Решение № 261 от 10.03.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Горна Оряховица, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Ралица М. Калчева като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20264120100384 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Горнооряховски районен съд е сезиран с молба от С. Н. И. с твърдения за осъществен от ответника – А. И. М. – акт на домашно насилие на 05.02.2025г. около 02.30 часа в с.П., ул.***, ответникът разбил с ритник вратата на спалнята на молителката, където била тя, съжителят й С. И. М. и малолетните им деца К. С. И. и С. С. М.. Ответникът отправил закани и заплахи, че ще ги убие и ще вземе децата.Молителката подава и декларация по чл.9,ал.3 ЗЗДН, в която се описва осъществения акт на домашно насилие.

В о.с.з. молителката се явява лично, поддържа молбата за защита. Моли за уважаването й.

Ответникът, редовно призован, се явява лично и адв.М.. Оспорва твърдените в подадената молба за защита актове на домашно насилие и декларацията към нея по чл.9,ал.3 ЗЗДН. Неговият пълномощник моли за отхвърляне на решението.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че ответникът, брат на съжителя на молителката , живее в общо домакинство със семейството на молителката, както и майката на ответника и на С. М.

От представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, ценена наред с приетите по делото писмени доказателства.

Разпитана като свидетелка е С.С.С./ майка на ответника и съжителя на молителката/, не е присъствала на конкретното деяние, като посочва, че 1 прибирайки се вкъщи не е констатирала конфликт между страните. Св. С. посочва, че са били налице и други случаи , в които са възниквали конфликти между снаха й и сина й А..

Лично в съдебно заседание А. М., посочва, че на процесната дата и час е бил в общо обитаемото от страните жилище, действително е повишил тон на молителката, свързан обаче с нейното поведение и липса на полагани грижи за децата.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено пълно и главно, че ответникът извършва акт на домашно насилие на 05.02.2026 г. в дома, в който живеят, изразяващ се в закани за живота и здравето на молителката в присъствието на малолетните деца К. С. И. и С. С.

М./ последните конституирани като страни по делото/.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Молбата е подадена от и срещу легитимираното по закон лице, съобразно чл. 8, т.1 и чл. 3, т. 6 ЗЗДН . Депозира се в предвидения в чл.10,ал.1ЗЗДН преклузивен срок.

Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и да се предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.

Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.

Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителките и ответникът. В закона липсва легална дефиниция на понятието “психическо насилие”, както и дефиниция за понятието “емоционално насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице- пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие (крещене, обиждане, псуване), отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, 2 останали в съзнанието на пострадалото лице.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Закона придава на декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН доказателствена сила в настоящия процес.

Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН изрично предвиден от закона и специфичен за това производство привилегирован доказателствен способ,който се ползва със специална доказателствена сила, тъй като в подобни хипотези, поради спецификата на конкретната битова ситуация, други годни доказателства няма как да бъдат събрани. От друга страна, в хода на производството се събират достатъчно доказателства, установяващи, наведените в декларацията твърдения, а от друга страна - от ответника не се ангажират никакви доказателства, които да опровергават изложените в декларацията обстоятелства.

Съвкупният анализ на събраните гласни и писмени, мотивират съдът да приеме, че е налице изискуемия се законов интензитет на доказаност за осъществен от ответника акт на физическо насилие на 05.02.2026 г. в общия дом на страните. Самият ответник, както и св. С. посочват, че конфликтите между страните са чести.

По делото е изготвен социален доклад от ДСП-Горна Оряховица.

Молбата за издаване на заповед за защита е основателна и следва да се уважи.

По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът намира следното:

Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и малолетните деца.

Следва да се наложи и мярка по чл. 5, т. 3 от ЗЗДн – налагане на забрана на извършителя да приближава пострадалото лице и местоработата му на помалко от 10.00 метра за срок от 2 месеца. По делото липсва превес на смегчаващи или на отегчаващи вината на ответника обстоятелства, поради което срокът следва да се определи на под половина от максимално предвидения в закона размер от 18 месеца. да извършва под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от два месеца.

С оглед обстоятелството, че ответникът не е осъждан към момента и липсват данни за други установени със съдебно решение, извършени от ответника актове на домашно насилие, налагането на мярка за защита – отстраняване от съвместно обитаваното с ответницата жилище, се явява необходимо за срок от два месеаца

На основание чл. 11,ла.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да 3 заплати по сметка на

Горнооряховски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 12.78 евро..

На основание чл.15, ал. 2 от ЗЗДН на молителя следва да бъде издадена заповед за защита.

Предвид основателността на предявената молба за защита от домашно насилие, и липсата на претенция от молителката за разноски, такива не се следват на никоя страна.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА А. И. М. ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес с.Я., ул.***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на С. Н. И. ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес с.Л., ул.

*** , С. С. М. ЕГН: ********** и К. С. И. ЕГН **********, живущи в с.П., ул.*****.

ОТСТРАНЯВА от съвместно обитаваното жилище в с.П., ул.****** за срок от два месеца, считано от постановяване на решението.

ЗАБРАНЯВА на извършителя А. И. М. ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес с.Я.да приближава пострадалото лице, жилището, посочено в молбата в с.П., ул.*****, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице С. Н. И. ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес с.Л., ул. *** , живуща в с.П., ул.***** а срок от два месеца, считано от постановяване на решението.

ЗАБРАНЯВА на А. И. М. ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес с.Я., ул.***, да извършва под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок до произнасяне на първоинстанционното съдебното решение и издаването на заповедта за защита или на отказа на съда за срок от два месеца, считано от постановяване на решението.

ПРИСПАДА срока на действие на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, т. 2 и т. 4 от ЗЗДН по издадената заповед за незабавна зашита № 4/05.02.2026 г. по гр.д.

№ 384/2026г. по описа на ГОРС от срока на действие на мярката по чл. 5, ал. 1, т.2, т. 3 и т. 4 ЗЗДН, поставеновена със заповедта за защита, на основание чл.

5, ал. 2 ЗЗДН.

На основание чл.16,ал.3 ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се връчат на страните, като копие от тях да се изпрати и на районните управления на Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес и на установения в хода на производството адрес на извършителя, както и поосочения от пострадалото лице адрес.

4

ПРЕДУПРЕЖДАВА А. И. М. – акт на домашно насилие на 05.02.2025г., че на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА А. И. М. ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес с.Я., ул.*** да заплати по сметка на Районен съд Горна Оряховица сумата от 12.78 евро.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на обявяване на решението – 09.03.2026 г. пред Великотърновски окръжен съд, на основание чл.15,ал.7 ЗЗДН.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 5