Определение № 1366 от 09.10.2026, Районен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1366 гр. Кюстендил, 09.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520103839 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. К. М. срещу М. К. Л., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 41, вр. чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността (ЗС), вр. чл. 3 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) за сумата от *** лева /*** евро/, представляваща припадащата й се част от разходите, направени за извършен в периода от есента на 2021 г. до началото на 2023 г. ремонт на покрива и фасадата на двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, както и на дворното място, в което е построена същата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 11.12.2025г., до окончателното й изплащане.

По делото е била извършвана размяна на книжа, като последните са връчени на ответника чрез назначения му от съда особен представител. По делото не е провеждано първо съдебно заседание.

На 07.10.2026г. е постъпила молба от ищеца, чрез адв. П., в която прави изявление, че оттегля исковата си молба. Моли внесеният по делото депозит за особен представител да му бъде възстановен.

Искането е допустимо и следва да уважи, поради десезиране на съда. Изявлението за оттегляне изхожда от пълномощник с права по чл. 34, ал. 3 ГПК. Съгласие на насрещната страна не е необходимо, доколкото по делото не е провеждано първо съдебно заседание.

По разноските: На основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника се дължат направените по делото разноски. Съгласно утвърдената практика на ВКС - определение № 626/20.08.2012 по ч. гр. д. № 275/2010, IV г. о. на ВКС, определение № 332 от 2.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2518/2015 г., III г. о. на ВКС, при прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в това число и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случаите, когато отказът /респективно оттеглянето на иска/ съставлява процесуално действие, предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от 1 него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. В случая не е налице посочената хипотеза, в т. ч. новонастъпили след предявяване на иска обстоятелства, поради което и разноските следва да бъдат възложени/останат в тежест на ищеца.

В конкретния случай, ответникът е представляван от назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК особеният представител се назначава на разноски на ищеца. Според т. 6 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС размерът на възнаграждението на особения представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал.

2 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Дължимостта на възнаграждението на особения представител не е поставено в зависимост от резултата от извършеното от него процесуално действие.

Размерът му обаче се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като следва да се вземе предвид и практиката на СЕС, обективирана в решения, постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съгласно която съдът може да присъди възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. В същия смисъл е и даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.

Съдът е определил възнаграждение за особения представител в размер на 281 евро с Разпореждане от 29.04.2026 г., което възнаграждение е внесено от ищеца на 18.05.2026г.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав приема, че в случая определеното от съда възнаграждение за особен представител не кореспондира на конкретно проявената от него процесуална активност по делото, като следва да бъде отчетен и етапът на производството, на който делото е прекратено, а именно преди провеждане на открито съдебно заседание, т.е. в случая защитата се изразява единствено в запознаване с делото.

Ето защо, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, на особения представител на ответника следва да се изплати дължимото възнаграждение за извършените от него процесуални действия по делото, които съдът определя в размер на 50.00 евро от внесения от ищеца депозит, а разликата от 231.00 евро – да бъде възстановена на ищеца.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 232 ГПК, производството по гр. дело № 3839/2025г. по описа на Районен съд - Кюстендил, XX състав, поради оттегляне на исковата молба от страна на ищеца С. К. М..

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. И. З., вписана в Националния регистър за правна помощ под № 9219, в качеството й на особен представител на ответника М. К. Л., възнаграждение за извършените от нея процесуални действия по делото в размер на 50.00 евро от внесения 2 депозит.

ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ищеца С. К. М., след влизане в сила на определението, внесения депозит за възнаграждение на особен представител в размер на 231.00 евро, по посочена от него банкова сметка.

Определението в прекратителната част може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част е окончателно.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

3