Решение № 82 от 24.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Кюстендил, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20261520200006 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 25-1139-002756, издадено на 04.12.2025г. от Началник сектор в ОД на МВР – гр.Кюстендил, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед № МЗ 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което НП на Р. С.

Й., с ЕГН – ********** от с.**********, общ. Кюстендил са наложени административни наказания, както следва : на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 255,65 евро /500 лева/ и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседания. Упълномощеният от него процесуален представител пледира за постановяване на решение, с което НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди липсва на знание у водача за прекратената регистрация на МПС, което е управлявал.

Въззиваемата страна – Началник сектор "Пътна полиция" при ОД МВР Кюстендил не изпраща представител и не изразява становище по 1 жалбата .

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Обжалваното Наказателно постановление е издадено против Р. С. Й., с ЕГН – ********** от с.************, общ. Кюстендил за това, че на 13.11.2025 г. в гр. Кюстендил, по ул. „Бузлуджа“, пред №161, е управлявал МПС л.а.м.“Форд“, модел“Фиеста“ , с ДК№***********, собственост на К. Р.

С., като същият автомобил е бил с прекратена регистрация на осн. чл. 143, ал.15 от ЗДвП. Собствеността на МПС е прехвърлена на 17.07.2025 г., като в двумесечен срок приобретателят не е пререгистрирал закупеното от него МПС.

Проверката е извършена от служителите на РУ-Кюстендил при ОДМВР Кюстендил – свидетелите Н. Б. и А. А..

На мястото на проверката на водача е съставен АУАН и същият му е връчен срещу подпис.

С този

АУАН е поставено началото на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя, като е ангажирана отговорността му за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

На 19.11.2025г., с резолюция, на осн. чл. 33, ал.2 от ЗАНН, аминистративнонаказващият орган е прекратил образуваното пред него производство, като е приел, че описаното в АУАН съставлява престъпление.

На 26.11.2025г. прокурор от КРП, с Постановление е отказал да образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, приемайки, че липсва субективен елемент от състава на престъплението .

Въз основа на цитираното Постановление и на осн. чл. 36, ал.2 от ЗАНН началник група в ОДМВР –гр. Кюстендил, сектор Пътна полиция“ 2 издал атакуваното НП.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите на административнонаказващия орган – Б. и А., които описват извършването на проверката и установеното в хода й нарушение.

Приложени са писмени доказателствени средства, които съдът цени като годни и относими за образуваното производство, а именно : спраДоговор за покупки продажба на МПС / нотариално заверен на 17.07.2025 г. от нотариус с рег.№586 на Нотариалната камара/; справка за нарушител ; данни за процесното МПС /собственост , регистрация, прекратяване на регистрацията/.

Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.

На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:

При издаване на обжалваното постановление са спазени формалните изисквания на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. Санкционният акт е издаден въз основа на прокурорско постановление за отказ за прекратяване на наказателно производство.

Обстоятелствената част на НП сочи, че изпълнителното деяние по обвинението е свързано с управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради служебно прекратяване на неговата регистрация.

Установи се по безспорен начин, че процесният автомобил е бил служебно дерегистриран на 18.09.2025 г. тъй като в законоустановения срок не е била извършена /заявена пред КАТ/ промяна в собствеността на автомобила, т. е управлението на този автомобил покрива обективните белези на административното нарушение .

С ъ гл а с н о чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

3

В този случай автомобилът с прекратена регистрация се приравнява на такъв, който не е регистриран по надлежния ред. Предвид на това безспорно, с оглед установените факти и неоспорения факт, че жалбоподателят към момента на нарушението е притежавал качеството "водач" по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП , същият е осъществил от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , защото към датата на нарушението е управлявал по път отворен за обществено ползване МПС, което не е било регистрирано.

Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за несъставомерност на обсъжданото нарушение от субективна страна при наличие на извинителна грешка, съдът счита за неоснователно. Установените по делото факти и анализът на законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че жалбоподателят Й. е осъществил виновно вмененото му нарушение с проявена непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, като водач на превозното средство и е могъл да ги предвиди. С оглед установената роднинска връзка между жалбоподателя и собственика на автомобила / бащасин/ и предприемане на управление на процесното МПС от нарушителя през месец ноември 2025 г., съдът приема, че у водача Р. Й. е съществувало знание кога се е осъществило придобивното основание, т. е бил е наясно с извършената прехвърлителна сделка от своя син, в резултат на която последният е станал новия собственик на процесния лек автомобил и е следвало да е наясно като водач, че е задължен да управлява регистрирано по съответния ред МПС. В случая жалбоподателят при полагане на елементарни добросъвестни усилия е могъл без затруднение да узнае от сина си, като собственик на автомобила, дали е изпълнил задължението си да регистрира новопридобитото МПС и едва след това да пристъпи към неговото управление. В този смисъл дори да липса сочената роднинска връзка между ползвателя и собственика на автомобила, санкционираното лице, като водач на МПС има задължението да се убеди преди привеждане в движение на МПС относно това дали не съществуват някакви законови пречки за управлението на автомобила, включително да се увери, че същото е надлежно регистрирано, което в случая не е сторено. Според чл. 7, ал. 2 от ЗАНН , непредпазливите 4 деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а в случая разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост, поради което жалбоподателят следва да понесе административнонаказателна отговорност.

Неизпълнението на установеното от закона задължение е довело до съставомерността на вмененото нарушение, поради което за административнонаказващият орган е възникнало задължението да санкционира тази противоправна деятелност. Правилно и законосъобразно при отчитане на всички факти и обстоятелства по така извършеното нарушение, наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр.

1 от ЗДвП, която към дата на нарушението предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените наказания са във фиксиран размер, предвиден от законодателя и не подлежат на редуциране от страна на наказващия орган и съда.

По аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването, на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

В случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН, като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид, като се касае за типична обществена опасност на нарушението. В тази връзка съдът взе предвид и приложената по административната преписка справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят е санкциониран многократно за неспазване правилата на Закона за движение по пътищата, за които е наказан с влезли в сила наказателни постановления и фишове.

Посоченото е индиция за по-висока степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител и допълнително основание за настоящия съдебен състав да не квалифицира случая като маловажен по смисъла на § 1, 5 ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 25-1139-002756, издадено на 04.12.2025г. от Началник сектор в ОД на МВР – гр.Кюстендил, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата на Р. С. Й., с ЕГН – ********** от с.Б., общ. Кюстендил са наложени административни наказания, както следва : на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 255,65 евро /500 лева/ и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора и неоснователността на подадената жалба разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Право на такива възниква за въззиваемата страна, но доколкото не са претендирани , съдът няма да ги присъди.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1139-002756, издадено на 04.12.2025г. от Началник сектор в ОД на МВР – гр.Кюстендил, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед № МЗ 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Р. С. Й., с ЕГН – ********** от с.***********, общ. Кюстендил са наложени административни наказания, както следва : на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 255,65 евро /500 лева/ и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Административен Съд –Кюстендил, по реда на АПК.

6

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 7