. Не е спорно по делото, че присъдената главница не е платена до завеждане на ИМ, поради което искът е основателен.

Досежно размера: В с.з. на 03.07.2024 г. ПРС е обявил на страните, че при изчисляване на размера на претендираната лихва за забава ще използва общодостъпния интернет сайт БГ Калкулатор, което е прието от ответната КОМПИ без възражения /за процесуална икономия и за да не се натоварва ответника с допълнителни разноски РС не е назначил по делото поисканата от ищеца ССЕ/. ПОС намира, че няма пречка да се използва сайта на БГ Калкулатор за изчисляване на законна лихва, както и че изчислението е правилно– въззивникът не твърди и не представя доказателства, че размерът 3 на обезщетението неправилно изчислен и е различен от посочения.

Неправилно въззивникът се позовава на чл. 519, ал. 2 ГПК, където е посочено, че „Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им. За тази цел кредиторът подава искане за плащане към съответното учреждение, като посочва номера на изпълнителния лист. Ако няма такива средства, съответния първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет“, поради което счита, че забавата на КОНПИ не настъпва с поканата. ПОС намира доводът за неоснователен, тъй като предвиденият специален ред за реализиране на правото по изпълнителния лист, чрез предаването му на финансов орган не изключва дължимостта на лихва за несвоевременно плащане поради това,че дължимостта на обезщетение за забава възниква по силата на закона – чл.86 ЗЗД, където е казано, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По изложените съображения ПОС намира за неоснователни и направените доводи на въззивника за както и за недоказаност на периода на забавата, за която се претендира законна лихва, като и възражението за ненастъпил падеж на главните задължения.

С оглед изложените мотиви, ПОС намира, че предявеният иск е основателен и доказан следва да бъде уважен.

Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. На въззиваемия не се присъждат разноски по делото пред ПОС, тъй като няма данни такива да са направени.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №3414/31.07.2024 г., постановено по гр.д.

№102710/2024, на ПРС,3 гр.с.

Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4