Определение № 87 от 17.11.2021, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. Смолян, 16.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дафинка Т. Чакърова

Членове:

Елен М. Маламов

Крум Б. Гечев като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно частно наказателно дело № 20215400600111 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на глава ХХІІ от НПК.

С разпореждане № 155/06.08.2021г. по НЧХД № 61/2021г. на Маданския районен съд е прекратено производството по делото, образувано по тъжбата на Г. В. П. против З.В. К., поради изтичане на преклузивния срок по чл. 81, ал.

3 от НПК, по отношение на следните обвинения, касаещи престъпление от частен характер – клевета, а именно:

- че З.К. от 18.05.2018 г. до края на 2018 г. е разпространявала пред лекари от отделението по Съдебна медицина в болница „Св. Георги“ гр. Пловдив, позорни обстоятелства - че установените от тях травматични увреждания са били причинени от тъжителя след нанесен побой, във връзка с което били издадени 7 бр. СМУ, а именно: СМУ 549/23.05.2018 г., СМУ 1103/21.09.2018 г., СМУ 1114/25.09.2018 г СМУ 1219/22.10.2018, СМУ 1365/29.11.2018г., СМУ 1408/12.12.2018г. СМУ 1437/27.12.2018 г.

- че З.К. е подала до I-во РУ на МВР-Пловдив, Заявление № 432.000.18724 за защита от домашно насилие срещу тъжителя и неговите родители, в което се посочвало, че ежедневно се извършва психологически и физически тормоз и побой, обвинения, клевети, употреба на алкохол от сутрин до вечер от Г.П., В.П. и В.П.

1

- че З.К. подала молба № 5190/22.01.2019 г. до РС – Пловдив, в която посочила, че на 10.12.2018 г. в 10ч. и 23 ч. тъжителят и бил нанесъл побой.

- че З.К., в подадена жалба № 473/2019 г. до РП- Смолян разпространила клеветата, че тъжителят бил нарушил заповед № 20/2019 г. на РС Пловдив за незабавна защита от домашно насилие.

- че З.К. разпространила клевети в искова молба № 1968/04.11.2019 г. до РС Мадан, а именно „През 2012 г. удряше ме, но рядко ме биеше жестоко“, „През м. май 2018 г. бащата на Георги и той ми нанесоха жесток побой“, за което било представено СМУ 549/23.05.2019. „Имаше случай, в които В.бе бит от Г. и майка му с юмруци по лицето, в областта на окото и по главата с части от пластмастова писта“, че през октомври 2018 г. поради нанесен побой от тъжителя, и била счупена челюстта, не можела да се обърне главата, не можела да си движи ръцете, нито да ходи, както и че много пъти намирала В. в тежко състояние, след като е бил сам с баща си, че детето било бито, влачило си крачетата по земята, било плакало и останало без глас, както и че на 15 януари 2019 г. сама се върнала вкъщи и заварила В.в изключително тежко състояние – не можел да диша, нямал глас, дърпал си очичките, отварял си уста като риба, че бил бит жестоко и в продължение на дни плакал, поради което производството следва да бъде прекратено по отношение на тази деяния.

- че на 12.12.2019г. З.К. подала молба до РС-Мадан, че тъжителят и неговите родители упражнявали домашно насилие и психически тормоз над сина им на датите 1.11.2019г., 18.11.2019г., 25.11.2019г., 02.12.2019г. и 09.12.2019 г.

- че с жалба № 149/2020 г. до РП-Смолян З.К. го наклеветила, че я бил заплашил с убийство и че отправял и други заплахи на 24.01.2020 г.

В съдебно заседание частният тъжител Г.П., лично и с адв.М., поддържа жалбата.

Подсъдимата З.К., лично и с адв.М., оспорва жалбата като неоснователна.

След като направи преценка на възраженията в частната жалба, становищата на страните в с.з. и приложените по делото писмени доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Първоначално е депозирана молба вх. №668/16.04.2021 г. от Г. В. П. против З.

В. К., с която е инициирано производство по предоставяне на родителските 2 права по отношение на детето на страните В.П. на неговия баща, като в молбата З. В. К. е обвинена и в извършване на множество деяния, съставляващи престъпление клевета по чл. 147, ал. 1 от НК. С разпореждане от 19.04.2021 г. молбата е оставена без движение с указания молителят да уточни представлява ли молбата, по която е образувано делото, тъжба по смисъла на чл. 81 НПК и да изложи твърдения свързани с извършеното от насрещната страна престъпление.

Постъпила е молба-допълнение вх. № 28.04.2021 г., с която тъжителят Г.П. е заявил молбата да се счита като тъжба в определена своя част, като е посочил времето, мястото и начина на извършване на деянията. С разпореждане от 28.04.2021 г. съдът е разпоредил да се отделят материалите по гр.д. № 112/2021 г. по описа на РС Мадан и е образувано настоящото производство, като НЧХД. С разпореждане от 07.05.2021 г. тъжбата е оставена без движение за изпълнение на посочените в същото указания. Постъпила е молбадопълнение от тъжителя от 19.05.2021г., с която дадените указания не са изпълнени в цялост. С разпореждане № 112 от 18.06.2021 г. частната тъжба отново е оставена без движение, поради необходимост тъжителят да конкретизира, кога е узнал за част от твърдените деяния, с оглед преценката дали е спазен преклузивният срок по чл. 81, ал. 3 от НПК.

След постъпилото уточнение от 16.07.2021 г. съдът е извършил преценка за спазване на шестмесечният срок по чл. 81, ал. 3 от НПК за всяко отделно обвинение, като правилно е приел, че е изтекъл преклузивният шестмесечен срок от узнаване на извършените деяния.

Относно твърденията на тъжителя, че З.К. от 18.05.2018 г. до края на 2018 г. е разпространявала пред лекари от отделението по Съдебна медицина в болница „Св. Георги“ гр. Пловдив, във връзка с което били издадени 7 бр.

СМУ, след прилагане на гр.д. №377/2019 г. на Маданския районен съд се установява, че цитираните от ищеца СМУ 549/23.05.2018 г., СМУ 1103/21.09.2018 г., СМУ 1114/25.09.2018 г СМУ 1219/22.10.2018, СМУ 1365/29.11.2018г., СМУ 1408/12.12.2018г. , СМУ 1437/27.12.2018 г. /л. 50-58 от гр.д. №377/2019 г / са били приложени с подадената искова молба вх. № 1968/04.11.2019 г. Препис от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на ответника Г.П., който ги е получил лично, видно от приложеното на л. 72 от гр.д. № 377/2019 г. съобщение от 26.11.2019г. Това 3 означава, че частният тъжител Г.П. е узнал за изложените в исковата молба обстоятелства на 26.11.2019г., поради което подадената от него на 16.04.2021г., тъжба/молба/ е след изтичане на шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. Същото се отнася и до другото обвинение – че подсъдимата е разпространила клевети в искова молба № 1968/04.11.2019 г. до РС Мадан, а именно „През 2012 г. удряше ме, но рядко ме биеше жестоко“, „През м. май 2018 г. бащата на Г. и той ми нанесоха жесток побой“, за което било представено СМУ 549/23.05.2019. „Имаше случай, в които Васко бе бит от Г. и майка му с юмруци по лицето, в областта на окото и по главата с части от пластмасова писта“, че през октомври 2018 г. поради нанесен побой от тъжителя, и била счупена челюстта, не можела да се обърне главата, не можела да си движи ръцете, нито да ходи, както и че много пъти намирала Васко в тежко състояние, след като е бил сам с баща си, че детето било бито, влачило си крачетата по земята, било плакало и останало без глас, както и че на 15 януари 2019 г. сама се върнала вкъщи и заварила Васко в изключително тежко състояние – не можел да диша, нямал глас, дърпал си очичките, отварял си уста като риба, че бил бит жестоко и в продължение на дни плакал, поради което производството следва да бъде прекратено по отношение на тези обвинения.

Относно обстоятелствата, че З.К. е подала до I-во РУ на МВР - Пловдив, Заявление № 432.000.18724 за защита от домашно насилие срещу тъжителя и неговите родители, в което се посочвало, че ежедневно се извършва психологически и физически тормоз и побой, обвинения, клевети, употреба на алкохол от сутрин до вечер от Г.П., В.П. и В. П. За това деяние тъжителят П. е узнал за подадената молба на 11.01.2019г., когато е призован за разпит и му е снето обяснение от служител при Първо РУ ОД МВР Пловдив /видно от приложената по делото докладна записка на инспектор К.К.К. л. 95 д./, поради което и за това деяние е изтекъл преклузивният срок по чл. 81, ал. 3 НПК.

Другото обвинение е за това, че З.К. подала молба № 5190/22.01.2019 г. до РС -Пловдив, в която посочила, че на 10.12.2018 г. в 10ч. и 23 ч. тъжителят и бил нанесъл побой, като по делото било представено СМУ 1408. Със същата молба З.К., разпространявала клеветата, че на 23.12.2018 г. около 20 ч. тъжителят под влияние на алкохол й бил нанесъл побой, за което било представено СМУ 1437/27.12.2018 г. Видно от представените доказателства, 4 по молбата на З.К. било образувано гр.д. № 1226/20г. по описа на РС Пловдив. За съдържанието на молба 5190/2019 г. тъжителят посочва в допълнение към тъжбата /на л. 36 от делото/, че е узнал през м. януари 2019 г., поради което по отношение на деянията, описани в подадената молба № 5190/22.01.2019 г. до РС-Пловдив, отново е изтекъл преклузивният срок по чл. 81, ал. 3 от НПК.

Следващото обвинение на тъжителя срещу З.К. е за това, че в подадена жалба № 473/2019 г. до РП- Смолян разпространила клеветата, че тъжителят бил нарушил заповед № 20/2019 г. на РС-Пловдив за незабавна защита от домашно насилие. По жалбата и е образувана прокурорска преписка, която е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство № 473/12.06.2019 г. Видно от постъпилата справка от РП-Смолян, ТО Мадан, постановлението за отказ да се образува ДП № 473/12.06.2019 г. е връчено на тъжителя на 14.10.2020 г. Доколкото тъжбата е депозирана в съда на 16.04.2021г., то преклузивният шестмесечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК и за това обвинение е изтекъл.

По обвинението, че на 12.12.2019г. З.К. подала молба до РС-Мадан, в която изложила твърдения, че тъжителят и неговите родители упражнявали домашно насилие и психически тормоз над сина им на датите 1.11.2019г., 18.11.2019г., 25.11.2019г., 02.12.2019г. и 09.12.2019 г., се установява, че гр.д.

№ 421/2019 г. по описа на РС-Мадан е образувано по реда на ЗЗДН от З. В. К. против Г. В. П., В. Г. П. и В.Х. П.а. Частният тъжител посочва, че за подадената молба до РС-Мадан узнал преди заседанието на съда през м. юни 2020 г. /допълнение към тъжбата – л. 37/, което означава, че и за това деяние тъжбата е подадена след изтичане на шестмесечния срок от узнаването.

По отношение на обвинението, че с жалба № 149/2020 г. до РП-Смолян З.К. го наклеветила, че я бил заплашил с убийство и че отправял и други заплахи на 24.01.2020 г., се установява, че образуваната преписка е приключила с постановление № 149/22.04.2020 . на РП-Смолян, с което се отказва да се образува досъдебно производство. Видно от представената по делото справка от РП-Смолян, ТО Мадан, това постановление е било връчено на тъжителя на 27.04.2020 г., поради което преклузивният срок по чл. 81, ал. 3 от НПК и по отношение на това обвинение е изтекъл.

И настоящият съдебен състав приема, че от допълненията към тъжбата и 5 приложените по делото писмени доказателства се установява, че документите, в които са обективирани твърдените от тъжителя деяния, съставляващи престъпление от частен характер, са му били представени в посочените по-горе срокове, когато той е узнал за извършените спрямо него деяния, като подадената от него тъжба е след изтичане на повече от шест месеца след узнаването, поради което правилно е прекратено производството по отношение на тези деяния, на основание чл.25, ал.4, т.2 от НПК. В тази насока са неоснователни оплакванията, че на тъжителят са връчени само постановленията на отказ и той не се е запознал със съдържанието на самите жалби, по които са образувани преписките, тъй като в постановления за отказ да се образува наказателно производство са възпроизведени достатъчно ясно конкретните твърдения на З.К. в жалбите, което дава основание да се приеме, че узнаването за тези деяния е станало именно с получаването от тъжителя на преписите от тези постановления. Така в постановление по преписка № 149/22.04.2020 . на РП-Смолян, с което се отказва да се образува досъдебно производство, е описано/на л.74 от НЧХД № 61/21г./ „В сигнала си З.К. е посочила, че бившият й партньор и баща на малолетното й дете Васил Георгиев П. я заплашвал с убийство, както и че на 24.01.2020г. е отишъл в училището на детето им, където също го е заплашвал.“ Същото е и в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 473/12.06.2019 г., където/на л.70 от НЧХД № 61/21г./ е посочено: “В жалбата до прокуратурата З.К. е посочила, че на 17.02.2019г., на 06.03.2019г. и на 13.03.2019г. в гр.Мадан, Г.П. е нарушил заповедта за незабавна защита № 20 от 23.01.2019г. по гр.д.№ 1226/2019г. на ПРС“.